Определение № 60431 от 05.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1175/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника И. Д. срещу въззивно решение на Варненски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което уважен предявеният от „Банка Пиреос България“ АД иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Ищецът „Юробанк България“ АД, универсален правоприемник на първоначалния ищец, оспорва жалбата. Ответникът Н. Д. не изразява становище. По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че първоначалният ищец се легитимира като кредитор с парични вземания, произтичащи от договор за банков кредит, сключен с трето лице и обезпечен с поръчителство от жалбоподателя, който впоследствие с допълнително споразумение встъпил в дълга като солидарен длъжник, както и по договори за банкови гаранции и за револвиращ кредит, по които жалбоподателят също има качеството солидарен длъжник. Намерил е за неоснователни доводите на жалбоподателя за липса на пасивна легитимация с оглед на това че правото на кредитора да иска обявяване на относителна недействителност е възникнало едва с издаването на заповеди за изпълнение за съответните парични вземания, като е приел, че атакуваната сделка е извършена след сключване на договорите, без да е необходимо вземането на кредитора да е изискуемо и установено по размер като условие за уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД. Приел е също, че с оглед безвъзмездния характер на атакуваното дарение знанието на приобретателя - другия ответник не е необходимо, а и се предполага съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД предвид родствената връзка от първа степен по права линия между двамата ответници. Допускане на касационното обжалване се обосновава на първо място с въпрос по допустимостта на въззивното решение, като се поддържа, че противоречи на ТР № 1/2017 г. на ВКС-ОСГТК изводът на въззивния съд, че банката е станала кредитор на кредитополучателя и солидарните длъжници с усвояване на банковите кредити, поради което първоинстанционното решение не е недопустимо. Във връзка с така изложените доводи касационно обжалване не може да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, нито по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно ТР № 2/2017 година на ВКС -ОСГТК между иска по чл. 135 ЗЗД и предявения от кредитора иск за вземането е налице връзка на преюдициалност. Поради това въззивно решение по иск по чл. 135 ЗЗД, постановено въпреки наличието на такова основание за спиране, би било недопустимо съгласно т. 1 от ТР № 1/2017 година на ВКС-ОСГТК. В разглеждания случай обаче по делото не са налице данни между жалбоподателя и банката-кредитор към момента на постановяване било на въззивното, било на първоинстанционното решение да е било образувано и висящо производство с предмет вземания на банката по процесните договори за кредит. Без значение е обстоятелството дали към момента на предявяване на иска са били влезли в сила издадените в полза на ищеца заповеди за изпълнение. Не обосновава допускане на касационно обжалване и вторият поставен от жалбоподателя въпрос дали продължаването на срока на договора чрез анекс, подписан от кредитор, различен от първоначалния, има действие и за солидарните длъжници относно задълженията им към първоначалния кредитор. Въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото извода за продължаване срока на договора въззивният съд е основал на съдържанието на сключения и с участието на жалбоподателя анекс от 26 февруари 2010 година. Не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и третият въпрос може ли с подписване на анекса от 26-ти февруари 2010 г. да се уговори солидарна отговорност в полза на банката по анекса, която е различна от тази по договора за кредит. Въпросът на първо място е от фактическо, а не правно естество, доколкото се основава на конкретно доказателство. Независимо от това въпросът не отговаря и на данните по делото, тъй като този анекс е сключен от кредитополучателя и първоначалните поръчители, от една страна, и същата банка, от друга страна, като следва да се отбележи, че промяната на кредитора е настъпила поради универсално правоприемство след преобразуване едва през 2019 година в хода на процеса. Накрая, не отговаря на общото изискване по чл. 280 ,ал. 1 ГПК и последният въпрос задължен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните. Въпросът е поставен бланкетно, без да е конкретизирано какви точно доводи и възражения на жалбоподателя въззивният съд не е разгледал, което изключва възможността да е обуславящ правните изводи по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. С тези мотиви съдът