Определение № 185 от 28.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1239/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх.№260513/14.01.2021г., подадена от Д. М. Й. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.В. Ц. от АК-Стара З., срещу решение №260090, постановено на 27.11.2020г. от Старозагорския окръжен съд, ГО, I-ви въззивен състав по в.гр.д.№3249/2020г. в частта, потвърждаваща решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. М. Й. срещу Н. Н. С. иск за признаване за установено, че Д. М. Й. е собственик на две сгради, разположени в ПИ с идентификатор .......... по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-73/19.11.2007г. на изп. директор на АГКК, с административен адрес: [населено място], [улица], а именно: сграда с идентификатор .......... със застроена площ от 21 кв.м., на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор ............ със застроена площ от 31 кв.м., на един етаж, с предназначение: постройка на допълващо застрояване, и да бъде осъден Н. Н. С. да предаде владението на постройките. В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и чл.280, ал.2 ГПК. Според касатора в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроси, чиито отговори от една страна са постановени в противоречие с практиката на ВКС (решение №61 от 13.02.2012г. по гр.д.№291/2011г. на I г.о. на ВКС; решение №96 от 01.07.2015г. по гр.д.№1116/2015г. на II г.о. на ВКС; ТР №5/2017г. на ОСГК на ВКС), които също така са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и освен това са разрешени очевидно неправилно, а именно: 1.Сгради на допълващо застрояване, които нямат обслужващо поземления имот предназначение, представляват ли приращение по смисъла на чл.92 ЗС; 2.Как намира приложение правилото на чл.92 ЗС спрямо сгради на допълващо застрояване, построени върху придобита въз основа на публична продажба идеална част от поземлен имот и находяща се в него жилищна сграда, ако същите не са били обект на публичната продажба и имат обслужващо спрямо жилищната сграда предназначение; 3.По какви критерии следва да се прецени дали обект, заснет като самостоятелен обект на кадастралната карта и кадастралните регистри е с обслужващо друг обект на кадастралната карта предназначение; 4.По какви критерии и към кой момент – момента на построяването или настоящия момент, следва да се прецени дали обектът, заснет като самостоятелен обект на кадастралната карта и устройствените планове, има самостоятелно предназначение; 5.Обектите на кадастралната карта представляват ли самостоятелни обекти на правото на собственост? В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. Н. С. чрез процесуалния си представител адв.П. С. Г. от АК-Стара З., изразява становище, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Д. М. Й. е предявил по реда на чл.108 ЗС срещу Н. Н. С. иск за признаване правото на собственост и предаване на владението върху две постройки (с идентификатор............ и ...............), находящи се в ПИ с идентификатор ............ по КККР на [населено място], с твърдението, че е придобил правото на собственост по наследство от дядо си Й. М. П. и упражнявано давностно владение. Твърди, че дядо му Й. М. П. е построил сградите през 70-те години на ХХ век и ги владял до датата на своята смърт (2011г.), а след неговата смърт ищецът продължил да владее сградите до 20.07.2015., когато Н. Н. С. бил въведен във владение от ЧСИ. Поддържа, че ответникът е придобил чрез публична продан правото на собственост само върху изградената в имота жилищна сграда с идентификатор .......... и върху 1/2 идеална част от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор ..........., но не и върху процесните постройки. Ответникът оспорва така предявения иск с твърдението, че е придобил правото на собственост чрез търг с възлагане от ЧСИ; че претендираните постройки не представляват самостоятелни сгради. От фактическа страна въззивният съд е приел за установено следното: На 25.09.1962г. Й. М. П. и В. В. М. придобили по силата на покупко-продажба празно дворно място от 308 кв.м. в [населено място], което по действащите КККР представлява ПИ с идентификатор .........., находящ се в [населено място], [улица]. На 09.10.1963г. В. В. М. учредил на Й. П. безвъзмездно и безсрочно право на строеж върху 154 кв.м. от дворното място за построяване на жилищна постройка по петно, определено от ГОНС, като няма спор по делото, че правото на строеж е било реализирано, а понастоящем в ПИ ..........., който е с площ от 327 кв.м., са построени две жилищни сгради-близнак, съответно с идентификатор ............. и.................... Прието е за установено също така, че в поземления имот са построени и сграда с идентификатор ............ с площ от 21 кв.м. и предназначение: хангар, депо, гараж, както и сграда с идентификатор .............. с площ от 31 кв.м. и предназначение: постройка за допълващо застрояване, както и сграда с идентификатор ............ Прието е, че Д. М. Й. е единствен наследник по закон на Й. М. П., починал на 16.06.2011г., като с постановление за възлагане от 29.04.2014г., влязло в сила на 09.06.2014г. в собственост на Н. Н. С. е бил възложен недвижим имот, притежаван към този момент от Д. М. Й., а именно: 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор ............. по КККР на [населено място], с площ от 327 кв.м., ведно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ............. с площ от 60 кв.м. Въводът в този имот е извършен с протокол за принудително отнемане на недвижим имот от 20.07.2015г. въз основа на решение №190 от 29.04.2015г. по гр.д.№1024/2015г. на СтОС след отмяна на отказа на съдебния изпълнител, като в протокола е отразено, че достъпът до имота се осъществява през сграда с идентификатор ........... и тъй като ключ не е бил предоставен от длъжника Д. М., с помощта на ключар е била отворена вратата и сменен патронът. По отношение на останалата 1/2 ид.част от ПИ ............, както и сградата с идентификатор ............. и сградата с идентификатор ............ е прието, че на 05.06.2015г. са продадени от С. В. В. на С. С. Т. и И. Ж. Т.. Взето е предвид и обстоятелството, че на 22.08.2017г. е съставен н.а.№..., том ..., рег.№...., дело №.../2017г., с който Д. М. Й. е признат за собственик по наследство и давност на сграда ............ и сграда ..........., след което с нотариална покана от 21.09.2017г., връчена на 02.10.2017г., Д. М. Й. е поканил Н. Н. С. да закупи сградите с идентификатор ........... и ............, както и да му осигури достъп до тези сгради и да му заплати обезщетение за лишаването му от тяхното ползване. Въз основа на неоспореното от страните и прието по делото заключение на СТЕ въззивният съд е приел за установено следното: Сграда с идентификатор .............. е разположена в югоизточния край на дворното място и е със светла височина 2.27 метра; няма вид на самостоятелна сграда, а представлява обособена закрита площ със застроена площ от 21 кв.м., образувана от: изток: съществуващ масивен зид с дебелина 0.30 метра на масивна ограда на източната граница на имота; запад: част от фасадния източен зид на масивна жилищна сграда с идентификатор ................ с монтиран прозорец на стая от приземен етаж и метално остъкление и метална врата, представляваща вход към вътрешен двор (част от ПИ с идентификатор ...........); север: част от фасадния южен зид на масивна жилищна сграда с идентификатор .............. с монтирана дървена врата – вход към приземния етаж и метално остъкление, водещо към двора с три стъпала; юг: метална входна врата и двойна метална гаражна врата, която е входът към дворното място (ПИ с идентификатор ...............). Прието е, че тази обособена закрита площ е покрита със стоманобетонна плоча (използваем покрив – тераса с достъп от жилищната сграда с идентификатор ...............), като плътните стени и таванът са измазани и боядисани с гладка варова мазилка, а подът е с циментова настилка; има следи от течове по тавана; има изпълнена ел.инсталация, която не е самостоятелна, свързана е с основната ел.инсталация на жилищната сграда и към момента на огледа не функционира, като сграда с идентификатор ................. няма самостоятелен електромер. По отношение на сградата с идентификатор ................. е прието, че е разположена в североизточния ъгъл на дворното място и е самостоятелна сграда с полумасивна конструкция със застроена площ от 31 кв.м.; състои се от две стаи (с размери 3.32/3.20 метра и 2.95/3.20 метра) с изложение юг със светла височина 2.20 метра – тухлени ограждащи и преградни стени, покрив с дървена конструкция, покрита с керемиди. Установено е, че стаите са с каратаван от камъш, измазан и боядисан с варова мазилка, стените са с тапети и варова мазилка, подът е с настилка от паркет, дограмата е дървена с блажна боя, като в едната стая част от каратавана липсва, а външно на покрива се забелязва пропадане и разместване на керемидите. Посочено е, че пред стаите на юг има преддверие, което изпълнява ролята на кухня със застроена площ от 10 кв.м. и светла височина 2.33 метра, обособено като навес, покрит от стоманобетонна плоча, като в него има изпълнена лята мивка и клозет (с размери 0.77/1.02), с ограждащи метални стени от винкел и ламарина с височина 1.80 метра, но липсва входна врата на клозета. Посочено е, че помещението на изток е със стена от метално остъкление, на запад е с плътен тухлен зид – измазан, на юг – част от фасаден тухлен зид на жилищната сграда с идентификатор ............... – измазан. Взето е предвид, че в тези помещения има следи от течове по таваните, има мухъл, паднала мазилка на места, скъсани тапети, захабена подова настилка от паркет, има изпълнена ВиК и ел.инсталации в сградата, които не са самостоятелни, свързани са с основната ВиК и ел.инсталация на жилищната сграда и към момента на огледа не функционират. Посочено е, че тази сграда няма собствен водомер и електромер и в сегашния си вид е необитаема – покривът е застрашен от самосрутване, има нужда от основен ремонт на покрива, както и на тавана в едната стая, ново боядисване по стени и тавани, полагане на нови тапети, ремонт на подовата настилка от паркет, монтиране на входна врата на тоалетната. Прието е, че сграда с идентификатор ................ (лятна кухня) и сграда с идентификатор ............... (гараж) са построени след 1963г. и преди 1984г. и при построяването им не са били спазени техническите и санитарните изисквания при построяването на сгради съгласно действалите в периода закони и наредби към тях: ЗПИНМ, ППЗПИНМ, СПН за изграждане на населени места, Наредба №5 за правила и норми по Т., както и на последващите З., Наредба №7/22.12.2003г. за правила и нормативи на устройство на отделни видове територии и устройствени зони. Взето е предвид, че по кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед от 27.06.1961г. в имота има нанесена една двуетажна масивна сграда (сега сграда с идентификатор ................. и ............) и навес в североизточния край на имота (сега сграда с идентификатор ............), като при одобряването на кадастралния и регулационен план на [населено място], одобрен със заповед от 08.07.1982г. това заснемане е било запазено. Взето е предвид също така, че по кадастралния и регулационен план на града, одобрен със заповед от 13.04.1988г. е била нанесена едноетажна полумасивна жилищна сграда в североизточния край на имота (сега сграда с идентификатор ................) и навес в югозападния край на сградата (навес, покрит от стоманобетонна плоча – кухня сега), както и едноетажна масивна сграда (гараж) в югоизточния край на имота (сега сграда с идентификатор ................), който план е действащ и към настоящия момент. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели е прието за установено, че двете процесни сгради са построени от дядото на ищеца. Между страните не съществува спор за упражняването на фактическата власт върху тези сгради до извършването на въвода през 2015г. Въз основа на така установените по делото факти въззивният съд е приел, че предявеният ревадникационен иск е неоснователен. Изложени са съображения, че доколкото сградите са строени и ползвани от Й. М. П., то предвиденият от закона 10-годишен давностен срок е изтекъл още преди неговата смърт. Прието е обаче, че сградите не представляват обекти, годни да бъдат придобити по силата на този придобивен способ, тъй като не представляват сгради със самостоятелно предназначение. Изложени са съображения, че според указанията по приложението на закона, дадени с ТР №5/2017г. по тълк.д.№5/2015г. на ОСГК на ВКС, сгради, представляващи допълващо застрояване – спомагателни, обслужващи, второстепенни сгради и постройки, навеси, бараки, огради и др., които нямат самостоятелно предназначение, а са построени и предназначени предимно да обслужват недвижимия имот, предмет на публичната продан, не представляват самостоятелен обект на право на собственост. Прието е, че такива постройки, трайно прикрепени към земята или принадлежност към основния обект – земя и сграда, на общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата, към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват и за тях е приложима разпоредбата на чл.92 ЗС (респ. чл.98 ЗС) и при публичната продан на имота. В случая е прието, че Н. Н. С. е придобил на публичната продан 1/2 ид.част от поземления имот, в който са построени процесните две сгради, ведно с жилищната сграда, за чието обслужване са били предназначени двете процесни второстепенни постройки, поради което макар същите не са били описани и оценени от съдебния изпълнител и да не фигурират в постановлението за възлагане, то предвид обстоятелството, че не са самостоятелни обекти на правото на собственост, те са били придобити от Н. Н. С. на публична продан по силата на приращението по чл.92 ЗС. С оглед на това е прието, че към настоящия момент Д. М. Й. не се легитимира като собственик на сграда с идентификатор ............. и сграда с идентификатор ................. и предявеният от него по реда на чл.108 ЗС иск е неоснователен. Според настоящия състав така изложените от въззивния съд съображения съответстват изцяло на указанията по приложението на чл.92 ЗС при публична продан, дадени с ТР №5/2017г. по тълк.д.№5/2015г. на ОСГК на ВКС, както и на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС. Действително в практиката си ВКС приема, че и сгради на допълващо застрояване могат да представляват самостоятелни обекти на право на собственост и да принадлежат на лица, различни от собствениците на дворното място и на построените в него сгради на основното застрояване, както е прието и в ТР №5/2017г., но само в хипотези, при които тези сгради имат самостоятелно функционално предназначение, могат да съществуват самостоятелно като обособени във функционално и пространствено отношение обекти, отделно от дворното място и жилищните сгради в него, без при това да са предназначени да обслужват дворното място или жилищните сгради в него. Извод в този смисъл е направен по отношение на обект с предназначение „склад“ в решение №26 от 23.02.2017г. по гр.д.№3024/2016г. на I г.о. на ВКС и по отношение на обект с предназначение „плевня“ в решение №45 от 01.04.2021г. по гр.д.№2151/2020г. на I г.о. на ВКС. И в двата случая обаче е било установено, че постройките още към момента на построяването си, както и към момента, в който настъпва ефектът на съответния придобивен способ (сделка или придобивна давност), са имали специфично предназначение, както и функционална обособеност, а именно да служат за отглеждане на животни като занятие и за съхранение на фураж, респ. като складове, използвани отделно от жилищните постройки в имота, и да са построени с такава цел от лицето, което претендира собствеността върху тях. Само по отношение на такива постройки е прието, че дори когато дворното място е било изнесено на публична продан, могат да останат извън вещнопрехвърлителния ефект на постановлението за възлагане. В настоящия случай обаче, както е прието и в обжалваното решение, подобна хипотеза не е налице – по делото не е установено процесните постройки да са били построени с цел да бъдат използвани за специфични нужди, различни от използването на основната сграда като жилищен обект, нито да имат функционална обособеност, а по отношение на сграда с идентификатор ............... и физическа. Изводът на съда е основан на данните в приетата по делото СТЕ, установяващи, че сграда с идентификатор ............... не отговаря на изискванията за самостоятелно жилище, вкл. с оглед височината на помещенията, техният брой, както и наличието на обособена кухня и обособени санитарни помещения, както и че сградата с идентификатор .............. не е дори физически обособена като самостоятелна постройка и няма самостоятелно специфично предназначение, а и двете сгради нямат самостоятелни ВиК и ел. инсталации. Поради това следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по въпроси 1, 2, 3 и 4 от изложението. Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване и по поставения в изложението пети въпрос. В практиката на ВКС по така поставения въпрос е прието, че като решаващ критерий за преценка дали една сграда представлява самостоятелен обект на собственост, следва да се приеме нейното функционално предназначение, въз основа на което тя е обособена като отделен обект на собственост, а не наличието на самостоятелен идентификатор по кадастралната карта. В този смисъл становище е изразено в решение №50 от 08.07.2020г. по гр.д.№2139/2019г. на II г.о. на ВКС, според което както е изяснено в практиката на Върховния касационен съд, вкл. в мотивите на Тълкувателно решение № 8/2014г. на ОСГК, одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие; от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите; за отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят създава в чл.2, ал.5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на това право. С оглед на това за определяне на обектите на вещни права и техните носители от решаващо значение са легитимиращите тези права документи, а не отразените в кадастралната карта и регистри записи. С тази практика на ВКС въззивният съд изцяло се е съобразил, като при извършването на преценката си по въпроса дали процесните постройки представляват самостоятелен обект на собственост е взел предвид функционалното им предназначение и обособеност, а не обстоятелството, че същите имат самостоятелен идентификатор по кадастралната карта. И тъй като по поставените от касатора въпроси е установена трайна практика на ВКС, която настоящият състав споделя, следва да се приеме, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не може да бъде споделена и тезата на касатора, че поставените от него въпроси са разрешени от въззивния съд неправилно. Както вече беше отбелязано, при разрешаването на спора въззивният съд се е съобразил изцяло с трайно установената практика на ВКС, както и с дадените в ТР №5/2017г. по тълк.д.№5/2015г. на ОСГК на ВКС указания по приложението на закона в хипотеза като настоящата, при която жилищната сграда (сградата с основно предназначение) и дворното място, в което е построена, са били обект на публична продан, извършена по реда на ГПК. Взети са предвид данните за осъществяването на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, които са установени от събраните по делото доказателства, а правните им последици са преценени с оглед приложимия нормативен акт. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение