Определение № 5562 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4360/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 21247 от 4.08.2025 г. на Ю. К. Б., подадена чрез процесуалния му представител адвокат С. Н., против определение № 1936 от 21.07.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1431 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено определение № 9155 от 12.05.2025 г., постановено по гр. д. № 8724 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд в частта за отхвърляне молбата на Ю. К. Б. за допускане на обезпечение на предявения против П. С. С. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, причинени от увреждане на 25.09.2017 г. до сумата 15 000 лв. и вместо него е постановено друго, с което е наложен запор върху банкови сметки на П. С. С. в търговските банки до размер на 15 000 лв. и първоинстанционното определение е потвърдено в останалата му част, с която е отхвърлено искането за допускане на обезпечение чрез запор на банкови сметки за разликата до 80 000 лв. и налагане на възбрана върху недвижими имоти на П. С. С. до размера на сумата 80 000 лв. Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивният съд по никакъв начина не е обосновал защо обезпечението трябва да се допусне само до сумата 15 000 лв.. За да се произнесе настоящият съдебен състав констатира следното: Искът на Ю. К. Б. против П. С. С. за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от деликт първоначално е бил предявен за сумата 30 000 лв., като в съдебно заседание на 9.05.2025 г. е допуснато увеличение на размера на иска, който да се счита предявен за сумата 80 000 лв. С молба от 12.05.2025 г. ищецът е поискал да се допусне обезпечение на иска чрез налагане запор върху банкови сметки на ответника или възбрана върху негови недвижими имоти. С определение № 9155 от 12.05.2025 г. първоинстанционният съд е отхвърлил искането, тъй като в молбата не са посочени каквито и да било обстоятелства за наличие на обезпечителна нужда. Постановявайки атакуваното определение въззивния Софийски апелативен съд е отчел, че ищецът твърди, че при нанесения му от ответника побой е получил получил перфорация на тъпанчето в ляво, получил е разкъсно - контузна рана в челно – теменната област на главата, кръвонасядания на носна пирамида и изкривена носна преграда, централен отток на горната устна, ограничено разкъсване на лигавицата на лявата буза, кръвонасядания на гръдния кош, а от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза е видно разкъсването на тъп. мембрана на лявото ухо на ищеца /резултат от процесната травма/ е довело да намаление на слуха - 50/ 70 дб, което прогресира и не може да се очаква възстановяване на слуха, като тази травма, за която ищецът е претърпял операция, била съпроводена с болки в ухото, изтръпвания на лявата половина на главата, дискомфорт в главата, двойно виждане, като продължилото намаление на слуха било съпроводено и от засягане на вестибуларния апарат. Приел е, че ищецът е претърпял негативни последици върху личните материални блага, каквито са физическото и психическото здраве, които следва да бъдат компенсирани и иска е вероятно основателен. Въззивният съд е посочил, че при осъдителен иск за парично вземане, нуждата от обезпечение се предполага при липса на данни, които я опровергават. Поисканата обезпечителна мярка – запор върху банковите сметки на ответника е адекватна на обезпечителната нужда и процесуално допустима. Обстоятелството, че ищецът не е посочил конкретни сметки и конкретни банки, които да са трето задължено лице към длъжника, не води до неоснователност на искането за допускане на обезпечението. Наличие на банкови сметки и суми в тях в различни банки е въпрос на реализиране на обезпечителната мярка и е в рамките на правомощията на съдебния изпълнител, като последния разполага с процесуални средства за проучване имуществото на ответника по обезпечителното производство, в т. ч. и наличието на банкови сметки в различни търговски банки и паричните средства по тях. Софийски апелативен съд е счел, че комплексната оценка за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди е предмет на решението по иска и не може да бъде направена в хода на обезпечителното производство, поради което обезпечението следва да се допусне до сумата 15 000 лв. Срещу произнасянето на въззивния съд е подадена частната касационна жалба, по която е образувано настоящото производство. Същата е била оставена без движение с разпореждане на Софийски апелативен съд № 3911 от 11.08.2025 г. и на жалбоподателя са дадени указания за отстраняване на нередовностите й, като в едноседмичен срок представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК. С разпореждане № 4622 от 25.09.2025 г. Софийски апелативен съд е приел, че нередовностите на частната касационна жалба не са отстранени в срок и е върнал същата. Разпореждането за връщане на частната касационна жалба е връчено на Ю. Б. на 6.10.2025 г. С молба вх. № 26124 от 6.10.2025 г. Ю. Б. е представил доказателства, че в срока за отстраняване на нередовностите е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с молба вх. № 22640 от 20.08.2025 г. и е поискал от Софийски апелативен съд да приеме, че нередовностите са отстранени в срок и да отмени разпореждането за връщане на частната касационна жалба и да продължи производството по нея. С разпореждане № 5415 от 7.11.2025 г. Софийски апелативен съд е отменил на основание чл. 253 ГПК разпореждане № 4622 от 25.09.2025 г. и е постановил частната касационна жалба да бъде изпратена на ВКС. При тези данни по делото касационният съдебен състав приема следното: Разпореждане № 5415 от 7.11.2025 г. по ч. гр. д. № 1431/2025 г. на Софийски апелативен съд е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съгласно чл. 253 ГПК съдът може да отменя определенията, които е постановил, когато те не слагат край на делото, т. е. само определенията по движение на делото, за които не е предвидено самостоятелно обжалване. Актовете за връщане на жалба са прекратителни и слагат край на възможността да се образува производство по инстанционен контрол, поради което подлежат на обжалване пред горестоящия съд и не попадат в приложното поле на чл. 253 ГПК. Молба вх. № 26124 от 6.10.2025 г. на Ю. Б. има характер на частна жалба против разпореждане № 4622 от 25.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1431/2025 г. на Софийски апелативен съд, която подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК от Върховния касационен съд, поради което настоящия касационен състав следва да я разгледа (ищецът е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК и не се дължи връчване на препис от частната жалба на насрещната страна). Разпореждане № 4622 от 25.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1431/2025 г. на Софийски апелативен съд следва да бъде потвърдено, но не защото не са били отстранени в срок констатираните нередовност, а защото частната касационна жалба вх. № 21247 от 4.08.2025 г. на Ю. К. Б. против определение № 1936 от 21.07.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1431 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд е процесуално недопустима. Съгласно чл. 396, ал. 1 ГПК определението на съда по допускане на обезпечение подлежи на обжалване, като за молителя срока за обжалване тече от връчване на съдебния акт, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщението за наложената обезпечителна мярка. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. трето ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК подлежи само определение на въззивния съд, с което е допуснато обезпечението, а ал. 3 на чл. 396 предвижда, че определение за допускане обезпечение на иска не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба. Тълкувани във взаимната си връзка посочените норми уреждат, че молителят може да атакува първоинстанционно определение, с което е отказано допускане на обезпечение пред въззивния съд, чието произнасяне е окончателно, ако потвърди първоинстанционното определение. Ответникът може да атакува първоинстанционното определение за допускане на обезпечението, като произнасянето на въззивня съд отново е окончателно. Ответникът може да атакува произнасянето на въззивния съд с частна касационна жалба само с определението на въззивния съд обезпечението е допуснато за пръв път след отмяна на отказа за допускането му на първоинстанционния съд. В случая са налице предпоставките за атакуване с частна касационна жалба на определение № 1936 от 21.07.2025 г. от страна на ответника в частта, с която е отменен акта на първоинстанционния съд за отхвърляне на искането за обезпечаване на иска за сумата 15 000 лв. и за този размер е допуснато за пръв път обезпечението от въззивния съд. В частта, с която въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния да допусне обезпечение за разликата между сумата 15 000 лв. и 80 000 лв., въззивното определение е влязло в сила с постановяването му. Да се приеме, че молителят може да атакува въззивното определение в хипотеза като настоящата означава да се лиши ответникът от възможността да обжалва произнасянето по обезпечението съгласно чл. 396, ал. 2, изречение трето ГПК. От изложеното следва, че молителят Ю. Б. няма правен интерес да атакува произнасянето на Софийски апелативен съд в частта, с която е уважено искането му за допускане на обезпечението за сумата 15 000 лв., а по отношение на частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е отказано допускане на обезпечение, жалбата е насочена против влязъл в сила акт, поради което е изцяло процесуално недопустима. С произнасянето на ВКС по чл. 274, ал. 2 ГПК разпореждане № 4622 от 25.09.2025 г. по ч. гр. д. № 1431/2025 г. на Софийски апелативен съд влиза в сила. Настоящото ч. гр. д. № 4360 по описа за 2025 г. на ВКС, ІІ гр. отделение и е образувано по частна касационна жалба вх. № 21247 от 4.08.2025 г. на Ю. К. Б. против определение № 1936 от 21.07.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1431 по описа за 2025 г. на Софийския апелативен съд, поради което се явява без предмет и следва да бъде прекратено. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение