Определение № 3107 от 11.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4313/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. И. Ю., срещу решение № 3744/13.06.2025г. по в.гр.д.№ 5680/24г. по описа на СГС,ІІ В ВС, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен иска на касатора срещу Върховния касационен съд по чл. 7 от Конституцията на Република България вр. чл. 49 ЗЗД за присъждане на 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди в периода 18.08.2020 г. до 06.08.2022г. Касаторът иска отмяна на решението, като настоява, че отказът да бъде възобновено по негово искане внохд № 1018/2019г. по описа на ВКС и непрепращането на искането му по компетентност на Главния прокурор на Р България, е противоправно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат основанията на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК. Насрещната страна по жалбата – Върховен касационен съд, чрез пълномощник С., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорва оплакванията по касационната жалба. Настоящият състав съобрази следното по искането за допускане на касационно обжалване: За да отхвърли исковата претенция на М. за обезщетяване на неимуществени вреди, имаща правното си основание в чл. 7 от Конституцията на Р България вр. с чл. 49 ЗЗД, въззивният съд е приел да е доказано деянието като елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, доколкото е налице отказ на сезирания с искане за възобновяване на КНОХД № 1018/2019 г. по описа на ВКС, обективирано в жалба № 6781/2020 г., съдебен орган (ВКС) да възобнови наказателно производство и бездействие да препрати искането до Главния прокурор на Република България, но да не се установява следващия елемент от състава на чл.45 ЗЗД - противоправността. Последният извод е мотивиран / след изясняване правната същност на възобновяването на наказателни дела и разпоредбата на чл. 205, ал.2 НПК/ от приетото, че когато отказът за възобновяване на производството е основан на приложение на законови разпоредби и преценка за допустимост/основателност на искането, която е предоставена на органа - адресат на искането (ВКС), независимо дали то се уважава или не, то действията на органа са в съответствие с установените от закона негови правомощия и нямат неправомерен характер, а съдът не следва да бъде използван като средство за предаване на информация, с която самият ищец разполага и и когато същият е законово легитимиран да сезира с нея компетентните органи. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Същият следва да е ясно и точно формулиран от касатора, а не изводим от съда от касационните оплаквания.В случая касаторът не е определил правния въпрос/ правните въпроси от значение за изхода на делото, а е заявил, че е неправилно, позовавайки се бланкетно на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание да не бъде допуснато касационно обжалване. Касаторът не обосновава и очевидна неправилност на въззивното решение. Хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК е налице когато без извършване на допълнителна проверка от съдържанието на самия акт може да бъде констатиран такъв тежък порок, който го прави нетърпим за правовия ред. В случая такъв липсва, доколкото прочитът на обжалвания акт не позволява пряка констатация за превратно прилагане на закона или за груби нарушения на правилата на формалната логика от въззивната инстанция. Мотивиран от горното, настоящият състав