Определение № 3238 от 03.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1523/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, [населено място], срещу решение № 88 от 06.03.2024 г. по т. д. № 684/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 70 от 11.06.2023 г. по т. д. № 76/2022 г. на Пазарджишки окръжен съд, предявеният от И. В. К. от [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие от 21.08.2021 г., е уважен изцяло за сумата 90 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.12.2021 г. до окончателното й изплащане. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изразява несъгласие с размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие с твърдението, че същото е прекомерно завишено и не съответства на действително претърпените от ответника вреди. Счита, че при определяне на обезщетението въззивният съд не е съобразил константната съдебната практика по аналогични казуси, вида и тежестта на получените от пострадалия травматични увреждания, критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД, икономическите условия в страната към датата на ПТП, в т. ч. минималната работна заплата към този момент, доходите и стандарта на живот на ответника, поради което присъдените му 90 000 лв. се явяват в случая средство за обогатяване. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Следва ли при определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди от телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на дадена личност като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос за определен период от време в резултат от причинените му телесни увреждания при ПТП; 2. При определяне на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички правнорелевантни факти и обстоятелства или следва да обсъди само някои от тях; 3. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната и как трябва да се отчитат тези лимити по отношение размера на обезщетението“. Твърди се, че първи и втори въпрос са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/68 г. За третия въпрос също е релевирано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не се сочи конкретна практика, в противоречие с която е постановено решението. По отношение на всички въпроси бланкетно се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това, касаторът моли за допускане на касационно обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, без да излага конкретни съображения в подкрепа на същото. Ответникът по касация – И. В. К. от [населено място] – моли за недопускане на решението до касационно обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение по съображения в писмен отговор от 27.06.2024 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение въззивният съд, съобразявайки, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта за присъденото обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди до размер на сумата 25 000 лв., присъденото обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 391. 64 лв., представляващи разходи за лечение, и присъденото обезщетение за имуществени вреди, нанесени на мотор „Ямаха Версити 300“ в размер 825 лв., е приел за безспорно установено наличието на всички елементи от фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на пострадалия ищец за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие от 21.08.2021 г. Като спорни по делото е счел само въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и въпроса за наличието на съпричиняване на вредите. По въпроса за обема на неимуществените вреди решаващият състав е преценил, че присъденото от първостепенния съд обезщетение в размер на 50 000 лв. е занижено и несъответстващо на изискванията за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като е присъдил на ищеца допълнително сумата 40 000 лв., т. е. за справедливо в случая е счел обезщетение от 90 000 лв. Този извод е направен при съобразяване на следните обстоятелства: получените от ищеца травматични увреждания – компресионно многофрагментно счупване на тялото - дванадесети гръден прешлен, с наличие на костни фрагменти във вертебралния канал, довело до трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, както и охлузване на дясното коляно; двете оперативни интервенции; ограничената възможност за самообгрижване; следоперативните болки, които са били силни към непоносими; проведените впоследствие рехабилитация и физиотерапия; оздравителния период от около година, съобразно заключението на вещото лице, и съществуването на малка вероятност за пълно възстановяване; наличие и към момента на болки в гръдно-поясната област; 50% трайно намалената работоспособност съгласно решението на ТЕЛК. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид показанията на свидетелката М. К. – майка на ищеца, напълно кореспондиращи с приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, за състоянието на пострадалия след претърпяното ПТП. Отчел е също възрастта на ищеца към момента на произшествието, настъпилата съществена негативна промяна в начина му на живот, както и конкретните икономически условия в страната, намиращи израз в определяните нива на покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Въззивният съд е приел за недоказано възражението на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат и изцяло е споделил извода на първоинстанционния съд в тази насока. С оглед механизма на произшествието, установен от заключението на автотехническата експертиза, и съобразявайки свидетелските показания на делинквента Е. Г. и на очевидеца Ж. М., въззивният съд е приел, че единствената причина за настъпването на инцидента е поведението на водача на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. [рег.номер на МПС] Е. Г., предприел забранена маневра „обратен завой“, навлизайки в лентата за насрещно движение и спирайки напречно на пътното платно, удряйки движещия се по него мотоциклетист. С оглед постановките на ППСВ № 17/1963 г. и на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ОСТК на ВКС, въззивният съд е счел, че фактическият състав на съпричиняването не е осъществен, доколкото за наличието му се изисква причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а в случая такава липсва. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Първият от поставените въпроси, касаещ приложимостта на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, установяваща принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, е значим за изхода на конкретното дело по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на него обаче не е налице поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ППВС № 4/1968 г., в противоречие с което касаторът твърди, че въпросът е разрешен, доходите на пострадалия следва да се използват като критерий при определяне на обезщетение за претърпени имуществени вреди в контекста на намалена или загубена работоспособност в резултат от непозволено увреждане, какъвто не е настоящият случай. В същото постановление са дадени и указания за съобразяване с редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди като характер на увреждането; начин на извършване му; обстоятелствата, при които е извършено и пр. Именно в съответствие с тези указания, в мотивите на своя акт въззивният съд е посочил конкретно всички онези обстоятелствата, специфични за настоящия случай, които е счел за релевантни при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Останалите два въпроса не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на конкретното дело съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Вторият формулиран въпрос е поставен принципно, а не с оглед на конкретния случай. Отделно, въззивният съд не се е отклонил от указанията, дадени в ППВС № 4/68 г. и доразвити във формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС относно критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне обема на претърпените неимуществени вреди. Видно от мотивите на обжалваното решение, при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид възприетите в съдебната практика критерии и ги е съобразил, след подробно обсъждане на всички конкретни факти по делото и събраните доказателства в тяхната съвкупност, като е изложил подробно съображенията си по тях. В допълнение, преценката на правнорелевантните факти и обстоятелства към определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае неговата правилност, което не може да бъде предмет на настоящото производство. Поставеният трети въпрос е изцяло относим към правилността на обжалвания акт. Твърдението на касатора, че лимитите на застраховане и обществено-икономическите и социални условия в страната не са взети предвид при определяне обезщетението не съответства на данните по делото. Видно от мотивите на акта, съдът е съобразил тези обстоятелства. Дори да се счете за релевантен обаче, въпросът не би могъл да обоснове допускане на касационно обжалване и поради това в подкрепа на поддържаното за него основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е посочена конкретна практика на ВКС и ВС, т. е. основанието е недоказано. Неоснователно е и становището, че поставените от касатора въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Освен че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и поради тази причина принципно не следва да се обсъжда, наличието на същото е изключено предвид съществуващата обилна съдебна практика по приложението на чл. 52 ГПК, в т. ч. и задължителна такава. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на атакуваното решение, тъй като такава не се констатира – решението нито е явно необосновано (поради грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък extra legem (да е приложена несъществуваща или отменена правна норма). Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК