Определение № 430 от 13.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4515/2016 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата ЧСИ Н. Г., чрез адв. П. П. срещу решение № 1036/26.07.2016 г. по в.гр.дело № 927/2016 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 687/25.02.2016 г. по гр.дело № 2830/2015 г. на Варненския районен съд, с което е осъдена жалбоподателката да заплати на П. Д. И. сумата 14 014 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди под формата на загуби от дейността на ЧСИ Н. Д. по изп.дело № 32/2007 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2015 г. до окончателното изплащане на основание чл.74 ЗЧСИ, вр.чл.45 ЗЗД, както и сумата 4 291.57 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 12.03.2012 г. до 12.03.2015 г. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В изложението са формулирани въпросите: 1. налице ли са предпоставките по чл.441 ГПК, чл.74 ЗЧСИ и чл.45 ЗЗД за носене на деликтна отговорност от ЧСИ при възстановяване на внесена сума на лице участвало в наддаването в публична продан/ищеца/, по „клиентска сметка” по чл.39 от Закона за адвокатурата и съответният адвокат, като пълномощник по изп.дело е осъден за извършено престъпление присвояване/обсебване/ на същата сума, собственост на ищеца, 2. увреждането на ищеца пряка и непосредствена последица ли е от действието на ЧСИ по възстановяване на внесена сума по „клиентска сметка” по чл.39 от Закона за адвокатурата или е пряка и непосредствена последица от извършеното престъпно присвояване/обсебване/ на същата сума от упълномощения адвокат по изп.дело, 3. паричните средства внесени по „клиентска сметка” по чл.39 от Закона за адвокатурата стават ли собственост на лицето, в чиято полза са внесени, респективно стават ли част от неговия патримониум, 4. следва ли в отношенията ЧСИ и третото лице участник в публичната продан да намерят приложение разпоредбите на чл.36,ал.2 ЗЗД, така и на чл.75,ал.2 ЗЗД, като между кредитор и длъжник, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба П. И., чрез адв.П. С. в писмен отговор е изразил становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Третите лица помагачи на страната на ответника [фирма] и И. Т. П. не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима. С обжалваното въззивно решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.74 ЗЧСИ и чл.86,ал.1 ЗЗД. От фактическа страна е прието за безспорно между страните и установено от приложеното по делото копие от изп.д. № 32/07г. по описа на ЧСИ Н. Д., че ищецът П. Д. И. е участвал с наддаване при публична продан по посоченото изпълнително дело за имот, находящ се в землището на [населено място] с №480 и с протокол от 05.07.2011г. е обявен за купувач. Приел е за безспорно, че предложената цена от 14 014лв. е внесена изцяло от П. И.. Прието е също за безспорно и установено от приложеното преводно нареждане от 14.09.2011г., че ЧСИ е разпоредил на адвокат И. Т. П. да бъде заплатена сумата от 14 014лв. с посочено основание връщане на цена по изп.дело №32/07г. с вносител П. Д. И.. Съдът е приел, че с пълномощно от 11.08.2011г., П. Д. И. упълномощил адв.И. Т. П. да го представлява и защитава по изп.д. №20078070400032 по описа на ЧСИ Н. Д., рег. №807 в КЧСИ в качеството му на купувач по публичната продан, като извършва всички необходими процесуални действия, води делото до окончателното му приключване, включително с правата да признава исканията на ответната страна, да се отказва от искания и да ги намалява, увеличава, изменя, да сключва спогодби и да преупълномощава други адвокати с правата по пълномощното. В хода на делото пред първоинстанционния съд ищецът е оспорил автентичността на пълномощното от 11.08.2011г. и съдът е открил производство по реда на чл.193 ГПК в частта, касаеща подписа за упълномощител П. Д. И.. От заключението на съдебно-графологичната експертиза е установено, че подписът, посочен като обект на експертизата, е положен от лицето П. Д. И.. Съдът е посочил, че с пълномощно с нотариална заверка на подписите от 12.08.2011г., рег. №2726 от 12.08.2011г. П. Д. И. упълномощил адв. И. Т. П. да го представлява пред ЧСИ Н. Д. във връзка с обявяването му за купувач при проведена публична продан на 05.07.2011г. С пълномощното е предвидено, че упълномощеното лице в пълна степен има правата, придобити от П. И. на основание проведената публична продан и заплатената цена на имота, включително да бъде въвеждан във владение на имота, да обжалва действията на ЧСИ, да се запознава с всички документи, свързани с правото на собственост върху имота. Посочено е, че упълномощеното лице има правата да предприема всякакви действия по отношение защитата на интересите на упълномощителя при оспорвания от страна на трети лица, както и от страна на администрацията, да действа от името и за сметка на упълномощителя пред посочените органи и съдебни инстанции, нотариус и трети лица във връзка със защитата на правото му на собственост, включително да завежда дела и води преписки от негово име и в негов интерес. С пълномощното е предвидено да го представлява пред съсобствениците на останалите 2/3 от гореописания имот, като има право да води преговори, да подписва предварителни договори. Да съставя, подписва, подава и получава всякакви документи, да заплаща данъци, такси от името на упълномощителя и за негова сметка. Посочено е, че всички описани пълномощия следва да се тълкуват в полза на упълномощеното лице. Включено е и право за преупълномощаване. Пълномощното е безсрочно. Прието е, че с разпореждане от 12.09.2011г., постановено по изпълнителното дело, ЧСИ Н. Д. е отменила проведения търг за имота поради съществуване на друг собственик, установено от справка в АВп. Разпоредила е да се върнат парите и да се уведомят страните. Извършено е отбелязване, че на 13.09.2011г. парите са върнати на адв. П. по негова сметка. Съдът е приел, че с молба от 13.09.2011г. адв. П. е поискал обявяване за недействителна на проданта и е посочил специална сметка по чл.39 ЗАдв за възстановяване на платената сума. С платежно нареждане от 14.09.2011г. сумата от 14014лв. е преведена от ЧСИ Н. Д. по посочената сметка на адв. П. с основание „и.д. 32/2007г., П. Д. И. – връщане на цена”. Съдът е взел предвид и приетата по делото застрахователна полица №2125100310004/10.11.2010г. по задължителна застраховка „Професионална отговорност на ЧСИ“ при ДЗИ Общо застраховане със застрахован ЧСИ Н. Д. с рег. № ... в КЧСИ за срок от 15.11.2010г. до 14.11.2011г. Въз основа на удостоверение от 17.09.2015г., издадено от Първа инвестиционна банка е прието, че по открита сметка по чл.39 ЗАдв с титуляр И. Т. П. на 14.09.2011г. е постъпила сумата от 14 014лв. от превод с изпращач ЧСИ Н. Д. и основание „и.д. 32/2007г., П. И.“. Съдът е приел, че с влязла в сила на 20.04.2016г. присъда по НОХД №3368/15г. по описа на ВРС, препис от която е представен пред въззивния съд третото лице-помагач на ответника И. Т. П. е признат за виновен в това, че на 13.09.2011г. съзнателно използвал неистински частен документ - адвокатско пълномощно от 11.08.2011г. с упълномощител П. И., както и за това, че на 14.09.2011г. противозаконно присвоил 14 014лв.-собственост на И., представляващи платена сума по изп.д. №32/07г. по описа на ЧСИ Д., която владеел в качеството си на пълномощник на П. И.. От правна страна е прието, че правната квалификация на предявения иск е по чл.74 ЗЧСИ вр. чл. 441 ГПК. Прието е също, че фактическият състав на отговорността на ЧСИ по чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ включва елементите: неправомерни действия на ЧСИ, настъпила при упражняване дейността на ЧСИ вреда и причинна връзка. Въззивният съд е приел, че е налице противоправно поведение на ЧСИ. Посочил е, че в производството по чл.74 ЗЧСИ съдът преценява процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител, тъй като в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител се състои противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение. Прието е също, че в случая е установено, че адв. П. не е имал качеството пълномощник на ищеца към момента на извършване на публичната продан. Според съда в това качество същият се е легитимирал за първи път пред ЧСИ, депозирайки молбата от 12.09.2011г. за прогласяване на проданта за недействителна и за връщане на заплатената от неговия доверител-ищеца цена по посочена сметка, титуляр на която е адв. П.. Според въззивния съд приложените пълномощни от 11.08.20011г. и от 12.08.2011г. не съдържат изрично упълномощаване на получаване на суми от страна на адв. П. от името на ищеца. Приел е, че същият е получил представителна власт, но във връзка с реализиране правата на ищеца като собственик по публичната продан, че това не само е изрично записано в пълномощното с нотариална заверка на подписа от 12.08.2011г., но и се извежда чрез тълкуване волята на упълномощителя. Приел е също, че упълномощеното лице е можело да упражнява права във връзка с придобитото по публичната продан право на собственост, включително да бъде въвеждано във владение, да обжалва действията на ЧСИ, да получава документи, свързани с новопридобитото право на собственост. Съдът е посочил, че в тази връзка следва да се тълкува и втория абзац на пълномощното, че упълномощеното лице има правата да предприема всякакви действия по отношение защита на интересите при оспорвания от трети лица или от администрацията. Според съда без да е посочено изрично е налице яснота, че е дадена представителна власт за извършване на всички действия за защита, но не по отношение на всички права, а само във връзка с правото на собственост. Съобразено е и отбелязването в пълномощното, според което е предвидено, че адв. П. има право да действа от името и за сметка на П. И., но само при защита правото на собственост върху имота. Посочил е, че останалата част на пълномощното е с подобно съдържание, касаеща упражняване правото на собственика по отношение на останалите съсобственици на имота, както и съставянето на документи, плащане на такси и др. Прието е, че от посочените правомощия, дадени на адв. П. с цитираното пълномощно е установено, че ищецът е предоставил представителна власт на последния само за защита придобитото по публичната продан право на собственост, че пълномощия за други действия във връзка с извършената публична продан не са делегирани. Посочил е, че не са налице данни за упълномощаване за извършване на действия по обявяване проданта за недействителна и съответно за реализиране последиците от това изпълнително действие - връщане на заплатената цена. С оглед на тези съображения е формиран извод, че е налице приложение на разпоредбата на чл.34 ал.3 ГПК, според която за получаване на парични средства е необходимо изрично пълномощно. Прието е, че такова пълномощно липсва издадено в полза на адв. П.. Според въззивния съд същият е имал правомощията да заплаща от името и за сметка на ищеца такси и данъци, но не и да получава суми. Съдът не е възприел становището на ответника, че след като представителната власт е за разполагане с правото на собственост, то безспорно се обхваща и получаването на цената за имота. В тази насока е прието, че пълномощията на адв. П. са ограничени само до правото му да води преговори и да подписва предварителни договори, но не и да получи цена по тези договори или капаро. Прието е също, че доколкото получаването на суми по евентуално сключени от пълномощника договори не е предвидено, не може да се направи извод за разширително тълкуване и уговорените по пълномощното права - т.е. че е налице уговорка и за получаване на цената, заплатена от ищеца срещу правото на собственост по отменената публична продан. Според въззивния съд нормата на чл.34 ал.3 ГПК е императивна и не може да бъде тълкувана волята на страните при приложението й. Приел е, че пълномощното от 11.08.2011г. е общо и съдържа изрично упълномощаване за извършване на процесуални, но не и фактически действия и то само за признаване на искания, отказ, намаляване на искания, сключване на спогодби. Посочил е, че няма изрично упълномощаване за получаване на суми от името на ищеца. Преценено е за ирелевантно установената впоследствие неавтентичност на представеното пълномощно от 11.08.2011г., че на същата ищецът не се позовава и не основава претенцията си, че неустановяването на неистинността на представеното пълномощно от 11.08.2011г. от страна ЧСИ не може да му се вмени в незаконосъобразно процесуално поведение. С оглед на посочените съображения съдът е формирал извод, че нито едно от двете пълномощни не съдържа данни за наличие на представителна власт за адв. П. да получава суми от името на своя доверител. Посочил е, че такова изрично упълномощаване е било необходимо и поради обстоятелството, че адв. П. не е представлявал ищеца при извършване на самата продан и обявяването на П. И. за купувач. Прието е, че след като на 12.09.2011г. е настъпила промяна във фактическата обстановка - не са извършени предвидените от закона дължими от ЧСИ действия, свързани с издаване Постановление за възлагане на П. И., а вместо това публичната продан е отменена от ЧСИ, последният е следвало, констатирайки че правомощията на адв. П. касаят само представителна власт във връзка с упражняване правото на собственост, да изиска ново пълномощно, че това не е сторено. Според съда разпореждайки връщането на заплатената от ищеца цена по сметка, чийто титуляр е различен от ищеца, без наличието на изрично пълномощно за това, ЧСИ е извършил незаконосъобразно действие. Прието е, че този извод не се променя от факта, че в молбата от 13.09.2011г. адв. П. е посочил, че сметката, на която титуляр е той, е фактически клиентска сметка. Съдът е приел, че съд клиентската сметка по чл.39 ЗАдв. се открива и е за уреждане вътрешните отношения във връзка със сключения между клиента и адвоката договор за правна помощ, че по тази сметка, открита на името на адвоката, само клиентът може да внася средства за разноски, възнаграждения и др., че те не стават собственост на адвоката, а същият целево ги използва за покриване разноски по делото. Приел е, че за тези вътрешни отношения последният дължи отчет съгласно ал.4 на чл.39 ЗАдв., че няма предвидена възможност друго лице да внася суми по тази сметка, тъй като тя е с предназначение покриване на разноски в производството. Посочил е, че само клиента може да прецени какви и колко суми ще преведе по тази сметка, за да бъдат те на разположение на довереника му-адвокат. Прието е, че и в хипотеза към момента на депозиране на молбата- 13.09.2011г., ЧСИ да се е убедила по съответния ред, че сметката, посочена от адв. П. е такава по чл.39 ЗАдв. ЧСИ незаконосъобразно е постановил плащане по тази сметка, тъй като със средствата в нея, които не стават собственост на адвоката, само последният може да разполага с тях, че връщането на тези суми в патримониума на клиента би било предоставено на волята на адвоката. С оглед на това е формиран извод, че връщането на цената, заплатена по публичната продан, по такава клиентска сметка, също е незаконосъобразно действие на ЧСИ. При тези съображения е изведен извод, че са налице противоправни действия, извършени от ЧСИ, свързани с връщане на заплатена цена на лице без представителна власт. Приел е, че неизпълнението на вменените задължения, изразяващо се в несъобразяване на императивни правни норми- чл.34 ал.3 ГПК, изключва възможността за приложение на чл. 36 ал.2 и чл.75 ал.2 ЗЗД. Прието е също, че цитираните норми не се прилагат при разрешаване на спора по чл.74 ЗЧСИ, тъй като в случая се касае за изпълнение на задължения на длъжностни лица, произтичащи от закона, а не за изпълнение на сключен между равнопоставени страни договор. Преценено е за ирелевантно обстоятелството, че трето лице е осъдено с влязла в сила присъда за извършване на престъпление, в резултат на което са настъпили вреди за ищеца. Според съда това обстоятелство установява, че фактически вреда е настъпила, тъй като сумата не е заплатена впоследствие от мнимия представител на ищеца. Приел е, че след като в специален закон - чл. 74 от Закона за частните съдебни изпълнители е предвидено основание за деликтна отговорност на ЧСИ, ако няма основание за непозволено увреждане, ще бъде отхвърлен иска, а дали има неоснователно обогатяване от друго лице е друго правоотношение. Въззивният съд е приел, че пряка е вредата, която директно въздейства върху правната сфера на увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не е незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Прието е, че в случая е установено, че патримониума на ищеца е намален със сумата, която не му е възстановена, представляваща цена за неполученото право на собственост, че е налице пряка причинна връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразните действия на ЧСИ. Формиран е извод, че по делото са установени всички предпоставки по чл.74 ЗЧСИ, поради което предявеният иск за осъждане на ответницата за заплащане на обезщетение в размер на 14 014 лв. за причинените вследствие незаконосъобразните й действия имуществени вреди е основателен. Съдът е приел, че съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане, длъжникът е в забава и без покана. Посочил е, че процесната вреда е настъпила с превеждане на сумата по сметка на адв. П. на 14.09.2011г. и поради това за периода 12.03.2012г. до 12.03.2015г. ответникът е в забава. Прието е, че размерът на дължимото обезщетение за забава за периода 12.03.2012г. до 12.03.2015г. е в размер на 4 291,57лв., за която сума искът следва да бъде уважен. С оглед на изложените съображения съдът е потвърдил първоинстанционното решение. По правните въпроси: Неоснователни са доводите на жалбоподателката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по първи и втори въпроси от изложението. Така както са формулирани въпросите не са правни, а фактически. С всеки от тях се иска преценка на съда по посочени фактически обстоятелства. С оглед на това съдът преценява, че първият и втори въпроси не формират общо основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Според практиката на ВКС – т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. С оглед на тази практика първи и втори въпрос от изложението на жалбоподателката представляват фактически въпроси, а не правни. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В изложението жалбоподателката не е обосновала и наличието на тази допълнителна предпоставка. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по трети въпрос от изложението. За да е правен въпросът според цитираната практика на ВКС по-горе същият следва да е включен в предмета на спора по делото и да е обусловил решаващите правни изводи на съда. Формулираният от жалбоподателката въпрос не е обусловил решаващите правни изводи на съда по предмета на спора, поради което не представлява правен въпрос. Освен това не е мотивирано и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, а именно липсва позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или на съдебна практика, която следва да се актуализира с оглед настъпили промени в законодателството и/или обществените условия. С оглед на това съдът преценява, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по този въпрос от изложението. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. Въпросът касае приложение разпоредбите на чл.36,ал.2 ЗЗД и чл.75,ал.2 ЗЗД, които са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която съдът преценява, че не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси от жалбоподателката ЧСИ Н. Д. Г., чрез адв. П.П.. С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 700 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение