Определение № 228 от 07.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1476/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на С. Б. В. ЕГН: [ЕГН], Х. Б. В. ЕГН: [ЕГН], М. Б. В. ЕГН: [ЕГН], Ф. Б. В. ЕГН: [ЕГН], Ч. Б. В. ЕГН: [ЕГН], В. Б. В. ЕГН: [ЕГН], Н. Б. К. ЕГН: [ЕГН], В. Б. В. ЕГН: [ЕГН], Й. В. К. ЕГН: [ЕГН], Н. М. Д. ЕГН: [ЕГН] и С. М. Д. ЕГН: [ЕГН], последните двама– чрез законния им представител М. Н. Д., срещу решение № 1 от 21.01.2020 г. на Бургаски апелативен съд по в. т..д. №330/2019 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение от 05.07.2019 г. по т.д. № 503/2018 г. на ОС-Бургас, с което са отхвърлени субективносъединените частични искове на същите в предявен размер на по 100 000 лева от всеки- обезщетение, за претърпени болки и страдания, претърпени от смъртта на Й. Б. В. ЕГН: [ЕГН]- брат на първите осем ищци и дядо на последните трима, настъпила на 24.09.2015 г. в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП /, виновно причинено от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ М. Б. Ш., чиято ГО в това му качество е застрахована в ответното застрахователно дружество ЗД“Бул Инс“АД-София, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор оспорва основателността на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на исковете е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. Въззивният съд е приел следното: Изследвал е наличието на качеството на ищците като увредени по смисъла на чл.226 ал.1 КЗ/отм./, които са активно легитимирани да претендират обезщетение съгласно същата разпоредба, намираща приложение в отношенията между застрахователя и увредените лица съгласно §22 от ПЗР на действащия Кодекс на застраховането. Приел е за безспорно, че първите осем ищци са братя и сестри на загиналия Й. Б. В.. Ищецът Й. В. К., род. на 09.01.2000г., се води с неизвестен баща, поради което съдът е приел, че не е доказано твърдението да е внук на починалия, с баща синът на последния – Б. Й. В.. Малолетните деца Н. В. и С. В. са с декларация за припознаване от Й. Й. В. / син на починалия/, издадена на 11.10.2018 година и актове за раждане от 08.11.2018 година, т. е след завеждане на исковата молба по делото и 3 години след смъртта на Й. В.. С Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК, поради необходимост от съобразяване на националното право с общностното право и най вече с Директива 2009/103/ЕС и Директива 2012/29/ЕС, в задължителната съдебна практика се разшири кръга на лицата, определен в ППВС №4/61г. и П. №4/69г. на Пленума на ВС, които търпят вреди като пряка и непосредствена последица от престъпление. Съгласно цит. ТР, други лица-близки родственици на пострадалия, следва само по изключение да бъдат обезщетявани след доказване особено близките отношения, мотивиращи трайната и дълбока емоционална връзка като интензитет и продължителност на морални болки и страдания, надхвърлящи нормално присъщите за съответната родствена връзка. Според съда, в процесния случай претърпените от въззивниците – ищци неимуществени вреди се установяват от разпитаните по делото свидетели, както и от писмените доказателства, установяващи родствените отношения с починалия Й. В.. Изложени са съображения, че в показанията на свидетелите се съдържат данни, които са противоречиви и недостатъчно ясно установяващи роднинската привързаност между пострадалия и неговите братя и сестри – ищци по делото, както и внуците им: според показанията на свидетеля В.- син на починалия, до смъртта на баща му всички роднини са живеели в един двор и всеки си е имал стая, като не може да си спомни името на една от лелите си, а също установява, че лелите му са имали мъже и са живеели „на друго място“, но пак са идвали при брат си. Внукът С. е бил на 2 годинки когато Й. е загинал, Н. е бил по голям, но помнят дядо си, защото се грижел за тях- без конкретизация на тези грижи. В показанията си установява тъгата им след смъртта, като относно сведенията за съвместния им живот приживе не дава подробна информация. От показанията на свидетеля К. - приятел на синовете на загиналия, който живее и живее в друго село, но веднъж седмично идвал в кв. Горно Езерово и посещавал дома на Й., сестрите били женени и живеели на друго място, но се събирали и били задружни, а след смъртта му си спомнят за него и тъгуват. На база тези данни, съдът е направил извод, че роднините са имали обичайните за членовете на едно домакинство роднински отношения. Живеели са задружно, но и разделно, всеки от възможностите и възрастта си е работил или се е грижил за себе си, като са изпитвали типичната за такова съжителство роднинска връзка на привързаност и взаимност. Не се установява да са имали изключителна връзка на взаимна грижа и помощ, правеща отношенията им дълбоко и неразривно зависими едни от други и обуславящи необходимостта от ежедневни грижи. След смъртта на Й. те са изпитали силни душевни страдания, характеризиращи се като адекватни за претърпяната трагедия в живота им и емоционално разстройство, съпътстващо неочакваната загуба. Ето защо, според съда, в случая не се установява визираната в тълкувателното решение изключителност на създадените емоционални и трайни връзки, които да обуславят правото на обезщетяване по смисъла на задължителната съдебна практика. Колкото и да има данни за съвместно съжителство с починалия, според съда, всеки е имал връзка със своето създадено семейство и контактите са били в обичайните събирания, виждания и общуване. Сестрите са живеели в други домове, посещавали са дома на брат си, всеки от братята е имал свое семейство, работа и житейски път, като не се установява взаимна помощ и необходимост от присъствието на роднините, извън обичайните контакти за такива връзки. Взаимоотношенията и емоционалната връзка между тях са типични за родствената им връзка интензитет и проява на внимание. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на касаторите се сочат, като обуславящи изхода по спора въпроси: за задължението на съда да обсъди всички доводи и доказателства и да обсъди всички възражения, спадат ли братята и сестрите към лицата имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен брат при наличие на особена близост между тях и починалия при ПТП, от какви критерии следва да се ръководи съдът при извършване на преценка за такава близост, следва ли да се определи като трайна и дълбока емоционална връзка между внук и дядо, ако последният се е грижил за първия, след като внукът е бил изоставен от неговия баща, допустимо ли е съдът да се позовава на общите принципни положения, без да отчете спецификата на конкретния случай, за допустимостта да се тълкуват превратно свидетелските показания, за допустимостта от позоваване на показания на свидетел, дадени извън зададените му въпроси и как следва да се установява местожителството на страна по делото: само с удостоверение от Общината или и с оглед свидетелските показания. Твърди се противоречие в отговора на въпросите от страна на въззивния съд в обжалваното решение с посочените решения на ВКС. Част от така формулираните въпроси не се явяват обуславящи изхода по конкретния спор, тъй като се основават на оплаквания за непълно обсъждане на факти и доказателствата от съда, каквито, видно от гореизложеното, не са допуснати. Фактическите и правни изводи на съда, по отношение на липсата на активната материалноправна легитимация на ищците-касатори, се основават на съвкупната преценка на всички събрани доказателства. Съгласно ТР 1/2016 на ОСГНТК, по изключение в кръга на лицата имащи право на обезщетение от смъртта на техни близки се включват и всяко лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт. Необходимо е връзката да се основава на особено близки отношения, надхвърлящи обичайните такива при съответната роднинска близост и изключителни по своята продължителност и интензитет. В случая съдът се е позовал на преценка на конкретното поведение на част от ищците, непосредствено след смъртта на брат им, като естествено такава, ненадхвърлящо обичайната и естествена болка и тъга от загубата на близък своя брат. Относно критериите за това, кога едно лице е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи продължителни болки и страдания от неговата смърт, то това се преценява за всеки случай поотделно. Друга част от въпросите са по обосноваността на изводите на съда, и не съответства на фактическите констатации по спора- например съдът се е обосновал, че Й. В. К., род. на 09.01.2000г., се води с неизвестен баща, поради не е доказано твърдението да е внук починалия, а малолетните деца Н. В. и С. В. са с декларация за припознаване от Й. Й. В. / син на починалия/, издадена на 11.10.2018 година и актове за раждане от 08.11.2018 година, т. е след завеждане на исковата молба по делото и 3 години след смъртта на Й. В., настъпила на 24.09.2015 г., т.е. според съда, тези лица не попадат в категорията внук на загиналия към датата на настъпване на смъртта му. Следователно не е налице формулиран от касаторите правен въпрос, който да е обусловил изхода по спора като първа обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което