Определение № 5955 от 18.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4616/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. Ф. срещу решение № 4452 от 23.07.2024 г. по в. гр. д. № 11893/2021 г. на Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 3532 от 06.06.2025 г. по същото дело, с което е потвърдено решение № 20116688 от 14.05.2021 г. по съединените гр. д. № 51718/2019 г. и гр. д. № 56877/2019 г. на Софийски районен съд по молби с правно основание чл. 59, ал. 9 СК в частта му, в която упражняването на родителските права спрямо малолетния Д. Б. Б., [дата на раждане], остава в полза на бащата Б. М. Б., майката е осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето си, чрез неговия баща, в размер на 175 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, и с което след като е отменено горепосоченото първоинстанционно решение, е изменен като е ограничен режимът на лични отношения на майката К. К. Ф. с детето по следния начин: К. К. Ф. има право да вижда и взема детето Д. Б. Б. всяка втора, четвърта и последна седмица от месеца с преспиване за времето от 08.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, както и през летните ваканции, определени от Министерството на образованието и науката - два пъти по петнадесет дни, които не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата Б. М. Б., като майката ще взема детето от бащата Б. М. Б. и ще го връща на бащата; на Коледните празници през четните години във времето от 18.00 ч. на 24 декември (Бъдни вечер) до 18.00 ч. на 26 декември - денят след Коледа; на Новогодишните празници през нечетните години за времето от 18.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 02 януари; на Великденските празници през четните години за времето от 18.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на понеделник - първият ден след Великден; през четните години по време на пролетната ваканция, с време и продължителност, определена от Министерството на образованието и науката за съответната година, за времето от 10.00 часа на първия ден от ваканцията до 18.00 часа на последния ден от същата ваканция, като майката ще взема детето от бащата Б. М. Б. и ще го връща на бащата; рождените дни на всеки от родителите детето Д. Б. Б. да прекарва самостоятелно със съответния родител за времето след приключване на учебните занятия до 18.00 часа на следващия ден, а ако детето е на училище - до началото на учебните занятия. Касаторката поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, твърдейки, че приетото правно разрешение не е в интерес на детето. Твърди, че въззивният съд не е проверил дали решението на първоинстанционния съд е допустимо и не е изпълнил задължението си служебно да изследва всички фактически и правни съображения за охрана на интереса на малолетното дете. Поддържа, че въззивният съд не се е съобразил с препоръките на вещото лице по приетото заключение на психологическата експертиза, че е необходимо спешно възстановяване на физическия контакт между майката и детето, ограничаван от бащата, като на практика е определил режим на лични отношения между нея и детето, който е по-ограничителен в сравнение с определения от първоинстанционния съд и от този в утвърденото с бракоразводното решение споразумение. Жалбоподателката твърди също, че въззивният съд след като събира нови доказателства в течение на три години, доразвива мотивите на първоинстанционното решение и по този начин го санира, като достига до същите изводи в него. Нещо повече, като отхвърля въззивната жалба на бащата по съображение, че режимът на майката с детето следва да бъде разширен, в диспозитива на решението изменя този режим като го ограничава, вместо да го разшири, като по този начин влошава положението на майката в сравнение с първоинстанционното решение, допускайки и противоречие между мотивите и диспозитива на своето решение. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба жалбоподателката Ф. навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Кои критерии е длъжен да съобрази съдът при преценката си за предоставянето на упражняването на родителските права и определянето на режим на лични отношения, може ли да даде приоритет на едни критерии пред други и длъжен ли е при извършването й, ръководейки се от интересите на детето, да вземе предвид всички конкретни обстоятелства установени по делото?“, който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 60208/03.12.2021 г. по гр. д. № 3523/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 58/12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г. на ВКС, IV г. о., решение № 452/03.06.2010 г. по гр. д. № 101/ 2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 116 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 5156/2013 г. на ВКС, IV г. о., и 2. „Към кой момент се изследва местната подсъдност при спорове за упражняване на родителски права - към момента на иницииране на производството или към момента на постановяване на решението, и длъжен ли е съдът служебно да следи за местна подсъдност с оглед допустимостта на първоинстанционното решение? Стабилизира ли се местната подсъдност по правилата на чл. 120 ГПК в тези производства предвид, че местната подсъдност за тях е обичайното местопребиваване на детето и е специална спрямо нормите на ГПК?“, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като не излага конкретни обстоятелства досежно осъществяването на това допълнително основание за допускане на касационния контрол. Релевира и очевидна неправилност на обжалвания акт, изразяваща се в постановяване на въззивно решение, толериращо неправомерното поведение на Б. Б., което е във вреда на детето Д., и във вътрешната противоречивост на мотивите му – въззивният съд достига до извод, че режимът на лични отношения на майката с детето следва да бъде разширен и че въззивната жалба на бащата е неоснователна, а същевременно със следващите си мотиви и в диспозитива на решението си ограничава режима на майката с детето, влошавайки положението й в сравнение с първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба – Б. М. Б. подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима. За да постанови обжалвания акт, въззивният съд е съобразил, че с бракоразводното решение, влязло в сила на 06.02.2017 г., гражданският брак между страните е прекратен, като на основание чл. 51, ал. 1 СК е утвърдено споразумение, по силата на което родителските права спрямо малолетното дете Д., [дата на раждане], са предоставени на бащата, като на майката е определен режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица от месеца, от 8 ч. в понеделник до 18 ч. в неделя, двадесет дни през лятото по време, несъвпадащо с годишния отпуск на бащата, както и по всяко друго време по взаимна уговорка между родителите. Приел е за установено от доказателствата по делото и изготвените социални доклади – общо три (един в първоинстанционното производство и два във въззивното), че грижите за детето Д. Б. Б. се полагат от неговия баща, като носител на родителските права, който живее в апартамент под наем с новото си семейство (съпруга, дъщеря й от друг брак и общото им дете) в [населено място], а майката живее в [населено място], в жилище под наем, сама. Майката работи като „административен мениджър“ в архитектурна фирма с месечен доход от около 1 600 лв. и работно време - всеки делничен ден от 09:00 до 18:00 ч., а бащата работи на граждански договор с месечен нетен доход от около 2 000 лв.. През учебната 2023 г./2024 г. детето Д. е било ученик в пети клас в СУ „Св. Паисий Хилендарски“, [населено място] и успешно е адаптирано в класа си. От заключението на служебно допуснатата психологическа експертиза, неоспорено от страните, решаващият съд е счел за установено, че детето има изградена емоционална връзка с двамата родители, която продължава да се развива само между него и баща му поради създаване на условия от страна на бащата за прекъсване на връзката с майката. Връзката с майката е прекъсната поради поставените условия от бащата и поставените еднолично правила за отглеждането и развитието на детето. Посочил е, че вещото лице - психолог препоръчва спешно възстановяване на връзката дете-майка, както и че е оценило двамата родители като авторитетен (коопериращи) тип родители, окуражаващи към самостоятелност, без да снемат ограниченията и контрола върху поведението на децата. Кредитирал е експертния извод, че детето Д. е изградило защитен механизъм във връзка със справяне с преживявания, свързани с минали конфликти, който се изразява в отхвърляне на фигурата на майката при проективната методика (обичам я, но я отхвърлям), при което нарушената близост между детето и неговата майка може да доведе до нарушение в развитието на Д., свързано както с негови бъдещи връзки, така и с неговата самооценка и възприемане. Въззивният съд е възприел извода в заключението на психологическата експертиза, че е препоръчително да се създадат условия за контакти на детето с неговата майка, а за родителите, които са в конфликт е препоръчително да бъдат консултирани във връзка с преформулиране на начина на родителстване и бъдещо предоговаряне на взаимоотношенията, свързани с родителстването. В открито съдебно заседание от 24.06.2024г. вещото лице – психолог е акцентирало, че възстановяването на връзката на детето с майката не включва телефонни разговори, вайбър кореспонденция, а са необходими незабавни срещи, реални контакти, директни, лични срещи с майката. Посочило е, че ако съдът реши детето да живее при майка си в [населено място], тъй като то има много добра връзка със своя баща, то бащата трябва да бъде в много разширен режим на лични отношения, за да не се окаже негативно емоционално влияние върху него и то да не преживее стрес. Ако детето остане да живее с баща си в [населено място], то е необходимо да бъде определен много широк режим на контакти с майката, за да може да се възстанови връзката с нея. Според съдебния експерт и двата варианта на лични отношения са добри за детето, защото и двамата родители са хора с добър родителски капацитет, с равни възможности. Същевременно, вещото лице е посочило, че бащата не е критичен към последствията от създадените от него условия от прекъсване на връзката с базовата фигура на привързаност на майката, но родителският му капацитет не е повлиян от това, че той има такава характерова особеност. Въззивният съд е изслушал по реда на чл. 59, ал. 6 СК и двамата родители. Майката е заявила, че последно е видяла детето Д. преди година и половина, но постоянно го търси, звъни по телефона. Последният път когато се е чула с детето, отново е било за минутка, тъй като бащата изцяло ограничава достъпа до детето. Бащата е заявил, че майката настройва Д. срещу него като баща и при последният им разговор детето имало конкретни въпроси, като той им дал да си приключат разговора, но показал, че не одобрява това отношение и не е нещо, което ще толерира. Последното сочи като причина майката да не знае телефонния номер на сина си. Малолетното дете Д., изслушано по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет., е заявило, че с майка си се е виждало преди две години и иска да я вижда по-често. Желае да ходи в специални центрове, за да я вижда, ако не може да ходи в жилището и ̀. Иска да и ̀ гостува. В новото и ̀ жилище не е ходил, но иска да се вижда с майка си където и да е. Достатъчно често да я вижда, че да не му липсва така много, както през последните две години. Сочи, че ако живее при майка си, ще му е добре ако ходи едната събота и неделя при майка си, а другата при баща си и по-следващата да бъде пак при майка си. Така да се редуват през събота и неделя. През седмицата иска да е в [населено място], защото там е на училище. В Пловдив има много приятели, но заявява, че не му харесва много в Пловдив, в София му харесва най-много, но не знае как ще си намери приятели ако учи там. Споделя, че ако живее при майка си, сестрите му, с които живее при баща си, ще му липсват, а тях също приема за част от семейството си. По отношение на предоставянето на упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, второинстанционният съд е счел, че и двамата родители имат еднакво добър родителски капацитет, като е намерил за неоснователен доводът на майката, че бащата има негативно отношение към нея с цел да отчужди детето. Отчел е изразената от детето Д. воля при изслушването му по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. да живее в [населено място], в жилището на баща си, което възприема за свой дом и където посещава училище. След преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, въззивният съд е приел, че бащата следва да продължи да упражнява родителските права, като при него следва да бъде и местоживеенето на детето, тъй като налагането по силата на съдебно решение на промяна в тези обстоятелства би имало като пряка последица допълнително подкопаване на доверителната емоционална връзка между детето и двамата родители и трайна загуба на доверие в тях, което не би било в негов интерес и би му навредило. Решаващият съд е посочил, че предопределената от предпубертетната възраст и пола на детето Д. необходимост от социална среда, в която същото да намира подкрепа и разбиране от баща си и да следва в по-голяма степен мъжкия модел за поведение, следва да намери отражение в по – широк режим на лични отношения на малолетния с неотглеждащия го родител. Счел е, че не е в интерес на детето да живее разделено с неговите сестри, посочвайки че е ирелевантно каква точно е родствената връзка между трите деца – пълнокръвни или без родствена връзка, доколкото детето Д. ги възприема като част от семейството си. Заключил е, че в интерес на малолетния Д. е да продължи да живее с баща си в [населено място], който да упражнява родителските права, а отношенията с майката следва да бъдат възможно най-широки. Независимо от горепосочения извод, по-нататък в изложените мотиви на атакувания съдебен акт, второинстанционният съд, съобразявайки местоживеенето на родителите в различни населени места, както и учебните ангажименти на детето, е ограничил както първоначално определения режим на лични отношения на детето с майката в утвърденото от съда споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, така и определения от първоинстанционния съд режим, постановявайки майката да взема детето всяка втора, четвърта и „последна“ седмица от месеца с преспиване за времето от 08.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя, при съобразяване, че използването на изразите „всяка четвърта“ и „последна седмица от месеца“ е израз на тафтология и майката е ограничена да вижда детето си всяка втора и четвърта седмица в събота и неделя, с преспиване. Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на искания касационен контрол по поставения от касатора първи, материалноправен въпрос, в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Правният въпрос е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд в атакуваното решение, поради което съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По него е формирана трайна практика на ВС и ВКС. Според задължителните разрешения в ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и в ТР № 1 от 03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, възпроизведени в практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, вкл. цитираната от касаторката, предоставянето на упражняването на родителските права, определянето на местоживеенето на децата и на мерките за личните контакти, следва да бъдат определяни конкретно, при преценка не на отделни обстоятелства, а на съвкупността от обстоятелствата на конкретния случай, на базата на задълбочена съпоставка на всички правнозначими критерии, изведени по тълкувателен път в горепосоченото ППВС, които не са изчерпателни: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно - битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др.. Повечето от тези критерии за преценка са посочени вече изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК и в § 1, т. 5 ДР ЗЗдет.. Изменението на мерките относно упражняване на родителските права е израз на грижата за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали променените обстоятелства се отразяват на положението на детето и на ефикасността на съществуващите мерки. Към промените, засягащи положението на детето, спадат следните обстоятелствата: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител, като под условия на живот се разбират не само жилищните и битовите условия, но и социалната среда и другите обстоятелства в решението по чл. 59, ал. 4 СК; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната и др.; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други случаи. Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките по чл. 59, ал. 2 СК, като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Необходимо е извършването на цялостна преценка въз основа на многопосочен комплекс от обстоятелства, които да бъдат анализирани единствено в светлината на висшия интерес на децата, за съблюдаването на който съдът следи служебно. От анализа на горепосочената трайна съдебна практика се налага извод, че в производството по молба по чл. 59, ал. 9 СК и наведени променени или нови обстоятелства по смисъла на чл. 59, ал. 4 СК, правнозначими обстоятелства са установен синдром на родителско отчуждение, ефективността на действащия до момента режим на лични отношения, респективно неговото пълно неизпълнение, поведението на отглеждащия родител спрямо другия родител и създаване или несъздаване на пречки за осъществяване на личните отношения, както и поведението на детето, което отказва доброволно да изпълнява режима на лични контакти. Тези обстоятелства съдът дължи да прецени след комплексна оценка на всички горепосочени правнорелевантни обстоятелства, единствено съобразявайки и защитавайки приоритетния интерес на детето. Въззивният съд не е съобразил всички правнозначими горепосочени обстоятелства в светлината на приоритетния интерес на малолетното дете, игнорирайки установения по несъмнен начин в процеса синдром на родителско отчуждение спрямо майката, предизвикан от поведението на упражняващия родителските права родител – бащата, както и препоръките на вещото лице от психологическата експертиза за възстановяването на отношенията между майката и детето, при което е постановил своето вътрешнопротиворечиво съдебно решение в отклонение от горепосочената практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради това, при осъществени релевирани общо и допълнително основания, по този правен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият въпрос на касаторката съставлява оплакване, че въззивният съд не е преценил допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, доколкото към датата на предявяване на молбите с правно основание чл. 59, ал. 9 СК детето Д. е било с фактическо местопребиваване в [населено място]. Поставеният въпрос нито съставлява основание по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, нито е обуславящ за изхода на конкретното дело (чл. 280, ал. 1 ГПК) поради това, че въззивният съд не е взел отношение по него при извеждане на решаващите си правни изводи, тъй като никоя от страните не е повдигнала спор за местна подсъдност –възражение в този смисъл не е било направено в срока по чл. 119, ал. 4 ГПК, нито с подаването на въззивната жалба. Поради това съдът не се е произнасял по такъв въпрос и не е имал задължение да стори това, доколкото местната подсъдност не се проверява служебно от съда. Затова при пропуск на страната да релевира възражение за местна неподсъдност и постановяване на решение от съда, дори последната да не е била спазена, решението би било допустимо. Касационният контрол следва да бъде допуснат и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, доколкото е видимо противоречие между различни части от мотивите на въззивното решение досежно режима на лични отношения на майката и детето и даденото от въззивния съд крайно разрешение по този режим. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение