Определение № 537 от 07.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1039/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Д. Д. срещу разпореждане № 43 от 19.01.2023г. по в. гр. д. № 541/2022г. на Окръжен съд - Добрич, с което е оставена без разглеждане, на основание чл.280, ал.3 ГПК и с оглед търговския характер на делото, подадената от Д. касационна жалба вх. № 302/12.01.2023г. срещу решение № 388 от 12.12.2022г. по гр.д. № 541/2022г. на Окръжен съд - Добрич. Частната жалбоподателка моли да се отмени разпореждането, като противоречащо на разпоредбата на чл.280, ал.3 ТЗ, тъй като, делото не е търговско, като се позовава на разпоредбата на чл.365 ГПК. Сочи, че делата, които имат за предмет правоотношения, произтичащи от търговски сделки /в това число и абсолютни/, и едната страна по тях не е търговец, не са търговски по см. на чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Предвид на това поддържа, че спорът попада в хипотезата на чл.280, ал.3, т.1 ГПК, предложение първо, а не в предложение втора, като ограничението за касационно обжалване е до 5 000 лева – цена на иска при граждански дела. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената касационна жалба срещу въззивното решение, окръжният съд е приел, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на предявения иск /за установяване дължимост на вземане на съдлъжник по договор за кредит – абсолютна търговска сделка/ е в размер на 10 000 лева, равностойни на 19558,30 лева, е под законодателно определения в чл.280, ал.3 ГПК размер от 20 000 лева, изискуем за касационно обжалване на въззивните решения по търговски дела. Определението е правилно. На първо място, „търговско дело” е понятие по - широко от „търговски спор” по см. на чл.365 на ГПК и от дело, по което се търси изпълнение на задължение по търговска сделка. Понятието търговско дело по см. на чл.280, ал.2 ГПК не се отъждествява само с „търговски спор” по см. на глава XXXII от ГПК, което е видно не само от различната терминология, използвана от законодателя, но и от обстоятелството, че на основание чл.104, ал.1, т.4 ГПК и чл.365, ал.1 ГПК, търговски дела с цена на иска до 25 000 лева вкл. се разглеждат като първа инстанция от районния съд не по реда на търговските спорове, а по общия исков ред, с оглед приложимостта на разпоредбите на глава XXXII ГПК единствено по отношение на дела, разглеждани от окръжен съд. Фактът, че търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не са дела, разглеждане по реда на търговски спорове по см. на глава XXXII ГПК, категорично сочи за липсата на идентичност между понятията „търговско дело” и „търговски спор”. Да се приеме за вярно твърдението, че само търговските спорове са търговски дела, означава да се приеме, че на касационен контрол подлежат всички актове, постановени по търговски дела, тъй като споровете по глава XXXII ГПК са винаги с цена на иска /над 25 000 лева/ по-голяма от предвидената в чл.280, ал.3 ГПК цена на иска от 20 000 лева като критерий за ограничаване на допустимостта на касационния контрол. Подобно тълкуване обезсмисля разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК по отношение на търговските дела и я изпразва от съдържание. Следва да се има предвид, че процесуалният ред, по който се разглежда материалноправния спор /общ или по реда на особеното производство по търговски спорове/ не е установен от закона критерий за деление на делата на граждански и търговски, поради което фактът, че исковете се разглеждат от районния съд по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове, а не по реда на особеното исково производство по търговски спорове не определя делото като гражданско. В случая Д. е съдлъжник по договор за кредит, сключен от търговското дружество, чийто управител е. Касае се до абсолютна търговска сделка по чл.286, ал.2, вр. чл.1, ал.1 ТЗ, като относно характера на сделката е ирелевантно от качеството на страните по нея. В задължителната по чл.130 ЗСВ практика на ОСГТК на ВКС – Тълкувателно решение № 3/2019г. от 23.03.2022г. по тълк. д. № 1/2019г. е дадено принципното разрешение, че след изменението на чл.113 ГПК – ДВ бр.100/2019 г., дело, с предмет правоотношения по договор, по който страна са физическо лице, притежаващо качеството потребител по смисъла на § 13, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, се разглежда като гражданско по реда на общия исков процес и прагът за достъп до касационно обжалване на въззивното решение е като по гражданските дела. В пар.13а, т.9 от ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б. „б” от Директивата 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието „потребител”, като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар.13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Съгласно решенията по дело С-74/15 и по дело С-419/11 на СЕС, обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е съдлъжник или гарант, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални връзки с посоченото дружество, като например управлението или мажоритарно участие в същото. В настоящия случай придобиването на качеството на съдлъжник по търговски договор от физическото лице е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с дружество-кредитополучател, изразяващи се в осъществяване на управлението на дружеството, поради което не може да се приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или професия. Ето защо, независимо, че касаторката е от физическо лице, последната няма качеството на потребител по пар.13 от ДР на ЗЗП, поради което делото не се явява гражданско по см. на чл.113 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, при цена на иска под 20 000 лева. Ето защо, правилно е прието от окръжния съд, че въззивното решение, на основание чл.280, ал.3 ГПК, не подлежи на касационен контрол, като обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1ГПК