Определение № 1500 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2685/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. В. Г. срещу въззивно решение № 191/23.02.2024 г. по в.гр.д. № 654/2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлен иск на жалбоподателя срещу Ю. Ю. К. с правно основание чл.364 ЗЗД за заплащане на сумата 24 000 евро – обезщетение за вреди, претърпени във връзка с водене на дружествени работи по договор от 19.02.2016 г.

Ответникът по касационната жалба Ю. Ю. К. в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по иск, за който не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

Като е тълкувал уговорките на сключения между страните на 19.02.2016 г. договорq въззивният съд е приел, че негов предмет е обединяване то на дейността на страните в областта на селското стопанство чрез закупуване на 24 броя крави и 24 броя телета, които да бъдат отглеждани във ферма от ответницата К. и продажба на телета с цел продажба. Уговорено е, че ищецът ще участва чрез инвестиция в размер на 24 000 евро, а ответницата чрез закупуването на животните и отглеждането им и продажбата им. Уговорено е, че след на разходите и данъците печалбата се дели по равно за първи път след две години след сключването на договора. Съдът е установил съдържанието и на останалите уговорки за начина на разпределението на печалбата.

Въззивният съд е квалифицирал иска по чл.364 ЗЗД.

Въззивният съд е установил, че по време на действие на договора поради забрана на директора на Областната дирекция по безопасност на храните са наложени забрани за продажба и придвижване на едри преживни животни, които (забрани) се отнасят и до мястото, в което се намира фермата на ответницата. Установил е заболявания по животните и убиване на едри преживни животни, болни от посочени болести и на контактували с тях животни. С представяне на справки за налични животни ответницата е доказала твърдението си, че в посочен период от време по времето на действието на договора във фермата и няма новородени телета, поради което въззивният съд е приел, че ответницата не е отгледала годни за продан телета.

Въззивният съд е приел правните изводи, че от договора за дружество по чл.357 ЗЗД не възникват насрещни права и задължения на съдружниците, а общата стопанска цел обуславя еднаквост, взаимност на правата и задълженията им и че съдружниците си разпределят печалбата и загубите според дяловете им, освен ако не е уговорено друго, след извършване на рекапитулацията – чл.361, ал.1 ЗЗД. Инвестирането на средства в дружеството не е основание за насрещно вземане за печалба. В случая печалба не е реализирана и не е разпределена, но това не се дължи на виновното поведение на съдружника К.. Основанието по т.3.1 за прекратяване на договора по изявление на въззивника – ищец не е осъществено. Договорът е прекратен на друго основание – изтичане на програмния срок 2016-2022 г.

Липсва виновно поведение на ответницата, което да се намира в причинна връзка с неполучаването и неразпределянето на печалба, ищецът няма срещу нея вземане за връщане на внесената в дружеството инвестиция, съставляваща вреда от воденето на дружествените работи.

Обжалваното решение, с което искът е отхвърлен, е правилно и въззивният съд го потвърждава изцяло.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК и поставя правни въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Няма съмнение за допустимост на въззивното решение.

По правните въпроси:

1. Обуславя ли наименованието на договора неговата същност или тя се определя от съдържанието му?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика. Въззивният съд е тълкувал уговорките на сключения между страните договор по реда на чл.20 ЗЗД, за да установи действителното им съдържание и така е прел, че страните са сключили договор за гражданско дружество по чл.357 ЗЗД и е установил правата и задълженията на съдружниците по този договор. А след това е изложил мотиви по доводите дали страните са изпълнили задълженията си.

2. Доколко подробно следва да се определят рамките на договора за дружество? Как се определя съответен дял за всеки от участници в дружеството по чл.357 от ЗЗД и доколко следва да са определяеми дяловете?

Първият въпрос е пределно общ – извън рамките на спора по конкретен договор (от значение са въпроси, свързани с установените по делото уговорки). Вторият и третият също не са обуславящи, защото въззивният съд не е приел иска за неоснователен по аргумент, че дяловете на съдружниците не са определени, нито са определяеми.

Искът е отхвърлен поради това, че въззивният съд е приел за установено, че печалба не е реализирана и не е разпределена (и че това не се дължи на виновното поведение на съдружника К.).

3. Може ли страна да се позовава на форсмажорни обстоятелства едва в исковото производство?

Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е отхвърлил иска поради извод за настъпили форсмажорни обстоятелства, а както беше посочено на следния извод: Инвестирането на средства в дружеството по чл.357 ЗЗД не е основание за насрещно вземане за печалба. В случая печалба не е реализирана и не е разпределена, но това не се дължи на виновното поведение на съдружника К.. Основанието по т.3.1 за прекратяване на договора по изявление на въззивника – ищец не е осъществено. Договорът е прекратен на друго основание – изтичане на програмния срок 2016-2022 г.

4. Доколко съдът може да определя по свое усмотрение съдържание на договора?

Този въпрос е свързан с първия въпрос и не е обуславящ поради изложеното за първия въпрос, че въззивният съд е установил съдържанието на сключения между страните договор, като е тълкувал уговорките в него по реда на чл.20 ЗЗД в съответствие с установената практика. Въпросът е свързан с неприетите за доказани доводи на касационния жалбоподател.

5. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото, които имат значение за решението по делото?

Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, а в съответствие с установената практика, т.к. въззивният съд е обсъдил доводите на страните и събраните по делото доказателства за фактите, които имат значение за правния спор и е изложил мотиви си за своите изводи.

Поради изложеното поставените въпроси не обосновават общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Към това следва да се добави и че касационният жалбоподател (неговият процесуален представител) не сочи съдебна практика на ВКС, на която обжалваното решение да противоречи (по изведен от касационния жалбоподател правен въпрос). Т.е. не е обосновал допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Касационният жалбоподател (неговият процесуален представител) не обосновава и допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – не обосновава значението на изведен от него правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, така, както това основание е определено с т.4 от ТР № 1 /2010 г. по тълк.д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси.

Както беше посочено жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

Очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него).

В конкретния случай при запознаване с обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност по чл.281, т.3 ГПК.

Поради което настоящият състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение.

От изложеното следва изводът, че не са налице наведените основания за допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски.

Ответникът по касационната жалба претендира разноски и представя списък за разноски за сумата 2 820 лева. Искането е основателно за сумата 1 000 лева, т.к. в представения договор за правна защита е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 1 820 лева и в договора е отбелязано, че от него е платена сума в размер на 1 000 лева. Не са представени доказателства, че останалата част от уговореното възнаграждение е платено. Поради това искането за присъждането му е неоснователно.

Воден от изложеното съдът