Определение № 50498 от 29.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2130/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК. Образувано е по подадена от Държавен културен институт „Културен център- Двореца“- [населено място] касационна жалба срещу решение № 1 от 04.01.2022 г. по в.гр.д.№ 227 от 2021 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 260004 от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 691 от 2019 г. на Районен съд- Балчик и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Софийски университет „С. К. О.“ срещу Държавен културен институт „Културен център- Двореца“- [населено място] иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на ищеца на управление и за осъждане на ответника да предаде на ищеца следния имот: терен с площ от 3 кв.м. /а по изчисления на вещото лице по СТЕ- 2,87 кв.м./, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], общ.Б., обл.Д., целия ПИ с площ от 183 491 кв.м., която част е разположена под каса за продажба на билети с дървена конструкция и с покрив от старобългарски керемиди пред южната граница на имота, на около 70 см. вдясно от вход „Воденицата“ и е очертана като правоъгълник с черни плътни линии по т.1, 2 и 3 върху скица- приложение № 5 към заключението на допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза, която скица е неразделна част от решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди се противоречие на решението с посочена практика на ВКС /решение № 245 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 483 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следния правен въпрос: Може ли с иск по чл.108 ЗС да се иска предаване на владението на недвижим имот, намиращ се под чужда сграда, без да се иска премахване на сградата с иск по чл.109, ал.1 ЗС ? В писмен отговор от 29.04.2022 г. пълномощникът на СУ „С. К. О.“ оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд да не бъде допускано. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК, независимо от цената на иска. За да уважи предявения иск по чл.108 ЗС изцяло /както в неговата установителна част, така и в осъдителната част/ въззивният съд е приел, че Държавата е предоставила на ищеца СУ „С. К. О.“ правото на управление върху следния държавен имот: поземлен имот с идентификатор 02508.7.157 по кадастралната карта на [населено място], целия ПИ с площ от 183 491 кв.м., вкючващ и процесните 3 кв.м., върху които е разположен преместваем обект- каса за продажба на билети с дървена конструкция и с покрив от старобългарски керемиди. Обектът /касата/ не попадал сред сградите, върху които Държавата е предоставила право на управление в полза на ответника ДКИ „Културен център- Двореца“- [населено място]: не фигурира в списъка на сградите в акта за публична държавна собственост № 5192 от 20.12.2012 г., издаден въз основа на решение на МС № 309 от 14.05.2010 г. Според съда, по съществото си касата не е сграда, а преместваем обект, поради което не можела да се определи като „търпим строеж“, който ищецът да е длъжен да търпи в предоставения му за управление имот. Като преместваем обект също нямало основание касата да бъде разположена в предоставения на ищеца имот, тъй като била поставена там незаконно- без изискуемите по чл.120а, ал.1 и 2 ППЗТСУ /отм./ и чл.56, ал.2 и ал.4 ЗУТ разрешения за поставяне и съгласуване. Предвид тези мотиви на обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на това решение по поставения правен въпрос: Може ли с иск по чл.108 ЗС да се иска предаване на владението на недвижим имот, намиращ се под чужда сграда, без да се иска премахване на сградата с иск по чл.109, ал.1 ЗС ? Въпросът е обусловил изводите на съда в обжалваното решение и е разрешен в противоречие с посоченото от касатора решение № 245 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 483 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., в което е прието, че когато се иска предаване на владението на земя, намираща се под чужда на ищеца сграда, без да се иска премахването на сградата с иск по чл.109, ал.1 ЗС, искът за ревандикация е допустим, но може да бъде уважен само в установителната му част. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение