Определение № 1021 от 02.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 312/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. К. и К. И. Д. срещу решение № 187/14.11.2025 г. по в.гр.д. № 262/2025 г. на Апелативен съд – [населено място], с което е потвърдено решение № 152/05.06.2025 г. по гр.д. № 289/24 г. на Окръжен съд-гр.Сливен – за отхвърляне на предявените от жалбоподателите искове по чл.432 ал.1 КЗ срещу ЗАД“ОЗК - Застраховане“ АД за сумите от по 50 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на техния внук И. М. К., настъпила в резултат на ПТП от 26.08.2023 г. Сочи се от касаторите, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Поддържа се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява наличието на житейски обстоятелства, от които може да се установи, че привързаността между ищците /баба и дядо/ и починалия им внук е била толкова силна, че е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет нормално присъщата за съответната родствена връзка. Събраните по делото доказателства сочат на установена силна връзка между ищците и техния внук, който е бил важна част от тяхното семейство, докато неговите родители са работели в чужбина. Навежда се довод, че ищците са полагали грижи за израстването, възпитанието и социализирането на техния внук като за свой син, а след неговата смърт няма кой да замести помощта и подкрепата, която внукът им е давал - т.1 от ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Иска се от касаторите да се отмени обжалваното решение и да се уважат предявените срещу застрахователя искове за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния внук. Ответникът ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на посочените в нея основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се спори относно елементите от фактическия състав на чл.432 ал.1 КЗ – противоправно и виновно деяние на водача на Й. З. З., който при управление на л.а.“Ауди А4“ с рег. СН 0546 АС, за който е сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“, е причинил на 26.08.2023 г. ПТП, довело до смъртта на И. М. К., който е внук на ищците. Като спорен е отграничен въпросът дали ищците, които са баба и дядо на починалото лице, са материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди. Решаващият съд е намерил, че от събраните по делото гласни доказателствени средства не се установяват непосредствени възприети от свидетелите факти, изразяващи се в проявление на взаимна грижа и близост между ищците и починалия техен внук, защото не са формирани възприятия за наличието между тях на трайни и задълбочени, емоционално обагрени отношения. Въззивният съд е констатирал, че показанията на разпитаните свидетели са схематични и декларативни, лишени от детайлност, а и са неточни, защото ищците са родственици на починалото лице от различни родствени линии и не са живеели съвместно, за да може да се формират задълбочени отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Дори и да се приеме, че за известен период внукът е бил отглеждан от своите баба и дядо, докато неговите родители са били в чужбина, се касае за спорадични периоди. Решаващият съд е приел, че изнесените в показанията на разпитаните свидетели факти не позволяват да се приеме за установено, че между починалия внук и ищците е съществувало съдържателно общуване, значимо за формиране личността на внука и за неговите житейски позиции, присъствие и ангажираност на ицщите за предпазване на внука им от житейски неблагополучия, каквито изпълват връзката между най-близък родственик и дете. Намерил е, че не са установени факти, сочещи за необичайно задълбочени връзки, надхвърлящи традиционните за българския бит и родова традиция. При тези установени факти въззивният съд е приел, че ищците като баба и дядо на починалото от процесното ПТП лице не са материалноправно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят следния въпрос по чл.280 ал.1, т.1 ГПК – „Какви предпоставки следва да са налице, за да присъди сезираният съд обезщетение за неимуществени вреди на баба или дядо, причинени от смъртта на техен внук?“ Наличието на селективния критерий по чл.280 ал.1, т.1 ГПК се обосновава от касаторите с твърдението за противоречие на обжалваното въззивно решение с ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, както и с посочените в изложението решения на ВКС по чл. 290 ГПК – решение № 4/22.01.2024 г. по т.д. № 2458/22 г., решение № 58/24.02.2025 г. по т.д. № 2441/22 г., решение № 147/06.03.2024 г. по гр.д. № 1231/23 г. и определение 50207/18.10.2022 г. по т.д. № 2245/21 г. Посочено е и основание по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК за допускане на касационен контрол – очевидна неправилност на въззивното решение, произтичаща от явната необоснованост и грубо нарушаване на правилата на формалната логика, тъй като показанията на разпитаните свидетели, в които се съдържат данни за силна привързаност между ищците и техния внук, не са били анализирани в тяхната цялост и пълнота. Касационният съд намира, че формулираният въпрос по чл.280 ал.1, т.1 ГПК е материалноправен и се отнася до предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки в полза на лица, които са извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС. Въпросът е некоректно формулиран от касатора, защото фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод за наличие на особена/изключителна близост между лицата, които са извън посочените в горните две постановления, и починалото лице, са различни за всеки конкретен случай и е невъзможно да бъдат обобщени. Въпросът не отговаря на общото изискване на чл.280 ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол. По материалноправния въпрос относно това в кои случаи лица, които са извън посочените в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, са материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък е постановено ТР № 1 по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, в което не са посочени фактите, имащи качеството на предпоставки за материалноправната легитимация на претендиращия обезщетение. По отношение на допълнителния селективен критерий за допускане на касационен контрол следва да се спомене, че в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди, в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди. Фактите и обстоятелствата, въз основа на които може да се формира фактически извод, че една връзка е трайна и дълбока емоционална по смисъла на тълкувателното решение, са различни за всеки конкретен случай, поради което по всяко конкретно дело въз основа на събраните доказателства следва да се преценява какви точно житейски отношение са съществували между починалия и претендиращия обезщетение. Следва да се посочи, че едни и същи факти, но осъществили се по отношение на различни лица, е възможно да водят до установяване на различни житейски отношения между тях. Касационният съд констатира, че при произнасяне по релевантния за конкретното дело материалноправен въпрос, по който са дадени разяснения в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК на ВКС, както и в посочените от касаторите решения на ВКС по чл.290 ГПК, въззивният съд е обсъдил гласните доказателствени средства и установените от тях факти. Въз основа на тях е достигнал до доказателствения извод, че в случая се касае до обичайни отношения между ищците и техния внук, както и че не се установява починалият внук да е бил отглеждан продължително време от баба си и дядо си, за които е приел, че не е установено да са живеели съвместно, защото са родственици от различни родствени линии – въззивникът К. е дядо по бащина линия на починалото лице, а въззивницата Д. е баба по майчина линия. Въззивният съд не е отрекъл наличието на каквито и да било взаимоотношения между ищците и починалия при пътното произшествие техен внук, но въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че установената между тях връзка няма изключителен характер, тъй като не са установени факти, които да сочат за съществували необичайно задълбочени връзки, надхвърлящи традиционните за българския бит и родова традиция. При тези направени от въззивния съд фактически изводи неговият решаващ правен извод, че не е налице материалноправна легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния близък родственик, е в съответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с цитираните от касаторите решения по чл.290 ГПК на ВКС. Обосноваността на решаващия правен извод на въззивния съд е въпрос, който има значение за правилността на въззивното решение, но неговата проверка е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК, защото в него касационният съд не може да извършва преценка на доказателствата и правилността на формираните правни изводи, имащи значение за решаване на спора по същество - т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл касационният съд намира, че извън обхвата на дължимата проверка в настоящата фаза на касационното производство е несъгласието на касаторите с доказателствения извод на въззивния съд, че установената между ищците и техния внук емоционална връзка няма изключителен характер. По отношение на основанието по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК. Изложението на касаторите не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да се извежда от мотивите на съдебното решение. Такава би била при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения /извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Касаторите извеждат основанието по чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК с доводите, че е налице явна необоснованост на изводите на въззивния съд поради допуснато грубо нарушаване на правилата на формалната логика, защото не са били анализирани в тяхната цялост и пълнота показанията на разпитаните свидетели, в които се съдържат данни за силна привързаност между ищците и техния внук, но касационният съд намира, че проверката на основателността на тези доводи изисква да се изследват и да се подложат на преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство по чл. 288 ГПК. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда на доказателствата по делото и установените от тях факти, е относимо към преценката за неправилност, т.е. към касационното основание по чл.281, т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280 ал.2, предл.3-то ГПК. Ето защо касационно обжалване не може да се допусне и на основание очевидна неправилност на решението. По изложените по-горе съображения касационно обжалване не следва да се допуска Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд