Определение № 233 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 972/2019 г.

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 3 ГПК. С определение № 109/ 13.03.2019г., постановено по настоящото дело, е констатирано, че поставеният в касационното производство въпрос относно характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ е идентичен с въпроса по образуваното тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС. Тъй като по соченото тълкувателно дело е постановено тълкувателно решение № 1 от 4 юни 2020 г., отпаднала е пречката за движението на делото, поради което производството следва да бъде възобновено. Производството пред касационния съд е образувано по подадена частна касационна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество против определение № 22/21.01.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 16/2019 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено определение от № 915/ 28.11.2018 г., постановено по гр.д. № 137/2018 г. по описа на Окръжен съд - Хасково, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. В частната касационна жалба са изложени доводи за наличието на всички пороци на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение, споделящо становището на първата инстанция за недопустимост на мотивираното искане, е в противоречие с множество актове на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, освен твърдението за очевидна неправилност на определението, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 се поставя правният въпрос, обусловил изхода на спора, за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./. Производството по гр.д. № 137/2018 г. по описа на окръжен съд Хасково е образувано по предявен от КПКОНПИ против А. М. А. иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност от 622 553,06 лева. С определение № 915/ 28.11.2018 г.съдът е прекратил производството по делото, приемайки, че иска е недопустим. Определението на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 22/ 21.01.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 16/2019 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. За да се произнесе съдът е приел, че срокът за извършване на „предварителна проверка" по чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ /отм./, чиято максимална продължителност е регламентирана в чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ в размер на година и половина, е преклузивен. При преценка на установените факти съдът е приел, че в настоящият случай, преклузивният едногодишен срок е започнал да тече на 15.02.2016 г. и е изтекъл на 15.02.2017 г.,до който момент не е взето решение за продължаване на срока с още 6 месеца.Решението на Комисията за внасяне на искане пред окръжния съд за образуване на производство е взето на 21.02.2018 год.,т.е.една година след изтичането на срока, поради което производството за отнемане на незаконно придобитото имущество, образувано въз основана на взето решение и предявена искова молба от КОНПИ, е недопустимо и следва да бъде прекратено.Първоинстанционното определение като правилно е потвърдено. Касационният съд приема, че поставеният в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване въпрос за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./ е обуславящ изхода на настоящия спор и е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановеното от ОСГК тълкувателно решение, поради което касационно обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1,т. 1 ГПК. С горепосоченото тълкувателно решение е прието, че предвиденият в чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ /отм./ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, е инструктивен, поради което изтичането му не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, и на незаконно придобито имущество. Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна. Предвид приетото в тълкувателното решение задължително тълкуване на поставения въпрос относно характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ /отм./, постановеното от Апелативен съд - Пловдив определение, и преграждащото развитието на производството определение на Окръжен съд - Хасково са неправилни и следва да бъдат отменени. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,