Определение № 3430 от 23.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4172/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Д. Й., лично и в качеството й на майка и законен представител на Д. Й. Й., Д. Й. Й. и Н. Й. Й., всички представлявани от адвокат Д., против постановеното при повторното разглеждане на спора от въззивната инстанция, след отмяната на предходния въззивен акт с решение № 214 от 14.04.2025 г. по гр.д. № 1360/2024 г. на ВКС, II г.о., решение № 802 от 17.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 860/2025 г. по описа на Варненски окръжен съд.

С обжалваното решение състав на ВОС е потвърдил решение № 1290 от 19.04.2023 г., постановено по гр. д. № 9256/ 2022 г. по описа на ВРС, изменено по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските с определение № 7261/14.06.2023 г. С решението си съдът e отхвърлил предявените от настоящите жалбоподатели срещу Агенция "Пътна инфраструктура" искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумите от по 5100 лева на всеки от тях, представляващи частични искове от 250 000 лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на 16.06.2021 г., при което е настъпила смъртта на наследодателя им Й. Й., както и предявения иск от Д. Й. за осъждането на ответника да заплати сумата от 5050 лева представляваща частичен иск от 168 000 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на същото ПТП и предявените от Д. Й. и Н. Й. искове за осъждането на ответника да заплати сумата от по 5050 лева на всеки от тях, представляваща частичен иск от 206 000 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците.

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно. Поддържат, че делото е неизяснено от фактическа страна, че съдът не е събрал всички необходими доказателства, че не е съобразил направени своевременно доказателствени искания на ищците, че въззивният съд не е съобразил указанията на ВКС, дадени при отмяната на първото въззивно решение. Поддържат, че решението е неправилно поради неправилно приложение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост- основания за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите поддържат, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, в противоречие с практиката на ВКС, както и по такива, които имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Посочват следните въпроси като правни:

1. Длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС в отменителното му решение? По този въпрос касаторите поддържат противоречие с решение № 740 от 26.10.2010 г. по гр.д. № 1935/2009 г., I г.о. на ВКС; решение № 193 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2009 г., IV г.о. на ВКС; решение № 175 от 23.12.2015 г. по т.д. № 3021/2014 г., I т.о. на ВКС, решение № 50102 от 21.12.2022 г. по т.д. № 1361/2022 г., II т.о. на ВКС, както и множество други решения на ВКС в тази насока.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи? Поддържа се противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г., II т.о.; решение № 157 от 08.11.2011 г. по т.д. № 823/2010 г., II т.о.; решение № 202 от 21.12.2013 г. по т.д. № 866/2012 г., I т.о.; решение № 271 от 08.02.2017 г. по гр. д. № 1368/2016 г., IV г.о.; решение № 12 от 26.03.2019 г. по т.д. № 606/2018 г., I т.о. и много други

3. След изтичане срока на разрешенията за специално ползване на рекламни съоръжения, чиято сила е отпаднала на 26.06.2017 г. съгласно § 5 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона за пътишата (обн. ДВ, бр. 47 от 2012 г.), следвало ли е административният орган да издаде ново разрешение за експлоатиране на рекламните съоръжения, попадаши в този обхват, които разрешения да отговарят на изискванията на чл. 15 от Наредбата за специално ползване на пътищата? Поддържа се, че Окръжен съд- Варна не се е съобразил със задължителните указания на ВКС и не е обсъдил изложените от жалбоподателите аргументи. Жалбоподателите считат, че следва да се извърши повторен анализ на чл. 17б НСПП и § 4 ПЗР на ПМС № 294/08.11.2016 г. с оглед установяване дали към датата на ПТП (16.06.2021 г.) са били налице условията и изискванията за даване на разрешение за експлоатацията на процесния билборд. Според жалбоподателите практиката на ВАС навежда на извод, че при сходни ситуации съдът е потвърждавал откази на административния орган за преиздаване на разрешенията за експлоатация на рекламни съоръжения.

Ответникът по касация Агенция „Пътна инфраструктура” не е депозирал отговор на касационната жалба.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да потвърди обжалваното първоинстанционно решение, съставът на ВОС е приел за установено от фактическа страна, че Й. Й. е починал на 16.06.2021 г. и е оставил наследници по закон съпруга – първата ищца и синове- втори, трети и четвърти ищец. Обсъдил е представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед и е извел фактически извод, че ПТП е настъпило на автомагистрала Хемус, км 383+800 в посока [населено място], като водачът на ППС с рег. [рег.номер на МПС], марка "Х.", модел "С." – Й. Й., при движение с несъобразена с пътните условия скорост /мокър асфалт/, загубил контрол над автомобила, излязъл вдясно по посока на движението и се блъснал в билборд, че на място не били установени следи от спирачен път. От протокола за оглед съдът е констатирал, че на разстояние 5, 20 м. от ръба на асфалтовия път в посока на движение към [населено място] бил наличен метален билборд с размери 1м. / 0, 15м. /2, 38 м. и надпис надпис "www PEPE CLUB". При оглед на билборда, в участъка на десния ръб, били установени хоризонтални одрасквания. При оглед на автомобила било констатирано, че предната дясна гума на автомобила била "без въздух". На 4, 2 метра от автомобила била намерена регистрационната му табела "силно изцапана в кръв". От съдебномедицинската експертиза съдът е установил, че причината за смъртта на Й. била тежка черепно-мозъчна травма, като уврежданията по главата и тялото на пострадaлия отговаряли добре да са били получени при удара на автомобила с билборда.

От представената преписка по изграждане на процесното рекламно съоръжение, съдът е установил, че на 04.02.2004 г. Консорциум "ДЗИ-Росексимбанк Image" е поискал от Изпълнителна агенция "Пътища" чрез ОПУ-гр. Варна издаване на разрешение за изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на АМ 2 км. 381+500 в дясно. С констативен протокол № 3/24.02.2004 г. служител при ИА "Пътища" е установил, че местоположението на рекламното съоръжение е съгласувано с протокол за предварителен оглед от 21.11.2003 г. С разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения № 181/26.02.2004 г. изпълняващият директор на ИА "Пътища" разрешил на Консорциум "ДЗИ-Росексимбанк Image" да изгради в обхвата на АМ- 2, км. 381+500 в дясно рекламно съоръжение за своя сметка, което в целия си габарит да отстои на минимум 3 метра от крайния ръб на асфалта. Посочено било, че разрешителното за изграждане на съоръжението е валидно до 26.02.2005 г. С разрешение за специално използване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 659/11.06.2004 г., издадено на основание чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3 от ЗП и чл. 16 от Наредбата за специалното ползване на пътищата, директорът на ИА "Пътища" бил разрешил на Финансова група "ДЗИ Росексимбанк Image" да експлоатира процесното съоръжение. Указано било, че разрешението за ползване се отнема при неспазване на условията, предвидени в него и при неизплащане на дължимите такси за предходната година. С договор за покупко-продажба от 02.06.2010 г. процесният билборд е бил продаден на "Елтрон" ООД, който сезирал директора на Областното пътно управление – гр. Варна с искане за преиздаване на негово име на разрешителното за експлоатация на рекламното съоръжение. С разрешение № 1046/ 23.12.2010 г. Агенция "Пътна инфраструктура" е издала на "Елтрон" ООД разрешение за специално ползване на процесния билборд. В същото било указано, че то заменя разрешение № 659/ 11.06.2004г. С последващо разрешение № РСПП-19/02.06.2017 г., издадено от АПИ по искане на "Елтрон" ООД за преиздаване на разрешение № 1046/23.12.2010 г., на основание чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3 от ЗП, вр. чл. 17б, ал. 2 от Наредбата за специалното ползване на пътищата, § 4 от ПЗР към Постановление № 294 на МС от 08.11.2016 г., било разрешено на молителя да експлоатира процесното рекламно съоръжение. Посочено било, че даденото разрешение влиза в сила след изтичане срока на действие на разрешение № 1046/23.12.2010 г., а именно от 27.06.2017 г. и същото е със срок на действие 10 години, считано от посочената дата. Цитираното разрешение било издадено на база на съставения констативен протокол № 113/02.06.2017 г., в който било посочено, че рекламното съоръжение било изградено в съответствие с условията на издаденото разрешение № 181/26.02.2004 г. и отстои с целия си габарит на 3 метра от ръба на пътната настилка. С договор за покупко-продажба от 18.01.2021 г. процесният билборд бил продаден от "Елтрон" ООД на "Пепе 8" ООД. На 10.02.2021 г. новият собственик сезирал директора на Областното пътно управление – гр. Варна с искане за издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на процесното съоръжение. На 12.02.2021 г. бил съставен констативен протокол от комисия при ОПУ-Варна, от който след извършен оглед и измервания на рекламното съоръжение било заключено, че отговаря на изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от НСПП, отстояло с целия си габарит на 3 метра от ръба на пътната настилка и било дадено предложение за преиздаване на разрешението. Искането било уважено и на 18.06.2021 г., на основание чл. 18, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 3 от ЗП и чл. 5, ал. 4, вр. чл. 16 от Наредбата за специално ползване на пътищата, в полза на "Пепе 8" ООД било издадено разрешение № РСПП-158/18.06.2021 г. със срок на валидност до 27.06.2027 г. съгласно чл. 16, ал. 6 от НСПП. В разрешението било посочено, че заменя издаденото разрешение № РСПП-19/02.06.2017 г. Съдът е посочил още, че с решение № 666/06.08.2012 г. на Министерски съвет е извършено ново километриране на автомагистрала Хемус и километричното положение на пътните знаци е увеличено с 2000 м., т. е км. 381+510 става км. 383+510. Представена била извадка от регистъра на рекламните съоръжения на територията на ОПУ-Варна към 31.08.2022 г., от която съдът установил, че рекламното съоръжение на "Пепе 8" ООД се намира на км. 383+510 в дясно на автомагистрала Хемус.

В хода на в. гр. д. № 1472/2023 г. по описа на ВОС са представени и приети писмени доказателства, удостоверяващи извършени плащания от "Елтрон" ООД в полза на АПИ на дължими такси по чл. 18 от Закона за пътищата за периода от 2010 г. до 2020 г. включително.

От заключението на проведената по делото СТЕ изготвено и поддържано в съдебно заседание от вещото лице М. се установявало, че процесният рекламен билборд бил разположен в обхвата на автомагистрала 2 /Хемус/ на км. 583+510 в дясно и отговарял на изискванията на Наредбата за специално ползване на пътищата, като са спазени чл. 15, чл. 16 и чл. 17б от нея.

От изслушаната САТЕ, съдът установил, че преди настъпване на ПТП Й. Й. се движил с автомобила си по прав път в начало на лек завой по АМ Хемус при км. 383+500 по мокра настилка, с несъобразена с пътните условия "висока" скорост, вероятно предприел изменение на траекторията на движение поради заобикаляне на препятствие /локва, завиряване, умряло животно и др. / или поради предприето изпреварване или преустрояване след изпреварване, вследствие на което автомобилът загубил напречна устойчивост, водачът загубил контрол над управлението и се отклонил надясно като е напуснал пътното платно, след което се е ударил странично със задната си лява част в крайпътен билборд. В следствие на удара автомобилът се завъртял на ляво и се преобръщал около хоризонталната и вертикалната си ос, докато е достигнал до мястото, където е останал в покой. Дадено било категорично заключение, че имало съприкосновение между автомобила и билборда обосновано с констатираните в протокола за оглед на ПТП от 16.06.2021 г. следи от одраскване по билборда. Като причина за ПТП вещото лице посочило загубата на управление на автомобила, като са дадени предположения за настъпването й - рязко или несъобразено с пътните условия и скоростта на автомобила изменение на траекторията му; спукана дясна гума и неуспешно овладяване на автомобила след това или техническа неизправност на кормилния трапец на автомобила. От заключението съдът установил още, че пътното платно в района на ПТП включвало дясна и лява активни ленти и аварийна лента с широчина 3, 2 м., в дясно от която е имало затревен банкет и изкопан отводнителен канал без бетонови елементи. По отношение на процесния билборд вещото лице било посочило, че се намирал точно на км. 383+510 от АМ Хемус, посока [населено място], бил закрепен върху бетонов фундамент с анкерен кош с обща височина от минимум 1, 3 м., а под земята бил широк 2, 9 м. Видимата част на бетоновия фундамент имала правоъгълни размери с дължина 1, 44 м. и широчина 1, 23 м. и отстоила на 5, 2 м. вдясно от асфалтовото покритие. Вертикалната носеща колона на билборда била широка 1 м./0, 15м. и била висока 2, 38 м., като върху нея се намирал самият билборд с широчина 4, 2 м. и височина 3, 2 м. Вещото лице посочило още, че съгласно техническия проект на билборда най - левият габарит на билборда отстоял на 4, 42 м. от асфалтовия ръб, а центъра на вертикалната му носеща колона отстоял на 4, 92 м. от пътното платно /асфалтовия ръб/. Съгласно протокола за оглед от 16.06.2021 г. и отразените в него данни от извършените на място измервания, вещото лице заключило, че разстоянието от центъра на носещата колона на билборда до пътното платно /асфалтовия път/ е 5, 42 м.

Съдът е коментирал и представеното по делото постановление от 29.11.2023 г. на прокурор при ОП-Варна, с което е прекратено досъдебно производство № 162/2021 г. по описа на РУ Провадия и съгласно което процесното ПТП настъпило при движение със скорост 123, 5 км/ч, поради нарушаване на херметичността на предно дясно колело, МПС се отклонило на дясно, преминало през аварийната лента, навлязло е в затревената площ и се ударило в основата на находящия се в близост билборд с лявата си част.

За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди са събрани свидетелските показания на Д. Б. и Д. М..

При така установените факти съдът е направил извод, че твърдяното в случая вредоносно и противоправно поведение на служителите на ответника Агенция "Пътна инфраструктура" е бездействие във връзка със задълженията им да организират и осъществяват защитата на принадлежностите на пътя и да осигуряват безопасно и удобно движение по пътищата от републиканската пътна мрежа, а също и неосъществяване на компетенциите им във връзка със специалното ползване на пътищата по смисъла на § 1, т. 8 от Закона за пътищата /ЗП/ и в частност с изграждането и експлоатацията на попадащите под специален разрешителен режим на чл. 26 ЗП рекламни съоръжения. Съдът е приел, че такова бездействие не се установявало по делото. Този извод съдът е приел като е тълкувал Наредбата за специално ползване на пътищата /НСПП/, с която е въведен разрешителен режим за изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения. Съдът е изяснил,че съгласно глава трета на Наредбата, за рекламните съоръжения разположени в обхвата на пътя и обслужващите зони се издават два вида разрешения за специално ползване на пътя - чрез изграждане на самото съоръжение /чл. 13- чл. 15/ и чрез експлоатация на рекламното съоръжение /чл. 16- чл. 17б/. Тълкувал е, че разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане се издава еднократно, при спазване на разписаната в чл. 13, ал. 3 от НСПП процедура и при съблюдаване на изискванията по чл. 15, ал. 1 от НСПП, при които е допустимо изграждането на рекламното съоръжение и при липса на отрицателните предпоставки на чл. 15, ал. 2 от НСПП, в действащата към момента на издаването му редакция. Приел е, че съгласно действащата нормативна уредба, веднъж издадено, разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламното съоръжение не подлежи на преиздаване, нито на отнемане. Посочил е, че разрешението за за специално ползване на пътя чрез експлоатация на съоръжението се издава на заинтересованото лице при изпълнение на условията в разрешението за специално ползване чрез изграждане, които следва да са установени с констативен протокол. Приел е още, че за разлика от разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане, разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация подлежи на преиздаване при промяна на собствеността му /чл. 16, ал. 6 от НСПП/, както и преди изтичане на срока му /чл. 17б от НСПП/. Съдът е посочил, че за процесното рекламно съоръжение /билборд/ е издадено разрешение за изграждането му № 181/26.02.2004 г., при което била спазена процедурата по изработване на работен проект за самия рекламен билборд от инвеститора, оглед от нарочна комисия на предложеното място за изграждането му и даване на заключение, че същото отговаря на изискванията на закона. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателите за несъответствието на профила на носещата колона на процесния билборд с изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 8 от НСПП, като е посочил, че изискването за кръгъл профил на носещата колона на рекламното съоръжение е нормативно въведено за първи път през 2013 г. /ДВ, бр. 1/2013 г. / и към 2004 г., когато е издадено разрешението за изграждане на процесното рекламното съоръжение не е имало изискване за кръгла форма на профила на носещата колона, респективно не е имало основание за отказ за издаването му от компетентния орган. Приел е, че НСПП не предвижда възможност за последващ контрол на вече издадено разрешение за специално ползване на пътя чрез изграждане във връзка с последващо въведени условия към рекламните съоръжения в това число за отнемането му при евентуално несъответствие. Според въззивния състав проведената процедура е приключила с издаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламното съоръжение през 2004 г., което обуславяло извод, че същото е изградено на разрешено за експлоатация място на магистралата при спазване на изискванията на чл. 15 от НСПП в приложимата към момента на издаване на разрешението редакция от 2001 г., а именно – рекламното съоръжение отстои на не по-малко от 1500 м. от пътни възли за автомагистралата, не ограничава видимостта на сигнализацията с пътни знаци и отстои на най-малко 3 метра от ръба на пътната настилка, а разстоянието между отделни рекламни съоръжения по посока на движението да е не по-малко от 300 м. Съдът е кредитирал даденото в този смисъл заключение на вещото лице М.. По въпроса за предпоставките за издаването на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламното съоръжение, съдът е съобразил, че първоначално издаваните разрешения за експлоатация на рекламните съоръжения по НСПП са били безсрочни. Срок на действие на новоиздаваните разрешителни за експлоатация бил въведен за първи път с нормата на чл. 26, ал. 8, т. 4 от ЗП /обн. ДВ бр. 47/22.06.2012 г. / и той бил 10 години. По отношение на издадените до влизане в сила на закона безсрочни разрешения, с § 24 от ПЗР към постановление № 350/02.12.2012 г. за изменение и допълнение на НСПП било прието, че те остават валидни за срока по § 5 от ПЗР на ЗИД на ЗП /обн. ДВ бр. 47/22.06.2012 г. /, а именно за срок от 5 години от датата на влизане в сила на цитирания ЗИД на ЗП. В конкретния случай, според съдебния състав, първоначалното разрешение за експлоатация на процесното рекламно съоръжение е издадено като безсрочно на 11.06.2004 г. Поради промяна на собствеността на съоръжението разрешението е преиздадено с ново № 1046/23.12.2010 г., отново безсрочно, на името на новия собственик "Елтрон" ООД. Валидността на това разрешение съобразно изложеното по-горе следвало да се приеме, че действа до 26.06.2017 г. Съдът е посочил, че с постановление № 294 на МС от 08.11.2016 г. /обн. ДВ, бр. 90/15.11.2016 г., в сила от 15.11.2016 г. / е създаден нов чл. 17б от НСПП, с който се въвеждали срокове за подаване на заявленията за преиздаване на разрешенията за експлоатация на рекламните съоръжения, а именно не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение. В чл. 17б, ал. 2 от НСПП било предвидено, че разрешението за експлоатация се преиздавало за нов 10 годишен период, при спазване условията на чл. 15 и след заплащане на дължимите такси за специалното ползване чрез експлоатация на съоръжението.

С отменителното си решение № 214/14.04.2025 г. по гр. д. № 1360/2024 г. ВКС е дал указания към въззивния съд за извършване на преценка за това, дали към датата на ПТП са били налице условията и изискванията за даване на разрешение за експлоатацията на процесното рекламно съоръжение /билборд/ – разрешение № РСПП-19/02.06.2017 г., респективно дали е следвало да бъдат предприети мерки по премахването му, в което се заключава и твърдяното от ищците противоправно бездействие на служителите на АПИ. Със същото решение ВКС се е произнесъл по въпроса за приложението на чл. 17б от НСПП и § 4 от ПЗР на ПМС № 294/08.11.2016 г. /обн. ДВ, бр. 90/15.11.2016 г. /, с които е предвидено, че преиздадените по реда на чл. 17б от НСПП разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Според тълкуването на ВКС към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, но това се отнася до заварените, вече преиздадени разрешения, но не и за тези, чието преиздаване предстои след влизане в сила на постановлението. В настоящия случай искане за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътя - чрез експлоатация № 1046/23.12.2010 г., валидно до 26.06.2017 г., е подадено в сроковете по чл. 17б от НСПП на 29.05.2017 г. Съобразно отговора на поставения въпрос с решение на ВКС по гр. д. № 1360/2024 г. съдът е приел, че основание за преиздаване на разрешението за експлоатация на процесното рекламно съоръжение № 1046/23.12.2010 г. е извършването на нова преценка за наличие на условията на чл. 15 от НСПП и заплащане на всички дължими такси за ползването му съгласно чл. 17б, ал. 2 от НСПП. При така дадените указания въззивният състав е обосновал извод, на основание констативен протокол от 02.06.2017 г., че по делото е установено, че процесното съоръжение е изградено в съответствие с условията на издаденото разрешение за специално ползване чрез изграждане, спазени са изискванията на чл. 17б от НСПП и са налице предпоставките за преиздаването му. Приел е за недоказано поддържаното от ищците твърдение, че процесният билборд не е отговарял на изискването на чл. 15, ал. 1, т. 4 от НСПП за наличие на минимум 5 метра отстояние от центъра на носещата колона на рекламното съоръжение до ръба на пътната настилка като основание за издаване на разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация от 02.06.2017 г. Посочил е, че по делото не са ангажирани доказателства за опровергаване на констатациите на длъжностните лица от комисията издала констативния протокол от 02.06.2017 г., ползващ се с обвързваща доказателствена сила досежно наличието на всички предпоставки за преиздаване на разрешението за експлоатация в това число и необходимите отстояния, нито е установено по друг начин, че към датата на издаване на разрешението през 2017 г. разстоянието от центъра на носещата колона на билборда до ръба на пътната настилка е било по-малко от 5 метра. Посочил е, че до този извод се достига и като се съобрази представеният протокол за оглед на ПТП от 16.06.2021 г., както и даденото въз основа на него заключение на вещото лице М., че бетоновата плоча /основа/, върху която се намира носещата колона на билборда се намира на отстояние 5, 20 метра в дясно от пътното платно /асфалтовия ръб/, а съобразявайки, че вертикалната носеща колона на билборда се намира по средата на бетоновата плоча, вещото лице е заключило, че отстоянието от центъра й до ръба на пътната настилка е 5, 42 м. Приел е за опровергани твърденията на ищците- жалбоподатели, че собственикът на билборда не е заплащал дължимите за ползването такси, като условие за преиздаване на разрешителното за експлоатация през 2017 г. За пълнота на изложението съдът е посочил, че дори да се приеме, че за процесното рекламно съоръжение липсвало валидно издадено и действащо към датата на ПТП разрешение за специалното му ползване чрез експлоатация или е било налице основание за отнемането му /чл. 7 от ЗСПП и чл. 26, ал. 9 от ЗП/, респективно, че не са били заплащани дължимите за ползването такси, то тези обстоятелства не се отразяват на законосъобразността на изграденото съгласно издаденото разрешение № 181/26.02.2004 г. съоръжение и не резултатират в задължение за премахването му. Съдът е приел, че при липса или отнемането на дадено разрешение за експлоатация или неплащане на таксите за ползването демонтажът на съобръжението било алтернативна /възможна/, но не задължителна за администрацията мярка. Като обобщение съдът е извел извод, че процесното рекламно съоръжение – билборд, към датата на настъпване на ПТП на 16.06.2021 г., се е намирало на разрешено за изграждането му място, при спазване на нормативно определените отстояния от пътя и от други съоръжения и пътни възли и не е ограничавало видимостта на пътя и пътната сигнализация, имало е надлежно издадено разрешение за изграждане и разрешение за експлоатация със срок на валидност до 2027 г. и не е подлежало на задължително премахване от АПИ според действащата нормативна уредба. Изложеното обосновавало недоказаност на твърдяното от ищците бездействие на служителите на ответника и съответно – неоснователност на исковите претенции.

При тези изводи на въззивната инстанция съставът на ВОС потвърдил изцяло обжалваното решение на РС-Варна.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция съставът на Върховният касационен съд намира, че са налице основания за допускане на проверяваното решение до касация.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

Настоящият съдебен състав приема, че касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателите първи правен въпрос: длъжен ли е съдът при новото разглеждане на делото да съобрази указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона в отменителното му решение?

Въпросът е обуславящ, тъй като въззивното решение е постановено при повторно разглеждане на делото и с касационното решение на ВКС № 214/14.04.2025 г. по гр. д. № 1360/2024 г. на II г. о., с което е отменено първото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, е прието следното: „ Единствено в хипотезата на чл. 16, ал. 6 НСПП (при промяна на собствеността върху рекламното съоръжение и неизтекъл срок на издаденото разрешение) преиздаденото разрешение се счита издадено и за него се прилагат условията и режимът на първоначалното разрешение за експлоатация. При преиздаване на разрешение по реда на чл. 17б НСПП, поради изтичане срока на същото, преиздаването се допуска само ако са спазени (към датата на преиздаване на разрешението) условията на чл. 15 от наредбата и след заплащане на всички дължими такси за специално ползване чрез експлоатация на съоръжението.” И също „Изложеното обуславя отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд –Варна, който да прецени дали относно процесния билборд към датата на ПТП са били налице условията и изискванията за даване на разрешение за експлоатацията му (в частност – разрешение № РСПП-19/02.06.2017 г.), респ. дали е следвало да бъдат предприети мерки по премахването му, респ. дали е налице противоправно поведение на органи и служители на ответника, от което като пряка и непосредствена последица да са настъпили вреди, с оглед реализиране отговорността по чл. 49 ЗЗД на АПИ по предявените искове. Съдът следва да прецени необходимостта от назначаване на комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза, която да отговори на въпросите каква би била траекторията на движение на процесното МПС след загубата на управление и напускането на пътното платно и какви биха били деформациите по него и травматичните увреждания на водача, ако на мястото липсваше процесният билборд, както и дали в този случай последните биха били несъвместими с живота.”

Съгласно чл. 294, изр. 2 ГПК тези указания на ВКС са по прилагането и тълкуването на закона и са задължителни за съда, на който е върнато делото.

Както беше посочено по-горе в мотивите на въззивното решение, новият състав на въззивния съд не е съобразил дадените указания от ВКС. Налице е противоречие между обжалваното решение и приетото с посочените от жалбоподателя решение № 740 от 26.10.2010 г. по гр.д. № 1935/2009 г., I г.о. на ВКС; решение № 193 от 04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2009 г., IV г.о. на ВКС; решение № 175 от 23.12.2015 г. по т.д. № 3021/2014 г., I т.о. на ВКС, решение № 50102 от 21.12.2022 г. по т.д. № 1361/2022 г., II т.о. на ВКС, което е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.