Определение № 377 от 19.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 747/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на ответника по делото Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” срещу решение от 28.11.2022г. по в.гр.д № 2859/2021г. на Софийски градски съд в частта, с която, след отмяна на решение № 14792/16.01.2020г. по гр.д. № 32684/2016г. на Районен съд-София, са уважени предявените на основание чл.282, ал.З КЗ (отм.) и чл.86, ал.1 ЗЗД искове от Д. А. К.- Б. срещу сдружението за заплащане на сумата от 12 238 лева, представляваща обезщетение за щети върху лек автомобил марка „Понтиак“, per. № 707Н034, причинени при ПТП, настъпило на 30.11.2013г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от 16.06.2016г. до окончателното плащане, както и да заплати, на основание чл.86 ЗЗД, сумата от 500,22 лева- представляваща мораторна лихва за периода 22.01.2016г. - 15.06.2016г., както и разноски за двете инстанции. Касаторът твърди, че в обжалваната част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира присъждане на направените разноски за трите инстанции. Ответникът по жалбата и ищец делото, Д. А. К. - Б., в писмен отговор изразява становище, че подадената касационна жалба не отговаря на изискванията за допускане до касационно разглеждане по чл.280 ГПК, а по същество е неоснователна. Претендира направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. От представения по делото протокол за ПТП № 1500286 на 30.11.2013г. е констатирано, че около 20.50 ч. е настъпило ПТП в [населено място], по пътя за [населено място], на около 200 м. от околовръстен път, СО, с участието на лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, per. № AZ663b, собственост на П. Б. П. и управляван от него, както и лек автомобил марка „Понтиак“, per. № 707Н034, собственост на Д. К. - Бъранова и управляван от нея. В протокола е посочено, че първото МПС се е движило по пътя от [населено място] в посока околовръстния път и на 200 м. преди околовръстния път, поради движение с висока скорост поднася и се удря във второто МПС. В протокола е съставена схема на ПТП, описани са причинените вреди, както и е удостоверено обстоятелството, че за първото МПС е представена застрахователна полиза със сертификат „Зелена карта“ със срок на действие 19.11.2013г. - 03.12.2013г. По делото е представен акт за установяване на административно нарушение № 450020433672 от 30.11.2013г., съгласно който на същата дата, около 20.50ч., в [населено място] по пътя за [населено място], с посока от [населено място] към околовръстния път, П. Б. П. е управлявал лек автомобил марка „Опел“, per. № AZ 663А, негова собственост, като на около 200 м. преди околовръстния път, поради несъобразена със заледения път скорост спрямо пътните условия - хлъзгав и мокър път, реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка „Понтиак", per. № 707Н034, който вследствие на ПТП се отклонява и се удря в дърво, отдясно на пътя. В хода на административно-наказателното производство са съставени декларации от двамата участника в ПТП, в които е описано движение на автомобилите от [населено място] към околовръстния път и обратно. Съставена е скица, в която е нанесено движението на автомобилите от и към [населено място]. С наказателно постановление от 13.12.2013г. е ангажирана административно-наказателната отговорност на водача П. Б. П. във връзка с настъпилото на 30.11.2013г. ПТП, около 20.50 ч. в [населено място], на около 200 м. преди Околовръстен път, поради несъобразена скорост със състоянието на пътя - мокра настилка, реализира ПТП с насрещно движения се лек автомобил per. № 707Н034, който вследствие се удря в дърво отдясно на пътното платно, като с поведението си е нарушил чл.20, ал.2 ЗЗДвП. С уведомление за щета от 10.01.2014г. ищцата е уведомила „Авус - България“ ЕООД относно настъпилото на 30.11.2013г. ПТП на пътя от околовръстния път към [населено място]. Посочено е, че е пътувала от Околовръстен път към [населено място], а другият автомобил, която я е ударил, се е движил от [населено място] към околовръстния път. Валял е слаб сняг. Автомобилът срещу нея загубил управление и щял да се удари челно в управлявания от нея автомобил. Отклонила се в ляво и след това не си спомняла нищо, а след идването й в съзнание е видяла, че се е ударила в дърво. Изпитвала силна болка в левия крак, била замаяна и леко дезориентирана. След това дошли служители на КАТ. Съставена е и скица. С писмо изх. № 0560/29.05.2014г. на „Авус - България“ ЕООД ищцата е уведомена за отказа му за изплащане на застрахователно обезщетение в качеството му на представител на застрахователна копания „B. W. R.“ - Германия. Посочено е, че механизмът на събитието, отразен в протокол за ПТП № 1500286 от 30.11.2013г., не отговаря на констатираните повреди в описа на щети по управлявания от нея автомобил марка „Понтиак“, per. № 707Н034. Със заявление вх. № 2-5703/21.10.2015г. до ответника ищцата е отправила искане за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди вследствие на настъпилото на 30.11.2013г. ПТП. С писмо изх. № 1-3955/09.11.2015г. ответникът е уведомил ищцата, че в качеството на Национално бюро са предоставили своето одобрение за кореспондент на „Авус-България“ ЕООД и признават неговата изключителна компетентност да обработва и урежда претенции от името на чуждестранния застраховател на автомобили, участвали в ПТП. Поддържа мотивирания отговор на „Авус-България, поради което няма да предприеме действия по обработка на случая. От заключението на вещото лице инж. Г. З. Марков по изслушаната пред СРС автотехническа експертиза е установено, че по делото липсват данни, въз основа на които да се определи скоростта на движение на участвалите в процесното ПТП автомобили, както и за определяне опасната зона за спиране. Липсват и данни да е налице причина за предприемане на аварийно спиране от лекия автомобил марка „Понтиак“. За последния са извършени два огледа за установяване на щетите - на 11.01.2014г. и на 17.01.2014г. При първия оглед са установени 21 детайла, които са изцяло в предната част на автомобил, като тези детайли са били напълно увредени. При втория оглед са били описани още 13 детайла. Посоченият автомобил е произведен 2008г. и е в експлоатация 5 години към датата на ПТП. Действителната му стойност към този момент възлиза на 8 500 лева. Необходимата сума за възстановяване на щетите върху лекия автомобил марка „Понтиак“, е по - голяма от действителната му стойност. При тотална щета 70 % от действителната стойност на автомобила обезщетението възлиза на 5 950 лева. От показанията на разпитания пред СРС свидетел П. Б. П. е установено, че познава ищцата във връзка с претърпяно ПТП през зимата на 2013г. Инцидентът настъпил близо до околовръстния път, посока М. - София. Свидетелят управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел Омега“. Автомобилът бил нов, купен от Германия, с немска регистрация. Пътувал сам в автомобила, прехвърчало сняг. Искал да види как върви автомобила му на мокър път и натиснал по - силно газта. Тогава загубил контрол над автомобила и навлязъл в платното за насрещно движение, където се движил друг автомобил, с който се ударили. Другият автомобил бил по - висок, ударил се в лявата страна на управлявания от свидетеля автомобил, отклонил се от пътя и се ударил в дърво. Свидетелят отбил в страни автомобила и слязъл, за да види какво става с другия автомобил. Отворил вратата и видял, че имало жена, еърбегът бил отворен. Жената не давала признаци за комуникация. Обадил се на полицията. Дошла патрулна кола, изготвили протокол, взели им данните. След предявяване на протокола за ПТП свидетелят е уточнил, че като МПС 1 е описан неговия автомобил и той е положил подпис върху констативния протокол за ПТП. Не са спорили за вината. Свидетелят навлязъл в платното за насрещно движение. Движил се от [населено място] към околовръстното шосе, а другият автомобил се движил в обратната посока - от околовръстния път към [населено място]. Свидетелят не си спомня колко ленти е имал пътят. Встрани на пътя нямало мантинели. Движил се със скорост, над разрешената. Видял фаровете на насрещния автомобил отдалеко и не смятал, че имало предпоставки за опасност, ударили се странично, като и двата автомобила били в движение към момента на удара. Инцидентът настъпил на прав участък. Задницата на автомобила му била в насрещното платно, а предницата сочела в банкета от неговата страна. Пътната настилка била мокра- прехвърчал сняг. След известно разстояние след удара, автомобилът му спрял. Другият автомобил бил зад него, от другата страна на пътя. След удара другият автомобил бил спрял, ударен в дърво, като задната част на автомобила била до пътната лента. Лявата част на автомобила, управляван от свидетеля, била цялата ожулена. От заключението на вещото лице инж. С. С. по приетата от СРС автотехническа експертиза е установено, че по средни пазарни цени към датата на ПТП размерът на нанесените щети на лекия автомобил марка ,.Понтиак“, модел „Т.“, per. № 708Н34, възлиза на 56 293, 40 лева, като вещото лице приема, че е налице тотална щета. Стойността на автамобила към датата на ПТП възлиза на 11 800 щ. д. или 17 104, 81 лева, ведно с 3 800 лева за транспорт, мито и допълнителни такси или общо 20 904, 81 лева. Вещото лице приема, че действителната стойност на увредения автомобил към момента на настъпване на ГГГП възлиза на 20 900 лева. При наличие на тотална щета - 75 %, размерът на обезщетението възлиза на 15 675 лева. Пътният инцидент е настъпил между лек автомобил марка „Опел“, модел Омега“, per. № AZ663A, управляван от П. Б. П. и лек автомобил марка „Понтиак“, per. № 707Н034, управляван от Д. А. К.-Б.. Вещото лице е извършил оглед на 29.04.2019г. в участъците околовръстен път – [населено място], околовръстен път – [населено място]. Същото приема, че обширната деформация- пречупване в цялата предна част на лекия автомобил марка „Понтиак“, не са от контакт от крайпътно дърво, както и достигането и пречупването на кожуха на автоматичната скоростна кутия, както и радиаторите. Дори да се приеме, че съобразно снимковия материал автомобилът е осъществил удар в крайпътно дърво, то не би могло да нанесе с такава сила и дълбочина на пречупване по купето констатираните вреди. Вещото лице приема, че деформациите /кривините не отговарят да са получени при твърдяния механизъм - удар в крайпътно дърво. Частично биха могли да се припокрият слаби вреди, настъпили в предната част, но такава овалност и сила не биха могли да се получат от констатираните на място дървета край двата пътни участъка - от Околовръстен път към [населено място] и от Околовръстен път към [населено място]. Вещото лице приема, че с оглед разнопосочните показания на двата участници в процесното ПТП и деформациите на лекия автомобил марка „Понтиак“ по цялата челна ширина, дълбочината и наклона им, при която са задействани и въздушните възглавници в купето, изкривяването/пречупването на калник - преден, ляво, то се касае за удар, понесен от посочения автомобил при други обстоятелства и на друго място, различни от заявените. Размерът на нанесените щети, изчислен по Методиката на Наредба № 24/08.03.2006 г. към датата на ПТП, възлиза на 38 761, 01 лева. При наличие на тотална щета, обезщетението възлиза на 15 675 лева. Във въззивного производство е изслушана автотехническа експертиза, допусната по реда на чл.162 ТПК, изготвена от вещото лице инж. Ж. Х. Е.. От експертното заключение е установено, че механизмът на ПТП е следният: на 30.11.2013г., около 20.50 ч. лек автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, рег. № AZ 663 А, се е движил по пътя от [населено място] към [населено място] и на около 200 м. преди околовръстния път водачът губи контрол върху автомобила и навлиза в лентата за насрещно движение, вследствие на което настъпва съприкосновение и реализира ПТП с насрещно движещия се в посока [населено място] лек автомобил марка „Понтиак“, per. № 707 Н 034. В резултат на съприкосновението с лекия автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ и предприетата спасителна маневра лекият автомобил марка „Понтиак“, модел „Т.“ се отклонява в дясно по посоката си на движение, излиза от пътното платно и настъпва удар в крайпътно дърво. Отразените в протокола за ПТП видими щети по лекия автомобил марка „Понтиак“, модел „Т.“ са - предна броня, преден капак, предна решетка, ляв фар, десен фар, преден ляв калник, преден десен калник, 2 бр. въздушни възглавници и др. Вещото лице приема, че вредите, които е получил лекият автомобил марка „Понтиак“, модел „Т.“ отговарят на механизма на настъпване на ПТП и щетите по него са в причинна връзка с настъпилото на 30.11.2013г. ПТП. Към този момент посоченият автомобил е бил в експлоатация 5 години, 1 месец и 26 дни, считано от датата на регистрация - 04.10.2008г. стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на 22 018, 70 лева. Действителната пазарна стойност на посочения автомобил е 16 317 лева. Тъй като стойността, необходима за възстановяването на посочения автомобил, надхвърля неговата действителна стойност, е налице тотална щета на превозното средство. Вещото лице приема, че стойността на запазените части по лекия автомобил марка „Понтиак“, модел „Т., представлява 25 % от неговата действителна стойност и се равнява на 4 079 лева. Стойността на обезщетението за уврежданията на същия, определена при тотална щета и след приспадане на запазените части, възлиза на 12 258 лева. При изслушване на вещото лице в открито съдебно заседание същото е пояснило, че има данни по делото ПТП да е настъпило в района между [населено място] и [населено място]. Охлузването от лявата страна на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ може да се получи при разминаване и приплъзване. Вредите върху лекия автомобил марка „Понтиак“, модел „Т.“, са получени основно от друг удар, които са разположени изключително в предната част - от бронята нагоре. За да настъпят такива големи щети върху предната част, това означава, че ударът върху дървото трябва да е с доста голяма скорост. Обикновено настъпват щети по кората на дървото, а автомобилът се огъва в предната част, огъва се най-малко регистрационният номер. В случая това не се вижда от снимките. За да се получат останалите щети, трябва регистрационния номер да бъде сериозно огънат. Такива вреди биха могли да се получат и при по-ниска от 60 км/ч. скорост. Преди удара, при последяващото насочване към дърво, би следвало да се употребят спирачки и скоростта да е по-ниска. Вещото лице приема, че има някакво несъответствие между удар с такава скорост и щетите. Експертното заключение относно механизма на ПТП е оспорено от ответника по жалбата. Съдът е определил за спорен между страните механизмът на ПТП. В тази връзка е кредитирал съставения протокол за ПТП, настъпило на 30.11.2013г. Позовал се е на практиката, че протоколът за ПТП се съставя от длъжностно лице - служител на МВР, в кръга на неговите служебни задължения и съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 24/10.03.2011г. по т.д.№ 444/2010г. на 1во т.о. на ВКС, решение № 73/22.06.2012г. по т.д.№ 423/2011г. на 1во т.о. на ВКС, решение № 85/28.05.2009г. по т.д.№ 768/2008г. на 2ро т.о. на ВКС и др. Възприел е изслушаните в първоинстанционното и въззивното производство автотехнически експертизи и повторна автотехническа експертиза и ангажираните свидетелски показания на водача, управлявал лекия автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, както и доказателствата във връзка с ангажираната административно - наказателната отговорност на водача на посочения автомобил. Въззивният състав е констатирал, че удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства за настъпилото на 30.11.2013г. ПТП изцяло кореспондират с материалите от административно-наказателната преписка. Също така в тази насока били и показанията на водача на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Омега“, като единствено е налице неточност по отношение мястото на настъпване на инцидента, като свидетелят е посочил посоката на движение от [населено място] към [населено място], а в останалите документи е отразена посоката от [населено място] към [населено място]. Намерил е, че тази неточност е резултат от обстоятелството, че свидетелят е разпитан четири години и половина след инцидента. И двете населени места са в близост до [населено място]. Не са описани различни факти и обстоятелства. Същевременно съдът е намерил за противоречиви изводите на вещите лица по изслушаните по делото автотехнически експертизи. В тази връзка изцяло е възприел изводите на вещото лице инж.Ж. Х. Е. по изслушаната във въззивното производство автотехническа експертиза, тъй като същата била задълбочено и компетентно обоснована, вещото лице съобразило всички относими за спора материали. Изводите на вещото лице изцяло кореспондирали с останалите събрани по делото доказателства. Единствено относно мястото на настъпване на инцидента съдът приел, че то е при движение на лекия автомобил марка „Опел“, модел „Омега“ от [населено място] към [населено място], в каквато насока са ангажираните писмени доказателства, включително и протокола за ПТП, съставен след посещение на място от органите на КАТ. Направените уточнения на вещото лице при изслушването му в открито съдебно заседание не разколебали категоричността на изводите му, тъй като на вещото лице не е предоставен четлив снимков материал, въз основа на който да обоснове извод за липса на огъване на регистрационния номер на лекия автомобил марка „Понтиак“, модел „Т.“. Същевременно на снимката, инкорпорирана в експертното заключение на вещото инж. С. С. (стр.208), ясно и отчетливо се виждало наличието на изкривяване на регистрационния номер на посочения лек автомобил. Намерил е, че по делото не са събрани категорични данни относно действителната скорост на движение на автомобилите, участвали в процесния инцидент, включително и относно посочената от процесуалния представител на ответника по жалбата скорост от 60 км/ч. Въпреки, че това е заявената от ищцата скорост в попълнената от нея декларация в рамките на административно-наказателното производство, е констатирал, че тя не е установена въз основа на налични данни по делото. Съдът не е възприел изводите на вещото лице инж.С. С., тъй като е приел, че те са в противоречие с останалите ангажирани по делото доказателства, включително с представените по делото официални документи, съставени по надлежния ред след настъпилия инцидент във връзка с лично възприетите от длъжностните лица обстоятелства относно мястото на настъпване на инцидента, разположението на автомобилите след удара, видимите щети по автомобилите и др. Съдът не е възприел изводите на вещото лице инж.Г. Марков, тъй като те са ясни и категорични относно механизма на ПТП, а относно действителната стойност на лекия автомобил марка „Понтиак“, модел „Т.“ - не били обосновани и противоречат на изводите на вещите лица инж.Ж. Е. и инж.С. С.. В тази връзка въззивният състав е определил за спорни обема на вредите на лекия автомобил марка „Понтиак", модел „Т." и наличието на причинно - следствена връзка с настъпилото на 30.11.2013г. ПТП. Позовал се е на възприетото от него заключение на вещото лице инж. Ж. Е., че описаните в протокола за ПТП и от застрахователя вреди се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 30.11.2013г. ПТП. Стойността на ремонта на увредения автомобил възлиза на 22 018,70 лева. Същевременно е отчел, че действителната стойност на автомобила към момента на настъпване на застрахователното събитие е по - ниска: 16 317 лева. Поради което е заключил, че е налице тотална щета, като дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи като разлика между действителната стойност на увредения автомобил - 16 317 лева и стойността на запазените части на автомобила - 4 079 лева, която възлиза на 12 238 лева. По изложените съображения е приел предявеният иск относно претендираната главница за основателен за сумата от 12 238 лева. Съответно е приел, че за периода на своята забава ответникът дължи заплащане на обезщетение, на основание чл.86 ЗЗД. Посочил е, че в конкретния случай приложение следва да намери чл.271, ал.5 КЗ (отм.), по силата на препращането на чл.282, ал.З КЗ (отм.) - решение № 207/15.01.2016г. по т.д.№ 3234/2014г. на 1во т.о. на ВКС, решение № 37/19.03.2018г. по т.д.№ 1341/2017г. на 2р т.о. на ВКС и др. Също така е приел, че на основание чл.271, ал.5 вр. ал.1 КЗ (отм.) увреденото лице има право на законната лихва за забава върху размера на обезщетението, която се начислява от датата на изтичането на срока за окончателно произнасяне по претенция, който не може да бъде по - дълъг от три месеца от нейното предявяване. Предвид, че в случая претенцията е предявена пред ответника на 21.10.2015г., а срокът за заплащане на обезщетение е изтекъл на 21.01.2016г., за периода на забавата 22.01.2016г. -16.06.2016г. дължимата мораторна лихва, определена по реда на чл.162 ГПК, възлиза на 500,22 лева, за която сума и период искът е приет за основателен. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроса, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ В какво се изразява задължението на въззивния съд да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване?; Твърди се противоречие с решение № 17/14.09.2022г. по гр.д. № 1926/2021г. на г.о. на ВКС и решение № 97/02.05.2019г. по гр.д. № 3457/2018г. на г.о. на ВКС.; 2/ Длъжна ли е въззивната инстанция в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като подложи на самостоятелна преценка всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, твърдения и възражения? Сочи несъответствие с: решение № 113/28.02.2011г. по гр.д№ 1062/2010г. на г.о. на ВКС, решение № 142/20.06.2017г. по гр.д № 3673/2016г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 163/03.02.2021г. по гр.д. № 123/2020г. на г.о. на ВКС, решение № 100/08.07.2020г. по гр.д.№ 4564/2019г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 261/05.06.2015г. по т.д. № 2857/2013г. на ВКС, решение № 75/20.06.2016г. по т.д. № 1608/2015г. на ВКС и решение № 160-А/16.12.2020г. по т.д. № 2156/2019г. на ВКС.; 3/ Може ли въззивната инстанция да основе изводите си по съществото на спора на произволно избрани доказателства?; 4/ При заявено от страна възражение за заинтересованост на разпитан по делото свидетел, следва ли съдът да изложи мотиви и да съобрази налице ли са данни за заинтересованост и дали тя се е отразила на начина, по който свидетелят възприема фактите, на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им?; 5/ Може ли въззивната инстанция да преиначава свидетелски показания или експертни заключения или да основава решението си избирателно само на части от тях, като игнорира други части относно релевантни за спора факти?; 6/ Може ли въззивната инстанция да обоснове фактическите си констатации на недопустими доказателства, след като тези доказателства са своевременно и изрично оспорени от страната в хода на производството?; 7/ Следва ли представени по делото снимки да отговарят на общото изискване за достоверност, за да се ползват като доказателствени средства в процеса?; По тези въпроси се сочи противоречие с: решение № 50083/20.12.2022г. по гр.д. № 3417/2021г. на ВКС, решение № 50084/30.11.2022г. по гр.д. № 3966/2021г. на ВКС, решение № 176/28.05.2011г. по гр.д. № 759/2010г. на ВКС, решение № 69/09.07.2015г. по гр.д. № 1582/2014г. на ВКС, решение № 177/31.12.2020г. по гр.д. № 293/2020г. на ВКС, решение № 54/03.07.2020г. по гр.д. № 1991/2019г. на ВКС и решение № 136/11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г. на ВКС; 8/ Длъжен ли е въззивният съд да постави допълнителна задача на вещото лице или да назначи повторна експертиза, когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи или фактическите констатации на вещото лице са неясни или противоречиви? Твърди се противоречие с: решение № 8/05.06.2019г. по гр.д. № 1295/2018г. на ВКС, решение № 69/22.06.2022г. по т. д. № 878/2021г. на ВКС и решение № 267/04.03.2014г. по гр.д. № 30/2013г. на ВКС.“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: На първо място, съдът правилно е определил предмета на спора, съобразно твърдените в исковата молба и във възраженията обстоятелства, поради което въпрос № 1 не осъществява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Безспорно съдът не е обсъдил представеното уведомление за щетата, в което ищцата е посочила различно място на ПТП (в посока от [населено място], вместо [населено място]), както и писмените доказателства, от които е видно, че разпитаният по делото свидетел П. П. е ищец по иск срещу касатора за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му 3-ри години преди процесното ПТП. Независимо от това, поставените в тази насока процесуалноправни въпроси № 2-4 не могат да обусловят допускането на касационния контрол, тъй като тези доказателства не могат да предпоставят промяна на изхода на спора, доколкото съдът е основал мотивите си относно механизма на ПТП на официални документи, въз основа на които е приел, че такова ПТП действително е настъпило с очертания механизъм в направената конкретизация на исковата молба, където е посочено правилното местонахождение на катастрофата – в посока към [населено място] (в исковата молба то не е било посочено), в съответствие на които са и свидетелските показания на делинквента П. П.. Фактът, че последният е претърпял друго ПТП три години преди процесното и по него се търси ангажиране на отговорността на същото застрахователно дружество, сам по себе си не сочи на заинтересованост на свидетеля по отношение установяването на механизма на процесното ПТП, още повече, че неговите показания се потвърждават от събраните по делото доказателства и същият признава неизгодни за него факти - извършено от него противоправно деяние. Спрямо въпроси № 5-8 също не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация, тъй като липсва твърдяното във въпросите преиначава на свидетелски показания или на приетите експертни заключения, съответно игнориране на части от тях, даване на неясни или противоречиви отговори в експертизата, кредитирана от съда, или основаване на решението на недопустими доказателства, както и констатиране на недостоверност на снимковия материал. С оглед горното, не е налице и соченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - несъответствие на атакувания акт в обжалваната част с цитираната от касатора практика на ВКС. Предвид изложеното, въззивното решение в обжалваната част не следва да бъде допуснато до касационен контрол, като на основание чл.78 ГПК на ищцата следва да се присъдят направените от нея разноски за настоящото производство - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд