Определение № 4069 от 15.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4187/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Е. М. и Л. Е. М. –С., чрез процесуалния им представител адв.Д. Д. от САК, срещу решение №2885/15.05.2024г., постановено по в.гр.д.№10950/2022г. на СГС, с което е: обезсилено решение №20041323/09.06.2022г., изменено по реда на чл.248 от ГПК в частта за разноските с определение №20049792 от 22.07.2022г., постановени по гр.д.№3577/2020г. на СРС, а делото е върнато на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав; оставена без разглеждане частна жалба, подадена от П. Е. М. и Л. Е. М. – С. срещу определение №20049792 от 22.07.2022г. в частта, с която е отхвърлена молбата им за изменение на решението в частта за разноските за разликата над 3000 лева до пълния претендиран размер от 4000 лева. В касационната жалбата се поддържа, че въззивното решение е необосновано, тъй като е неправилна преценката на съда, че претенцията е била предявена срещу ответник, който не притежава правосубектност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на въззивния съд за произнасяне по същество на правния спор. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК се поддържа, че е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал. 2, предл.2 от ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение е процесуално недопустимо, а в условията на евентуалност се навеждат доводи, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като въззивното решение противоречи на практиката на ВКС.Формулиран е следния въпрос: При липса на надлежна процесуална легитимация на ответника като страна по делото и нередовност на исковата молба, следва ли въззивният съд да следи служебно и да дава указания за отстраняване на нередовностите, след което да продължи съдопроизводствените действия или без да дава указания следва да обезсили решението на първоинстанцонния съд и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Изводите на въззивния съд са в противоречие със следната практика на ВКС: т.2 от ТР№1/17.07.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС; т.5 от ТР№1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГК; решение №60151/15.06.2021г. по гр.д.№3877/2020г. на ВКС; решение №531/12.12.2011г. по гр.д.№1536/2010г. на ВКС, ІV г.о. и решение №315/23.06.2011г. по гр.д.№1591/2010г. на ВКС, ІV г.о. Поставят се осем въпроса като касаторът счита, че по тях следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Претендира се и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК Ответникът по касационната жалба Столична община е депозирала отговор на касационната жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че постановеното решение е валидно, но същото е недопустимо и следва да бъде обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, а делото следва да бъде върнато на СРС за ново разглеждане от друг състав. Формиран е извод, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че посоченият в исковата молба ответник – Столична Община, район Лозенец е надлежна страна в гражданския процес, поради което е постановил недопустим съдебен акт.Съгласно чл.136, ал.3 от Конституцията и чл.14 от ЗМСМА субект на гражданското право е Столична Община, която е юридическо лице и има право на собственост и самостоятелен общински бюджет.Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗМСМА, районите са съставни административно – териториални единици в общините, но те не са обявени изрично като юридически лица, нито с този закон, нито със Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове.Юридически лица, съгласно разпоредбата на чл.14 от ЗМСМА са общините, но не и създадените в тях райони, поради което последните нямат самостоятелна правосубектност /кметовете на райони действат от тяхно име, но само при осъществяване на административната дейност на района, като административно-териториална единица/.По аргумент от противното и при липсата на изрична разпоредба в закона, следва да се приеме, че макар да е административно-териториална единица в общината, районът /в случая район Лозенец на Столична Община/ не е юридическо лице. Въз основа на това е прието, че обжалваното решение, постановено срещу ответник, който няма самостоятелна правосубектност, следва да бъде обезсилено като недопустимо.Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, като производството по делото следва да започне с указания към ищците за отстраняване на допуснатата нередовност на исковата молба чрез предприемане на действия за конституиране на правоспособен ответник. Прието е още, че подадената частна жалба срещу определението по чл.248 от ГПК следва да бъде оставена без разглеждане поради липса на правен интерес, предвид обезсилване на решението, изменено в частта за разноските с обжалваното определение. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Налице са основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване като очевидно неправилно, поради явно необоснования извод на въззивния съд, че предявеният иск за собственост е бил насочен срещу район Лозенец на Столична Община, а не срещу Столична община. В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че ищците са собственици на магазинно помещение, което се намира в [населено място], р-н „Л.“, ***, което са придобили по наследяване от техния наследодател Е. Н. М..През 2014г. представители на Столична община, р-н „Лозенец“ са отнели владението на ищците върху така описания имот, сменили са патроните на външната врата и са запечатали помещението.Тези действия са били предприети въз основа на заповед, издадена по реда на чл.65, ал.1 от ЗОС.Основанието за изземването му са правата, които СО претендира върху този имот, който е бил актуван като частна общинска собственост с АЧОС№5067 /21.11.2012г., съставен на основание чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС. Надлежен ответник по иск за собственост е това лице, което с извънпроцесуалното си поведение оспорва правата на ищеца/право на собственост или ограничено вещно право/.В процесния случай надлежен ответник е Столична община, която е актувала спорния имот като частна общинска собственост с посочения по-горе акт. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение