Определение № 50036 от 27.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2635/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на РБ и на ищеца Т. В. А. срещу решение № 31/22г. на Апелативен съд- [населено място], с което е уважен искът на ищеца по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и е осъдена ПРБ да му плати 15000лв., неимуществени вреди от неоснователно обвинение по ДП№91/11г. на ОСО при ОП- Бургас (ДП №509/11г. на ОП-Бургас), и е отхвърлен иска за разликата до 150000лв.. И в двете изложения към жалбите се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса какви са критериите за определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Производството по делото е било образувано по иска на Т. В. А. срещу ПРБ за плащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 150000лв.. Ищецът твърди, че е бил привлечен на 30.11.12г. като обвиняем по ДП№91/11г. на ОСО при ОП- Бургас (ДП №509/11г. на ОП-Бургас) за престъпление по чл. 142а, ал.2, пр.3,вр.чл. 142, т.6, пр.6, вр.ал.1,вр.чл. 20, ал.4 НК. Бил е служител на МВР, но е дисциплинарно уволнен. Първоначално е бил оправдан на две инстанции, но ВКС е отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. След това въззивният съд го е признал за виновен и е наложил наказание 2г. лишаване от свобода, след което ВКС отново е отменил присъдата на въззивния съд и върнал делото за ново разглеждане. С присъда №1/ 19.02.20г. по внохд 536/19г. е потвърдена присъдата от 2013г., с която е признат за невиновен, и по отношение на ищеца присъдата е влязла в сила на 05.03.20г.. По време на наказателното производство е бил с наложена МН „Подписка“. Участвал е лично във всички процесуално- следствени действия. Не е бил причина за отлагане на делото. Накърнени са отношенията му със семейството, приятелите и колегите, нарушени са честта, доброто име и достойнството му. Дисциплинарното уволнение е било незаконно. Изпитал чувство на страх, срам и унижение, бил е депресиран и потиснат. В срока за отговор ПРБ е възразила срещу размера на претенцията, и относно причината за забавяне на производството, тъй като досъдебната фаза е от 9 месеца, както и че дисциплинарното производство няма връзка с образуваното наказателно дело. Въззивният съд е приел за установена фактическата обстановка, изложена в исковата молба, както и че по отношение на ищеца са нарушени правото му на чест, достойнство, добро име, включително и професионалните такива, накърнени били отношенията в семейството и с приятели, ищецът е изпитвал страх от осъждане и срам пред обществото, бил е обвинен за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание от 3 до 12 години, и то от вида на престъпления против личността (противозаконно лишил друго лице от свобода). Периодът на производството е от 7г. и 3м.- близък до неразумен срок, и на определен етап от производството е била наложена ефективна присъда, проведени били общо 29 съдебни заседания, бил е на възраст между 25 и 32 години, останал е без работа след уволнението и трудно е намирал работа, съдът е констатирал засилен интезитет на претърпените душевни болки и страдания. От друга страна, въззивният съд е констатирал, че производството не се е отразило на здравословното състояние, липсвало публично разгласяване на наказателното производство, търпяна била най- леката мярка за неотклонение. Според въззивния съд обезщетението от 15000лв. е съобразено с икономическите условия в страната, както и с практиката на ВКС по сходни казуси. В касационната жалба на ПРБ са изложени съображения, че съдът не е отчел, че ПРБ не е причинила забавяне на производството, тъй като досъдебното производство било по- малко от 9 месеца, била е наложена най- леката МН, и че липсва медийно огласяване на случая, както и че дисциплинарното уволнение няма връзка с повдигнатото обвинение, ищецът е бил служител на МВР и не е влошено здравословното му състояние, съдът не взел предвид че свидетелските показания били дадени от заинтересувани лица, както и че не е отчетен икономическия растеж и стандарта на живот, и практиката на ВКС. В касационната жалба на ищеца са изложени съображения, че съдът не е взел предвид следните обстоятелства: че е търпял изключително негативни емоции, които са се отразили на отношенията в семейството, с приятелите и колегите, че са накърнени честта, доброто име и достойнството му, че е изпитал чувство на страх, срам и унижение, бил е депресиран и потиснат. Настоящият състав на ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване, тъй като и в двете касационни жалби са посочени обстоятелства, които са взети предвид от въззивния съд, а поставения общ въпрос в изложенията относно критериите за определяне на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, конкретизиран и сведен до задължението на съда да вземе предвид обстоятелства, посочени в касационните жалби, сам по себе си не обуславя наличието на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съдът е взел предвид всички обстоятелства, посочени от страните в касационните жалби. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС по тълкуване на чл. 52 ЗЗД (ППВС 4/68г. и др.), поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО