Определение № 252 от 05.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3675/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място] чрез адв. М. против решение № 266/22.06.2021 г. по гр. д. № 116/2021 г. на Окръжен съд – Велико Търново.

Ответникът Х. С. А. чрез адв. Н. – Т. е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за недопустимост на касационната жалба, респ. за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Тя е насочена срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, доколкото делото е гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и е с цена на иска над 5 000 лв. Ето защо, релевираните от ответника по жалба доводи за недопустимост на сезирането не могат да бъдат споделени.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалба е горецитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 900/29.12.2020 г. по гр. д. № 1914/2020 г. на Районен съд – Велико Търново за уважаване на предявения от Х. С. А. против „Електроразпределение Север” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на дружеството сумата от 5 004. 16 лв., представляваща стойността на допълнително начислена сума за електроенергия за периода от 30.03.2016 г. до 21.11.2019 г. по партида с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН] за обект с адрес: [населено място], [улица], ет. 7, ап. 16, за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/19.06.2020 г. и са присъдени на ищеца разноски.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е съобразил данните, отразени в констативен протокол № 1502625/21.11.2019 г. на служители на „Електроразпределение Север“ АД - Варна за извършена на посочената дата техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца в [населено място], [улица], ет. 7, ап. 16, при която е установено натрупване на показания в невизуализирана на дисплея му тарифа, а измервателният уред е демонтиран и изпратен за експертиза в Български институт по метрология (БИМ). Приел е, че съставеният протокол е в съответствие с изискванията на чл. 49 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), доколкото е подписан от представители на оператора (двамата негови служители, извършили проверката) и от свидетел, който не е служител на оператора, удостоверяващ отсъствието на ползвателя и присъствието си на проверката. Съобразени са резултатите от заключението на извършената метрологична експертиза от БИМ, където е посочено, че е констатирано отсъствие на механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок на СТИ (средството за търговско измерване), няма установена видима външна намеса или видима повреда в схемата му, както и че при софтуерно четене е констатирано наличие на регистрирана енергия в Т3, която не е визуализирана на дисплея му. Установено е съответствие на устройството с метрологичните характеристики за измерване на ел. енергия, но не и с техническите характеристики, а също и че то работи в класа си на точност. Въз основа на съставения при проверката констативен протокол и заключение на метрологичната експертиза на основание чл. 55 ПИКЕЕ е извършена корекция на сметката на абоната като е начислено допълнително количество ел. енергия за процесния период в размер на исковата сума и е издадена фактура за задължението. Обсъдено е заключението на назначеното по делото вещо лице, че при софтуерно четене на паметта на електромера са установени показания в регистър Т 1, Т 2, Т 3 и сумарния регистър, съответстващи на показанията, отчетени в протокола при проверката; че не може да се установи конкретна причина за наличието на показания в невизуализирания и фабрично ненастроен за отчет регистър на Тарифа 3 на уреда, тъй като същият не е тип „СМАРТ“; че при софтуерния прочит на показанията му не са установени данни за това кога са възникнали цифровите показания в Т3; че не е била обект на изследване Тарифа 3 (вкл. и от БИМ) и не е установено дали СТИ трупа цифрови показания по нея. При горните факти инстанцията по същество е приела, че макар да са спазени изискванията на чл. 49 ПИКЕЕ е останало недоказано обстоятелството, че измереното количество ел. енергия в невизуализирания регистър на СТИ е натрупано именно след монтажа му като условие за извършване на преизчисляването му по реда на чл. 55 ПИКЕЕ. Според съда обстоятелството, че монтираният в обекта на ищеца електромер е бил с нулеви показания на дневна и нощна тарифи не обуславя несъмнен извод за наличие на такива показания в скритите му регистри и в сумарния регистър. Развити са доводи, че липсата на нарочно снети и отразени данни от показанията на електромера по регистър ТЗ в протокола при неговия монтаж не позволяват да се направи категорично съждение, че показанията в този регистър тогава са били нулеви и не са съществували преди датата на монтажа. Изразено е виждане, че предвид липсата на безспорни данни за количеството регистрирана ел. енергия, което действително е преминало през ТЗ на измервателния уред и то за конкретен времеви период в случая не може да намери приложение и правилото на чл. 183 ЗЗД. Прието е, че съставеният от БИМ протокол в качеството си на официален свидетелстващ документ се ползва съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК с обвързваща съда материална доказателствена сила относно извършените от длъжностните лица или пред тях действия, но доколкото натрупването на показанията в скрития регистър не е станало в присъствието на тези лица, отразените в документа факти не могат да обусловят извод, че количеството ел. енергия в този регистър (според цифровия запис от показанията му) е доставено и реално потребено от абоната. Предвид невъзможността да се установи на какво се дължат цифровите показания в регистър ТЗ, както и при отсъствие на данни за времето и начина, по който са възникнали същите, е аргументиран изводът, че ответната страна не е провела по несъмнен и категоричен начин доказване на фактите, послужили като основание за възникване на вземането й, начислено с процесната фактура. Затова е прието, че претенцията за недължимост на исковата сума е основателна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът повдига правни въпроси с твърдения, че са обуславящи изхода по конкретното дело и даденото по тях разрешение е в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Горните въпроси са със следното съдържание:

1. „Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото?“;

2. „Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и е включен в предмета на доказване?“;

По тези две питания се сочи противоречие с практиката на ВКС, изразена в решение № 129/29.06.2015 г. по гр. д. № 7040/2014 г. на III г. о.

3. „Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?“;

4. „Когато за отделен факт липсват преки свидетелства следва ли да се приеме, че този факт не се е осъществил?“;

5. „Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и такъв факт, който обикновено според опитните правила, н. т. презумпции ад хоминем съпътства друг - установен по делото факт?“

По тези три въпроса се поддържа отклонение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. на IV г. о., решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на IV г. о., решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на IV г. о., решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г. на IV г.о., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010г. на IV г.о., решение № 26/09.04.2020 г. по гр. д. № 1764/2019г. на I г. о.

6. „Кои са юридическите факти, съдържащи се в хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ и обуславящи обективната имуществена отговорност на потребителя на електрическа енергия към електроснабдителното дружество за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в неизведен на дисплея на електромера регистър?“;

7. „Правно значим ли е за реализирането на отговорността на потребителя по горния ред точния времеви интервал, в който начисленото количество енергия е измерено в неизведения на дисплея на електромера регистър, както и причините за това?“ – въпросът е уточнен и конкретизиран от касационния съд съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС;

Искането за селектиране на касационната жалба по последните два въпроса се основава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с доводи, че въззивният съд неточно е тълкувал нормата на чл. 55 ПИКЕЕ, като е придал правно значение на факти, които не са предвидени в хипотезата й и в този смисъл са ирелевантни към отговорността на потребителя по този текст, както и че по приложението и тълкуването на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) не е налице формирана съдебна практика на ВКС.

Първите два процесуалноправни въпроси не обуславят допускане на касационно обжалване, тъй като не осъществяват общо основание (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК), доколкото не са свързани с процесуалната дейност на втората съдебна инстанция по решаване на материалноправния спор. За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е споделил там направените решаващи изводи за основателност на предявения иск, почиващи на приетия за недоказан в хода на съдебното дирене и пред двете инстанции факт, че допълнително начисленото количество ел. енергия, измерено в скрития регистър на електромера, е преминало през него именно след датата на монтирането му в обекта на абоната. В разглеждания случай липсва наведено с въззивната жалба обосновано оплакване за допуснати от първостепенния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада по делото, за да е задължен въззивният съд да отстрани допуснатите нарушения като даде възможност за допускане и събиране на нови доказателства за релевантните по спора факти (включените в предмета на доказване по делото). По тези съображения поставените две питания не позволяват селектиране на касационната жалба на соченото основание.

Достъп до касация по поставените материалноправни въпроси относно приложението на разпоредбата на чл. 55 ПИКЕЕ, изведено в приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, също не може да се осъществи. Въпросите не удовлетворяват общо основание, тъй като нямат предвиденото в процесуалния закон значение. Това е така с оглед на изразената правна воля на въззивния съд, че в случая макар и да е установено натрупано количество ел. енергия в невизуализирания регистър на процесното СТИ при спазване на процедурата по чл. 49 ПИКЕЕ не е доказано обстоятелството, че това количество е измерено (преминало) през СТИ след монтажа му в обекта на абоната, поради което не са налице предпоставки за преизчисляването му по чл. 55 ПИКЕЕ. Непосочването на релевантния правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора само по себе си е основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – така мотивите към постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато по повдигнатите процесуалноправни въпроси относно възможността пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства – обобщаващ третото и четвърто питане, както и относно задължението на съда да формира вътрешното си убеждение по правно релевантните факти въз основа на събраните допустими доказателства при спазване на научните, опитните и логическите правила, в какъвто смисъл е петото питане.

Тези въпроси са от значение за крайния изход на делото, тъй като са обусловили процесуалната активност на въззивния съд по решаване на спора. Тяхната релевантност е обоснована от страната с решаващия мотив в обжалваното решение, че исковата сума не се дължи, тъй като не е установено допълнителното количество ел. енергия, натрупано в невизуализирания регистър на СТИ да е преминало през уреда след монтажа му в процесния обект, както и че при монтажа му в съставения за това протокол не е отразено изрично устройството да е било с нулеви показания на скрития регистър при събраните косвени данни по делото, сочещи на противното, респ. че макар монтираният в обекта на ищеца електромер е бил безусловно с нулеви показания на дневна и нощна тарифи този факт не води до несъмнен извод за наличие на такива показания в скритите му регистри и в сумарния регистър при данните, изнесени от назначеното вещо лице, че е произведен през 2016 г. когато е и монтиран в процесния обект – т.е. бил е нов и по презумпция с нулеви показания по всички тарифи.

В случая е налице и специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за селектиране на касационната жалба по горните процесуални въпроси предвид разрешението им в практиката на ВКС, изразена в решение № 80/03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г., решение № 226/12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г., решение № 841/19.01.2010 г. по гр. д. № 3530/2008 г., както и в решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020г., всичките по описа на ІV г. о.

В обобщение, касационен контрол ще следва да бъде допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с цитираната практика на ВКС по очертаните по – горе питания с процесуалноправен характер.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.