Определение № 1032 от 07.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2928/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Ф. А. чрез пълномощник адв. К. К. против решение №74 от 10.03.2023г гпо в.т. дело № 694/2022г на Апелативен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 170 от 05.10.2022г г. по гр. д. № 123 по описа за 2022 г. на Окръжен съд-Разград. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу„ЕОС Матрикс”ЕООД иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимост на вземанията,представляващи неиздължена главница по договор за кредит,законни, договорни и наказателни лихви признати със заповед за изпълнение в полза на първоначалния кредитор ОББ АД и издаден от РС Разград изпълнителен лист от 30.05.2012г Искът е основан на погасяването им по давност. Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на съдпроизводствени правила и материалния закон във връзка с давността, основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. В изложение по допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал. 1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда за анализира събраните доказателства и да изложи мотиви.Според защитата противоречието е с указаното в т.19 от ТР 1/04.01.2001г и установената практика на ВКС в решения по чл. 290 ГПК. При изтъкнато основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК са формулирани въпроси в три точки: валидно изпълнително действие ли е налагането на запор от ЧСИ върху банкова сметка,в която е нямало и няма налични парачни средства (т.1); прекъсва ли се давността при доказателство ,че банката не е наложила запора върху сметката (т.2); банката е закрила сметката, което доказва,че запорът не е наложен (т.3)Уточнени съгласно правомощията на Върховния касационен съд ,въпросите се свеждат до значениетокоето могат да имат за прекъсване на давността изпълнителни действия, които не са довели до реален запор поради липса на налични парачни средства по банковата сметка на длъжника и има ли значение нейното последващо закриване. Ответникът по касационната жалба„ЕОС Матрикс”ЕООД оспорва изтъкнатите основания за допускане до касационно обжалване Не се сочи обосновано порок на въззивното решение ,не е обосновано изтъкването на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, не е посочено до тълкуването на коя норма въпросите се отнасят. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт.Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационното обжалване, предвид следното: Варненски апелативен съд на свой ред е приел за неоснователен иска на длъжника по чл. 439, ал. 1 ГПК,основан на изтекла погасителна давност за вземания прехвърлени на ответника ,като пред въззивната инстанция не е имало спор относно фактите от значение за възникване на вземанията и техния размер. Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 26.07.2012г,от която дата е започнала да тече нова петгодишна давност (чл.117, ал.2 ЗЗД) До приемането на ТР №2/2015г на 26.06.2015г давност не е текла поради действието на ППВС №3/80г ,а след тази дата давността е прекъсвана по образуваните последователно изпълнителни дела. След опис на движимо имущество от 01.10.2015г са извършване плащания за погасяване на дълга до 24.08.2016г. С молба от 27.04.2017г взискателят ОББ АД е посочил изпълнителни способи и са наложени запори върху установени банкови сметки на длъжника ,съобщения за което са връчени на 03.05.2017г Ответникът е конституиран като взискател по изп. дело №423/2012г на ЧСИ Д.Драганов по молба от 27.06.2018г, като тази молба не е прекъснала давността ,в нея не е бил посочен изпълнителен способ Изп. дело е прекарено поради настъпила перемпция( чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК) с постановелие от 05.03.2021г, като на 05.05.2021г са вдигнати запорите, наложени още през 2015г. Последните действия, с които е прекъсната давността,се явяват молбата на взискателя по изп д. № 423/2012г от 27.04.2017г на ЧСИ Д.Драганов и последвалото налагане на запор върху банкови сметки на длъжника от 03.05.2017г Образувано е ново изпълнително дело,като с молбата на взискателя от 11.03.2021г на съдебия изпълнител е възложено проучване на имуществото(чл.18 ЗЧСИ),но и налагането на запор върху банкови сметки,което действие въззивният съд е свързал с прекъсване на давността, която в случая е прекъсвана многократно и не е изтекла до завеждане на исковата молба. При така мотивирано решение на въззивния съд, поставеният от касатора общ процесуалноправен въпрос е намерил разрешение съобразно приложимата задължителна практика на ВКС и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК .Въззивният съд е отхвърил довод на жалбоподателя ,че след като посочената при изпълнителния способ банкова сметка на длъжника в ОББ била свързана с необслужван ипотечен кредит,същата не е била използвана ,в нея не е имало средства/авоари/,също така по справка от банката не е отбелязан и наложен реално запор,като сметката е била закрита на 16.12.2020г, затова и запорът от 03.05.2017г не е следвало да се приема за валидно изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната давност.Въззивният съд е приел обратното по отношение прекъсването на давността ,като изводите в решението при изтъкнатите факти не засвидетелстват необсъждане на фактически и правни доводи на страната и липса на мотиви. Не е налице основание за допусне на решението до касационно обжалване по свързано формулираните въпроси прекъсва ли се давността (чл. 116 б. „в” ЗЗД ) от запор върху банкова сметка (изпълнително действие) ,което не е довело до реален резултат поради липса на налични парични средства по банковата сметка. Отговорът на поставените въпроси е даден в установената практика на ВКС и той е положителен. Съгласно ТР № 2/26.6.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС искането на взискателя за предприемане на валидно изпълнително действие прекъсва давността, доколкото течението на давностния срок е изцяло обусловено от бездействие на кредитора. В т. 10 от тълкувателното решение е разяснено, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие ,като при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.За прекъсване на давността водещо значение има действието на кредитора взискател /отправеното искане до съдебния изпълнител/,а не резултатите от изпълнителното действие. В случая съдебният изпълнител е предприел искано/възложено действие по налагане на запори в изпълнение на задълженията си. Действията или бездействията на третото задължено лице по запорното съобщение са без значение за прекъсване на давността.Неуспешните изпълнителни действия ,т.е действия които не са довели до реално събиране на имущество на длъжника,също представляват предприемане на действия по принудително изпълнение съгласно чл.116, б. „в“ от ЗЗД, които прекъсват давността. Застъпваното от касатора виждане ,че само резултатните изпълнителни действия могат да прекъснат давността игнорира принципа,че прилагането на погасителната давност е санкция за бездействието на кредитора, а не за невъзможността вземането да бъде събрано.В тази насока е формирана съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК в решение № 68 от 01.02.2024 г. по гр. д. № 1924/2023 г. на IV ГО на ВКС, споделяна и от настоящия състав Върховния касационен съд ,поради което не е налице соченото основание на чл. 280 ,ал.1 т.3 ГПК Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение