Определение № 674 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3841/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. и Р. И. срещу въззивно решение № 260075/24.02.25г., постановено по в.гр.д. 13965/18г. на СГС, ІV-в състав, с което е отхвърлен иска по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване. В изложението към жалбата се поддържа искане за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС следва да прецени дали са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, а именно дали въззивното решение е вероятно недопустимо или очевидно неправилно, или в изложението е поставен въпрос по тълкуване на правна норма, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС или по който въпрос липсва практика на ВКС или е необходимо изменение на вече постановена съдебна практика. В случая въззивният съд е отхвърлил иск по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ексцес на професионално заболяване. Искът е отхвърлен по две причини- ответниците по делото не били правоприемници на работодателите, при които ищецът е получил професионално заболяване, във връзка с работата си като миньор. И второ, ищецът не бил доказал наличието на ексцес. ВКС констатира необоснованост на въззивното решение относно първата причина за отхвърляне на иска, доколкото единият от ответниците по делото- „Минстрой Марица Изток“ АД е дружество с предишно наименование „Минстрой Мерс „АД [населено място]. Ищецът не е представил трудовата си книжка или други доказателства за наличие на трудово правоотношение с ответниците, но в мотивите към решение 102/ 18.10.2004г. на Бургаски ОС, представено по делото, е удостоверено, че ищецът е работил като подземен копач, подземен майстор миньор в „Минстрой Мерс“ АД до 1989г., когато е трудоустроен във връзка с констатираното професионално заболяване- вибрационна болест І ст. и двустранен неврит на слуховите нерви- в стадий на тежко чуване. В решението също се удостоверява, че трудовият стаж се установявал от представена трудова книжка и не се оспорвало от ответника. Въпреки тази необоснованост, ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, доколкото решаващо за изхода на делото е изводът, че липсва ексцес на професионалното заболяване. По отношение на втората причина за отхвърляне на иска, поради липсата на ексцес, въззивният съд е постановил решението в съответствие с доказателствата по делото и с практиката на ВКС. По делото е приета СМЕ, която заключава, че не се установява трайно влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да е в причинна връзка с професионалните заболявания през процесния период. С ЕРНЕЛК (2008г.) и ЕРТЕЛК (2004г.) е определен 68% ТНР за заболяванията с професионален характер с дата на инвалидизиране 1998г. и този процент не е променян при последващи освидетелствания. Не е установен ексцес на професионалните заболявания за периода от 2008г. до 2012г.. Професионалният риск за ищеца бил прекратен през 1989г.. Неотклонна е практиката на ВКС, че при ексцес на професионално заболяване е необходимо да има влошаване на здравословното състояние, което е в причинна връзка с професионалното заболяване. Причинната връзка в случая се обосновава по медицински критерии, както при установяването на причинна връзка между условията на труд и професионалното заболяване, поради което е необходимо изслушването на съдебно- медицинска експертиза. В съответствие с тази практика съдът е приел заключение на вещо лице, което е обсъдено заедно с останалите доказателства по делото. Направен е категоричен извод за липсата на ексцес на професионалното заболяване, доколкото липсват каквито и да е доказателства в обратна посока. Поради изложеното ВКС намира, че въззивното решение не е очевидно неправилно. Касаторът не е формулирал въпрос в изложението и доколкото ВКС не може да замества волята му и да формулира правен въпрос вместо него, което би било в нарушение на диспозитивното начало, то следва, че липсва основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.1 ГПК. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО