Определение № 50222 от 05.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Етажната собственост на сграда с идентификатор .....по плана на [населено място], общ. Н., местност „Ю.“, чрез управителя Л. А. К. против определение № 99/14.01.2022 г. по в. ч.гр.д.№ 44/2022 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено определение № 871/20.12.2021 г. по гр.д.№ 1724/2021 г. на РС-Несебър и вместо това е допуснато обезпечение на предявеният от „Бляк сий инвестмънт тръст“ ЕАД, ЕИК 103874408 иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на общото събрание на етажната собственост /ОСЕС/ на собствениците на самостоятелни обекти в сграда D-Алта с идентификатор .....по КК на [населено място], проведено на 23.11.2021 г., чрез спиране изпълнението на решенията, с изключение на взетото решение по т.3 – за избор на управител, при определена парична гаранция, вносима от молителя – ищец в размер на 2 000 лв. В частната касационната жалба, подадена от етажната собственост, се прави оплакване за неправилност, тъй като сградата не е част от жилищен комплекс от затворен тип, защото не са представени договори по чл. 2, ал.1 ЗУЕС – нотариално заверени и вписани и не са налице четирите предпоставки по пар.1 т.3 ЗУЕС за наличие на комплекс от затворен тип. Твърди се противоречие с т.3 от ТР № 4/2015 т. на ОСГК на ВКС, защото решенията на ОСЕС обезпечават функционирането на ЕС и не могат да дерогират действието на договорите за управление, а наличието на тази договори, зори да съществуват, не прави решенията на общото събрание на ЕС незаконни. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се иска допускане до касация поради противоречие с т.3 от ТР № 4/2015 т. на ОСГК на ВКС или по т.3 от същия текст. Направено е позоваване и на чл. 280, ал. 2 ГПК, като се твърди очевидна неправилност на определението, защото съдът не е проверил наличието на договори за управление по чл. 2 ЗУЕС с нотариална заверка на подписите и вписването им, не е проверил дали исканата обезпечителна мярка е адекватна на обезпечителната нужда и не е доказан интереса на молителя да оспорва решенията на общото събрание на етажната собственост. Ответникът по касация оспорва частната касационна жалба като недопустима поради това, че е просрочена, моли да не се допуска до касационен контрол, тъй като не са налице наведените основание по чл. 280, ал.1 т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Обосновава правният си интерес с това, че е етажен собственик и като такъв може да оспорва решенията на ОСЕС на общо основание, Относно това, че се касае за сграда от комплекс „затворен тип“ се позовава на представеното с исковата молба удостоверение от [община] за регистрация и на договори за управление, вписването на които е само за противопоставимост. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна до колкото макар ЕС да не е персонифицирана, ЗУЕС й предоставя процесуална способност да участва в съдебни процеси, представлявана от управителя си – чл. 23, ал.3 и ал.4 ЗУЕС. Неоснователно е възражението за просрочие на частната касационна жалба. Обезпечението е допуснато от въззивната инстанция. Съгласно чл. 396, ал.1 ГПК, едноседмичният срок за обжалване на определението за ответника тече от деня, в който му е връчено съобщението за допуснатото обезпечение от съдебния изпълнител. В случая, видно от представеното писмо от съдебния изпълнител до ЕС на сграда D-Алта, то е връчено на 20.06.2022 г., а частната касационна жалба е постъпила в съда на 27.06.2022 г., т.е. в срок. Без значение са съобщенията на спиране изпълнението на решенията на ОСЕС на други сгради в същия поземлен имот или друг начини, по които е бил уведомен представляващият или пълномощника на жалбоподателя. Затова съдът приема, че частната касационна жалба е постъпила в срок. Същата е допустима предвид изричната специална норма на чл. 396, ал.2, изр.3 ГПК, която дерогира общото правило на чл. 274, ал.4 ГПК. Предвид изложеното, частната касационна жалба се преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: Обезпеченият иск е по чл. 40 ЗУЕС за прогласяване за нищожно или за отмяна на решения на ОСЕС от 23.11.2021 г. Предявен в предвидения едномесечен срок от ЮЛ, което се легитимира като етажен собственик / нот. акт № 62,т.4/31.05.2018 г. на нотариус Й. / л. 18/, поради което е приет за допустим. Този иск не спира изпълнението на решенията на ОСЕС, но съдът може да спре изпълнението / чл. 40, ал.3 ЗУЕС / – т.е. поисканата обезпечителна мярка е допустима от закона. Първата инстанция е отхвърлила молбата за спиране на изпълнението, защото не е бил представен протокола от ОСЕС, на което са взети оспорваните решения, но пред въззивната инстанция той вече е бил в кориците на делото. Съдът се е позовал на разясненията по т.3 от ТР № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, че правилото на чл. 40, ал.3 ЗУЕС урежда обезпечение, за допускането на което, съдът се ръководи от предпоставките по ГПК, т.е. допуска се когато за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни изпълнението на решението, като ефекта на мярката се преценява във всеки конкретен случай. Съобразено е, че ищецът е собственик на терена и инветитор на комплекс „затворен тип“, който е построен и въведен в експлоатация, а с исковата молба е приложено и удостоверението за регистрация в общината /л.57/. Във въззивното производство по частната жалба е представен и протокола от ОСЕС, в който са инкорпорирани решенията, чиято отмяна се иска. От писмените доказателства, въззивната инстанция е приела, че е доказана вероятната основателност на иска, тъй като за етажните собственици ще е неясно кой управлява комплекса и на кого да платят вноските за изпълнение на дейностите по поддръжка на комплекса. Предвид възможността да настъпят вреди от допуснатото спиране на изпълнението, съдът е определил и парична гаранция от 2 000 лв., вносима от ищеца. Определението не е постановено в противоречие с т.3 от ТР № 4/2015 г. Съдът е преценил предпоставките за допускане на обезпечение по ГПК, а тази преценка е конкретна. Взел е мерки и за евентуално обезпечаване на вреди от спирането. Спорът между страните дали е налице комплекс от затворен тип и дали етажните собственици следва да изпълняват договорите за поддръжка, сключени с ищеца, като инвеститор, дали дължат отделно вноски по решение на общото събрание за натрупване в различни фондове и в какъв размер, т.е. дали са приложими общите правила за ЕС или уредените задължения по договорите са въпроси, по които спорят страните в исковото производство, сочещи на неяснота за етажните собственици и на обезпечителна нужда от спиране изпълнението на взетите решения до изясняването им. Тъй като съдът е извършил конкретна преценка на предпоставките за допускане на обезпечение, определението не е постановено в противоречие с цитираната задължителна съдебна практика. Затова не е налице наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, а формулираният въпрос е извън предмета на обезпечителното производство. Поради това, че е налице задължителна практика относно обема на преценката и обжалваемостта на определението по чл. 40, ал.3 ЗУЕС, а останалата част от въпроса е ирелевантна за производството по допускане на обезпечение по чл. 40, ал.3 ЗУЕС, не е налице и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Съдът не констатира и очевидна неправилност на решението. Такава е налице когато съдебният акт страда от особено тежък порок в една от трите форми на неправилност и това е установимо от съдържанието му без да се извършва същинския касационен контрол. Това основание се свързва с посочените по-горе твърдения. Не кореспондира на мотивите обаче твърдението, че съдът не е съобразявал вероятната основателност на иска, обезпечителната нужда и интерес от обезпечение. Напротив, извършена е преценка според твърденията в исковата молба и представените с нея доказателства, като съдът е определил и парична гаранция. Дали оспорените решения на ОСЕС дублират предметите на договорите за управление с етажните собственици и дали са законосъобразни и дали могат да ги дерогират са въпроси, които са извън предмета на обезпечението по чл. 40, ал.3 ЗУЕС. По изложените съображения не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1 т. 1, т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение