Определение № 2364 от 15.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3193/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. В. и Г. И. В. от [населено място] срещу въззивно решение № 125 от 01.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 10/2023 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 272 от 21.10.2022 г. по гр. д. № 60/2022 г. на Велинградския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу Р. Д. В. искове с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне за своя сметка изградената врата на източната външна фасадна стена на неговия жилищен етаж от сградата с идентификатор ***** по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-1214 от 06.06.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и изградените тоалетна, лятна кухня и тераса върху цялата бетонна плоча - покрив на собствения на ищците имот с идентификатор **** /погрешно посочен с идентификатор ***- порок, отстраним по реда на чл. 247 ГПК/ по КККР на [населено място], както и да възстанови за своя сметка източната фасадна стена на жилищната сграда на неговия жилищен етаж с идентификатор ***** /втори надземен жилищен етаж/. От събраните по делото писмени доказателства и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е установено, че ищците са собственици на самостоятелен обект с идентификатор **** по КККР на [населено място], с площ от 54 кв. м, с предназначение: хангар, депо, гараж, построен в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], а ответникът е собственик на първи жилищен етаж с идентификатор *****, построен в същия поземлен имот. На източната фасада на жилищна сграда с идентификатор ****, върху съществуващия гараж с идентификатор ****, е извършено пристрояване на нов санитарен възел на всички етажи, с размери на пристройката 2,50 м/1,50 м, като санитарният възел на ответника, разположен към първия редовен жилищен етаж, не е свързан с проектираната врата на фасадата на сградата, а достъпът до него се осъществява през тераса към стая на етажа и през врата, разположена на северната стена на пристройката. Изграждането по източната фасада на сградата на санитарен възел на всички етажи е извършено въз основа на одобрени строителни книжа и без отклонение от тях, като е издадено и удостоверение за въвеждане в експлоатация. Разрешението за строеж е издадено на името на наследниците на Д. Т. В., който е баща на първия ищец и ответника, респ. същите са негови наследници по закон. Достъпът до тази тоалетна не се осъществява в резултат на избита, разрушена или повредена източна фасадна стена на жилищния етаж на ответника от жилищната сграда и чрез поставена врата дограма, а се осъществява по друг начин чрез който конструкцията на сградата, включително носещи колони и зидове от нея, изобщо не е засегната. Ответникът не е изградил лятна кухня върху покрива на гаража, както и тераса, с които неоснователни действия да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху личния им гараж. По делото не е установено наличието на причинно-следствена връзка между действията на ответника и реално настъпило пречене за ищците да упражняват правото си на собственост, нито самите обекти, чието премахване се иска и възстановяване на предишното положение, да осъществяват състава и да представляват неоснователно пречене за реализацията на правата на собственост на ищците. По тези съображения исковете са приети за неоснователни. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси: 1. „Извършил ли е съществено процесуално нарушение въззивният съд, когато са налице законовите предпоставки за приемане на нови доказателства пред него, тъй като не е настъпила преклузията по чл. 146 ГПК и са налице условията на чл. 266, ал. 2 ГПК“; 2. „В случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение и/или на други строителни книжа, заинтересованият съсобственик длъжен ли е да търпи и да понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато то е нетърпимо според закона“; 3. При извършено незаконно строителство от ответника по иска, без съгласие от съсобствениците в общата сграда в режим на етажна собственост, в която обекти на собственост притежават доверителите ми и ответника, следва ли да се доказва с какво това строителство ограничава правото на собственост на ищците при предявен иск с правно основание чл. 109 ЗС“; 4. „Допустим ли е иск по чл. 109 ЗС, или съсобствениците трябва да се защитават чрез средствата предвидени в ЗУЕС“. Поддържа се, че първите три въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а четвъртият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, както и че решението е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата Р. Д. В. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. / Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият поставен въпрос не съответства на данните по делото и не е решен в противоречие с т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според дадените с това тълкувателно решение задължителни разяснения, при допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/, а единствено при позоваване на такива от страната във въззивната жалба или в отговора, като в тази хипотеза въззивният съд дължи даване на указания на страните за възможността за посочване на относими към делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, но не извършва нов доклад по смисъла и съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В случая обаче във въззивната жалба конкретни оплаквания във връзка с доклада по делото не са направени и такива не са констатирани от въззивния съд, а заявеното с допълнителна молба искане за събиране на писмени доказателства и назначаване на повторна съдебно-техническа експертиза е оставено без уважение по съображения, че липсват предпоставките за събиране на нови доказателства при условията на чл. 266 ГПК. Следващите два въпроса са формулирани според твърденията на касаторите и не кореспондират на данните по делото, тъй като в случая по делото е установено, че изграждането по източната фасада на сградата на санитарен възел на всички етажи е извършено въз основа на одобрени строителни книжа и без отклонение от тях. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Последният поставен въпрос не е бил предмет на обсъждане от въззивния съд и не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване. Освен това касаторите не са изложили релевантни доводи и за наличието на посочените в т. 4 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС предпоставки относно релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Обжалваното въззивно решение е валидно и допустимо. То не е и очевидно неправилно, доколкото от съдържанието на мотивите му не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. В случая направените от касаторите оплаквания не могат да бъдат квалифицирани като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторите следва да заплатят на адвокат Д. К. от АК – Пазарджик адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,