Определение № 60315 от 05.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 545/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) срещу определение №487 от 07.02.2020г., постановено по ч.гр.д. №85/2020г. на Варненски окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата на „КТБ” АД (н.) срещу определение №297/20.12.2019г. на съдия по вписванията при Районен съд – Варна.

В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение, с което е потвърден отказа на съдията по вписванията за подновяване на договорна ипотека върху недвижим имот, е неправилно. Оспорва се извода на въззивната инстанция, че в случая не са налице предпоставките за извършване на поисканото вписване поради изтичането на 10 - годишния срок по чл.172, ал.1 ЗЗД преди подаване на молбата за подновяване на ипотеката. Според частният касатор искането за подновяване на ипотеката е законосъобразно с оглед разпоредбите на чл.172, ал.1 във вр. с ал.3 ЗЗД, чл.17, ал.3 ЗБН и §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН. Твърди се, че съдът необосновано е приел, че молителят не е представил препис от нотариалния акт, с който е учредена договорната ипотека, като се сочи, че към молбата за подновяване на ипотеката е приложено копие от нотариалния акт от 01.12.2009г. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на преписката на Служба по вписванията– [населено място], с указание за извършване на поисканото вписване.

В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Формулирани са следните два правни въпроса, които според касатора са обусловили решаващите изводи на съда, а именно:

1. „ Законосъобразно ли е вписване на подновяване на договорна ипотека по реда на чл.172 ЗЗД след изтичане на 10-годишния срок на действие при условията на чл.17, ал.3 ЗБН?“. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с определение №197/21.04.2016г. по ч.гр.д.№1467/2016г. на ВКС, ІV г.о. и

2. „След изтичане на 10–годиштния срок на действие по чл.172 ЗЗД до отбелязване на ново обстоятелство по партидата на имота, продължава ли договорната ипотека да обвързва страните по учредения между тях договор и съответно в тази хипотеза, възможно ли е, кредиторът да пристъпи към изпълнение спрямо ипотекирания имот?“. Твърди се, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

С определение №439/04.11.2020г., постановено по настоящото дело, частното касационно производство е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на конституционно дело №9/2020г. на Конституционния съд на Република България. На 27.05.2021г. е постановено решение №8 от 27.05.2021г. по к.д.№9/2020г. (обн. ДВ бр.48/08.06.2021г.) на Конституционния съд на РБ, което обосновава възобновяване на настоящото производство и произнасяне по частната касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на окръжен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Производството пред Служба по вписванията - [населено място], е инициирано с подадена от синдиците на „КТБ“ АД /н./ молба с дата 20.12.2019г., с която е поискано подновяване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт №47, т.5, рег.№№14009, д.№780/2009г., вписана в СВ вх.рег.№24471/01.12.2009г., акт №197, т.ІХ, дело № 14973, като с молбата е представено копие от нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека. С определение от 20.12.2019г. съдията по вписванията при Варненски РС е отказал вписване на молбата. С обжалваното определение №487/07.02.2020г. по ч.гр.д.№85/2020г., Варненският окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на „КТБ” АД (н.).

За да потвърди отказа на съдията по вписванията, окръжният съд е посочил, че разпоредбата на чл.32а ПВ съдията по вписвания извършва проверка дали представения за вписване акт отговаря на формалните изисквания за вписване, респективно за заличаване и само ако същите не са спазени, се произнася с определение за отказ. Според съда в разпоредбите на чл.17 ЗБН и §5 от ПЗР на ЗИДЗБН са предвидени специални правила за уреждане на отношения по повод производството по несъстоятелност и осребряване на имуществото на банката и съгласно даденото разрешение в т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС, тези норми са неотносими в настоящото производство, тъй като наличието на предвидените в разпоредбата на §5, ал.1 и ал.3 ПЗР на ЗИДЗБН (Обн. ДВ, бр.22/13.03.2018г). предпоставки за подновяване на ипотека, не могат да бъдат преценявани и установявани от съдията по вписванията, а подлежат на установяване по исков ред.

Окръжният съд е посочил, че в конкретния случай не са налице предпоставките за извършване на поисканото с молба вх. №35274/20.12.2019г. на СВ - Варна вписване, тъй като е изтекъл 10-годишния срок по чл.172, ал.1, изр.2 ЗЗД, през който може да се поиска подновяване на ипотеката. В подкрепа на тезата, че подновяване действието на вписването не може да се извърши след изтичане на десетгодишния срок, съдът се е позовал и на разпоредбата на чл.172, ал.2 ЗЗД, в която изрично е предвидено, че ако срокът на ипотеката изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново. Допълнително този извод е аргументиран и със становището, че за подновяването на вписването на договорна или законна ипотека се прилага специалното правило на чл.18 ПВ, уреждащо процедурата - по молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, съответно молбата за учредяване на законната ипотека, или от записката за вписване на ипотеката, ако вписването е било извършено чрез записка.

Независимо от горното съставът от Варненски окръжен съд (аналогично на съдията по вписванията) е приел, че молбата за подновяване на договорната ипотека не следва да се уважава и на основание факта, че молителят не е представил препис от договора или молбата за учредяване на ипотеката, каквото изискване изрично е посочено в чл.172, ал.3 ЗЗД.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от частния касатор основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В контекста, в който са поставени, въпросите на частния касатор: №1 „ Законосъобразно ли е вписване на подновяване на договорна ипотека по реда на чл.172 ЗЗД след изтичане на 10-годишния срок на действие при условията на чл.17, ал.3 ЗБН?“ и №2 „След изтичане на 10–годиштния срок на действие по чл.172 ЗЗД до отбелязване на ново обстоятелство по партидата на имота, продължава ли договорната ипотека да обвързва страните по учредения между тях договор и съответно в тази хипотеза, възможно ли е, кредиторът да пристъпи към изпълнение спрямо ипотекирания имот?“, нямат характеристиката на въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, обусловили решаващите изводи на окръжния съд. Въззивният състав въобще не е обсъждал въпроса дали с оглед разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗБН е спрял да тече за период от шест месеца десетгодишния срок, предвиден в чл.172, ал.1ЗЗД, през който трае действието на вписването. В обжалваното определение не е коментирано дали срокът по чл.172, ал.1 ЗЗД е давностен по смисъла на чл.17, ал.3 ЗБН, нито е обсъждано действието и значението за спора на §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2019г./. Както бе посочено по-горе, съдът е приел, че разпоредбите на чл.17 ЗБН и §5 от ПЗР на ЗИДЗБН касаят производството по несъстоятелност на банката и съгласно даденото разрешение в т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.д.№7/2012г. на ОСГТК на ВКС са неотносими за производството по вписване подновяване на ипотеката. Аналогично не е било предмет на частното производство и не е обсъждан от окръжния съд въпроса за това дали след изтичане на 10–годиштния срок на действие по чл.172 ЗЗД до отбелязване на ново обстоятелство по партидата на имота, продължава договорната ипотека да обвързва страните по учредения между тях договор и съответно дали в тази хипотеза е възможно, кредиторът да пристъпи към изпълнение спрямо ипотекирания имот. На последно място следва да се има предвид, че по начина, по който е формулирана първата част от въпрос №1, същият е относим към правилността на обжалваното определение, която не е предмет на проверка в производството по допускане на касация.

Независимо, че въпросите на касатора, анализирани в контекста на оплакванията в частната касационна жалба, формално не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касация, следва да се отбележи, че в случая не са налице и допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Практиката на ВКС, на която се позовава касаторът с оглед въпрос №1 (определение №197/21.04.2016г. по ч.гр.д.№1467/2016г. на ВКС, ІV г.о.), не дава отговор на въпроса за действието и значението на разпоредбата на чл.17, ал.3 ЗБН спрямо чл.172, ал.1, изр.2 ЗЗД. Разпоредбата на §5, ал.3 от ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2019г./, на която частният касатор също основава искането си за отмяна на обжалваното определение, е обявена за противоконституционна с решение №8/27.05.2021г. по конст.д.№9/2020г. на Конституционния съд на РБ /обн. ДВ бр.48/08.06.2021г./.

По времето, през което производството по настоящото дело е било спряно, е постановено ТР №3/17.03.2021г. по тълк.д.№3/2018г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че „ може да се впише наново ипотека съгласно чл.172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетгодишният срок на вписването и тя вече е била заличена по реда на чл.22 от ПВ, но това вписване е непротивопоставимо на третото лице, което е придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката, както и на неговите частни правоприемници, макар те да са придобили собствеността върху имота след новото вписване на ипотеката“. С оглед разясненията на ВКС следва да се приеме, че изводът на окръжния съд, че не може да се извърши вписване на вече вписана ипотека (подновяване), след изтичане на 10-годишния срок по чл.172, ал.1, изр.2 ЗЗД, е неправилен. Но дори да се приеме неправилност на това становище до степен на „очевидна неправилност“ (което е спорно), то в случая липсват основания за допускане на касация с оглед втория решаващ (и независим от горния извод) довод на съда за неоснователност на искането за вписване, а именно - поради неприлагане към молбата от 20.12.2019г. от синдиците на „КТБ“ АД /н./ на препис от договора или молбата за учредяване на ипотеката.

Както бе посочено по-горе окръжният състав, аналогично на съдията по вписванията, е приел, че искането за вписване не следва да се уважава и поради непредставяне с молбата от 20.12.2019г. на „КТБ“ АД /н./ на препис от договора или молбата за учредяване на ипотеката, каквото изискване изрично е посочено в чл.172, ал.3 ЗЗД. Видно от приложените по делото материали с молбата на „КТБ“ АД /н./ от 20.12.2019г. е представено незаверено копие от нотариалния акт от 01.12.2009г. за учредяване на договорна ипотеката. Съдията по вписванията и окръжният съд са приели, че копието не представлява препис по смисъла на чл.172, ал.3 ЗЗД. Макар, че в частната касационна жалба се оспорва правилността на този извод, в изложението липсват правни въпроси относно характера и изискванията, на които следва да отговаря преписа от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека (респ. за приложимостта в случая на разпоредбата на чл.179, ал.2 ГПК относно официално заверените преписи и извлечения от официални документи). Липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване с оглед самостоятелния решаващ аргумент на съда за неоснователност на искането за вписване, поради неспазване на изискването в чл.172, ал.3 ЗЗД за прилагане на препис от договора или молбата за учредяване на ипотеката, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на атакуваното определение.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение,