Определение № 60439 от 23.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1296/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. В., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 432/18.02.2020 г. по в.т.д.№ 4922/2019 г. по описа на АС – София, ТО, 6 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 2561/28.12.2018 г. по т.д.№ 2482/2014 г. на СОС, ТО, V-17 състав, в частта за осъждане на касатора да заплати на основание чл.485 ал.1 ТЗ на Б. Х. Д. сумата 1 215 503.24 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.04.2014 г. до окончателното й изплащане, представляваща задължение по запис на заповед от 01.07.2011 г. с падеж 05.07.2011 г., авалиран от Н. В., от която сума дължими солидарно с издателя на записа на заповед - ДЖЕНЕРАЛ ЛИЗИНГ АД са 686 499.32 лв., а за разликата от 529 003.92 лв. не е призната солидарност на дълга с издателя. В касационната жалба се излагат подробни доводи за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част, като се моли същото да бъде обезсилено и производството по този /трети, евентуално съединен/ иск да се прекрати, с присъждане на разноските за всички съдебни инстанции. Касаторът поддържа, че исковата претенция срещу него не следва да се разглежда, тъй като са уважени главните искове срещу предпочитаните ответници и ако исковете са евентуални, не следва да се стига до произнасяне по предявения против него иск, а ако исковете са кумулативно съединени, то не е била внесена предварително дължимата държавна такса. Претендира, че има качеството на евентуален ответник, който може да бъде осъден, само ако исковете срещу ФИНАНСОВА КЪЩА ПЛАНЕТА ФИНАНСИ АД и ДЖЕНЕРАЛ ЛИЗИНГ АД бъдат изцяло отхвърлени. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се поддържа основание за достъп до касация по чл.280 ал.2 предл.2 ГПК. Ответникът по касационната жалба – Б. Х. Д., чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор в срока по чл.287 ГПК оспорва искането за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата. Претендира разноски. За да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е допустима. По спорния във въззивната инстанция процесуалноправен въпрос относно предмета на делото във връзка с третия /евентуален/ иск, по който Н. И. В. е осъден за вземането по записа на заповед, в качеството му на авалист, съставът на въззивния съд е приел, че волята на ищеца не е била за съединяване на исковете срещу ответниците в условията на евентуалност по отношение на всеки един от тях - липсва посочване на предпочитан и евентуален ответник, а искането е за кумулативното осъждане и на тримата ответника при условията на солидарност да заплатят претендираните с исковата молба суми, но при евентуалност на основанията за тяхната дължимост. Т.е. петитумът е евентуален не спрямо субектите – ответници, а с оглед основанията, въз основа на които се ангажира отговорността им като солидарни длъжници. Затова и неустановяването на заявеното като първо основание срещу ответника В. за присъждане на претендираната сума – солидарната му отговорност като длъжник по процесните договори за заем, респективно отхвърлянето на главния иск спрямо него по тази причина, съставлява основание за разглеждане на евентуалните основания за исковата претенция, както допустимо и в съответствие с диспозитивното начало е процедирал първоинстанционният съд. По-конкретно въззивният съд е посочил, че уважаването на заявеното главно основание на исковете срещу ДЖЕНЕРАЛ ЛИЗИНГ АД и ФИНАНСОВА КЪЩА ПЛАНЕТА ФИНАНСИ АД е процесуална пречка за разглеждане на сочените от ищеца евентуални основания само на исковете срещу тези ответници, но не и срещу ответника В.. При съобразяване с конкретно заявените с исковата молба претенции съдът е приел за неоснователни доводите същия ответник, че за ищеца липсвал интерес да ангажира отговорността му на сочените евентуални основания. Въззивният съд е заключил, че първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на спора, в които е бил сезиран, разгледал е предявения евентуален иск на поддържаното от ищеца основание и при съобразяване на волята му относно съединяването на исковете, изразена в исковата молба. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част не следва да се допуска. Не е налице основанието на чл.280 ал.2 пр.2 ГПК – въззивното решение да е вероятно недопустимо. За съдебния състав не съществуват съмнения, че при постановяването му въззивният съд е преценил предмета на спора, разрешен от първата инстанция, в съответствие с данните по делото относно обстоятелствата, петитума и условията, при които исковете са били предявени. Доколкото с доводи за недопустимост на въззивното решение се изчерпват както основанията по чл.280 ГПК, така и тези по чл.281 ГПК, исканият достъп до касация следва да бъде отказан. В полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, доказани в размер на 9 600 лв., представляващи уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за тази инстанция. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение