Определение № 60521 от 28.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 1330/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД /н/ срещу решение № 12242 от 03.11.2020г. по в.т.д. № 628 / 2020г. на Апелативен съд - София, с което е отменено постановеното по реда на чл.710 ТЗ решение № 2344/27.12.2019г. по т.д. № 6525/2016г. на Софийски градски съд. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е недопустимо, съответно неправилно. Недопустимостта се извежда от твърдението, че длъжникът „Си ЕН Джи Марица“ ООД не е надлежно представляван в производството пред въззивната инстанция, тъй като вместо от десезираните си органи е трябвало да се представлява от синдика на основание чл.658, ал.1, т.7 ТЗ, като приложение не намира нормата на чл.635, ал.3 ТЗ, която не може да се тълкува разширително, тъй като установява изключение от правилото на чл.658, ал.1, т.7 ТЗ, евентуално е трябвало да се конституира служебно синдикът като страна. Твърди се, че с изменението на ТЗ, обнародвано в ДВ бр.20/28.02.2020г. е въведено императивно изискване за служебно конституиране на синдика на обявено в несъстоятелност дружество. Поддържа се, че изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл.710 ТЗ е неправилен. Според касатора, едномесечният срок по чл.698, ал.1 ТЗ тече от обявяване на определението по чл.692, ал.4 ТЗ, с което се одобрява изготвения по реда на чл.685, ал.1 ТЗ списък на приетите вземания и е изтекъл на 16.12.2019г., като в рамките на същия не е предложен оздравителен план, поради което дружеството – длъжник е обявено в несъстоятелност на основание чл.710 ТЗ. Ответникът по жалбата, „Си ЕН Джи Марица“ ООД излага подробни съображения за липса на предпоставките за допускане на касационния контрол, съответно за неоснователност на жалбата. Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страната, намира следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В атакуваното решение решаващият състав е достигнал до извода, че при постановяване на решението по чл.710 ТЗ не е бил изтекъл срокът за предлагане на оздравителен план, тъй като в срока по чл.688, ал.1 ТЗ също са били предявени вземания от кредитори на несъстоятелността и производството по приемането им не е било приключило. Апелативният съд се е позовал на задължителната практика на ВКС - т.7 от Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/ 2017г. на ОСТК, според която срокът по чл.698, ал.1 ТЗ за предлагане на оздравителен план тече от обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл.688, ал.1 ТЗ. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационата жалба се поддържа, че е налице евентуална недопустимост на решението, съответно е поставен следния правен въпрос, за който се твърди, че е от значение за изхода на спора, като включен в предмета на спора и обуславящ правните изводи на съда: „От кой момент тече срокът по чл.698, ал.1 ТЗ за предлагане на оздравителен план?“ Касаторът счита, че по този въпрос въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС – решение № 490/12.07.2005г. по т.д. № 660/2004г. на I т.о. Настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: На първо място, в производството по откриване и обявяване на длъжника в несъстоятелност длъжникът се представлява от органите си, като нормата на чл.658, ал.1 ТЗ е приложима за делата извън производството по несъстоятелност, по които длъжникът е страна, но не и за самото производство по несъстоятелност, по което е постановено атакуваното решение. Ето защо, обжалваното решение не е недопустимо, поради което липсва наведеното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.2-ро ГПК за допускане на касационния контрол. На второ място, даденото от апелативния съд разрешение по единствения поставен въпрос е в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС - т.7 от Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/ 2017г. на ОСТК, подробно разяснена във въззивното решение, поради което не е налице сочения допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.130 ЗСВ, даденото тълкуване в тълкувателните решения на ВКС е задължително за всички съдилища, вкл. и за съставите на ВКС, с оглед което незадължителната практика на ВКС, противоречаща на това тълкуването, не може да бъде взета предвид и да обуслови проявлението на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложеното, решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касация. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение