Определение № 3244 от 26.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1057/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез главен инспектор - юрист в ТД на КПКОНПИ – Бургас В. Д., срещу решение № 192/09.11.2022 г. по в. гр. дело № 227/2022 г. на Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260117/15.04.2022 г. по гр. дело № 1082/2019 г. на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е частично отхвърлен предявеният от КПКОНПИ против С. Ж. У. и Ц. Д. У. иск с правно основание чл. 153, ал. 1 Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на имущество за сумите в размер на 250 974,57 лева.

Ответникът по касационната жалба С. Ж. У. не взима становище.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил отговор от ответницата Ц. Д. У., подаден чрез адв. С. К., в който излага, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗПКОНПИ от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) против С. Ж. У. и Ц. Д. У..

Предмет на въззивното разглеждане е частта от първоинстанционното решение, с която се отхвърля исковата претенция на КПКОНПИ за следните суми:

• Сумата в размер на 3500 лв., представляваща равностойността на 330 дружествени дяла от капитала на „Смарт Системс – Бургас“ ООД, ЕИК 200738083.

• Сумата в размер на 500 лв., представляваща равностойността на 10 дружествени дяла от капитала на „Чики – Рики“ ЕООД, ЕИК 200970142.

• Сумата в размер на 1339 лв., представляваща погасителни вноски по разплащателната сметка в Първа инвестиционна банка АД с титуляр С. Ж. У..

• Сумата в размер на 47729, 55 лв., представляваща погасителни вноски по разплащателна сметка в Първа инвестиционна банка АД с титуляр С. Ж. У..

• Сумата в размер на 6345,79 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в Първа инвестиционна банка АД с титуляр С. Ж. У..

• Сумата в размер на 124 016,47 лв., представляваща вноски на каса от трети лица по разплащателна сметка в Първа инвестиционна банка АД с титуляр С. Ж. У..

• Сумата в размер на 169,72 лв., представляваща получени плащания на ПОС по разплащателна сметка в Първа инвестиционна банка АД с титуляр С. Ж. У..

• Сумата в размер на 14,91 лв., представляваща изплатени лихви по разплащателна сметка в Първа инвестиционна банка АД с титуляр С. Ж. У..

• Сумата в размер на 1,07 евро с левова равностойност 2,09 лв., представляваща изплатени лихви по разплащателна сметка в Първа инвестиционна банка АД с титуляр С. Ж. У..

• Сумата в размер на 48,00 лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в Първа инвестиционна банка АД с титуляр „М. – С. У. „ ЕТ.

• Сумата в размер на 10,19 евро с левова равностойност 19,93 лв., представляваща изплатени лихви по спестовен влог в „Ю. България“ АД с титуляр С. Ж. У..

• Сумата в размер на 11 238 лв., представляваща погасителни вноски по разплащателна сметка в „Ю. България“ АД с титуляр С. Ж. У..

• Сумата в размер на 40,92 лв. представляваща вноски на каса по кредитна карта в „Ю. България“ АД с титуляр С. Ж. У..

• Сумата в размер на 56,25 евро в левова равностойност 110,19 лв., представляваща вноски на каса по едномесечен депозит в „Ю. България“ АД с титуляр С. Ж. У..

• Сумата в размер на 55 000 лв., представляваща върнат заем от ДДК.

Съдът е посочил, че на отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежи обособено, т. е. налично имущество, което съществува в патримониума на проверяваното лице или свързаните с него лица – чл. 141 вр. чл. 142, ал. 2 ЗПКОНПИ. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него, но ако се намира у свързани лица, то се отнема от тях – чл. 144 ЗПКОНПИ, а ако имуществото е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи паричната равностойност на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата /чл. 142, ал. 1 вр. чл. 151 ЗПКОНПИ/ или самото имущество от третите лица, когато отчуждаването не е противопоставимо на държавата /чл. 143 ЗПКОНПИ/. Като се е позовал на съдебната практика, според която при определяне на имуществото на проверяваното лице и свързаните му лица и съответно извършване на икономическия анализ по делото в имуществените права не следва да се включват неналични в края на проверявания период парични средства, съдът е приел, че не следва да се присъжда и равностойност на неналични пари, доколкото не е уредена подобна хипотеза в приложимия закон. По въпроса относно присъждането на равностойността на притежаваните от ответника дружествени дялове отново е прието, че не е налице основание за отнемане на претендираните суми, тъй като комисията не разполага с право на преценка да поиска вместо самото имущество, неговата равностойност, когато то продължава да е включено в патримониума на ответника.

В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: „Следва ли да намери отражение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им?“ и „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?“.

Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното:

И двата, формулирани от касатора въпроси са обусловили решаващата воля на съда, но не обуславят допускането на касационното обжалване на посоченото основание. Практиката по въпросите е уеднаквена с тълкувателно решение № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. на ОСГК, ВКС. Съгласно същото не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне на размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период /т. 1/; не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество /т. 2/. Както е изяснено в мотивите на тълкувателното решение, релевантното имущество е наличното такова - по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество, респективно не подлежат на отнемане доход /доход може да бъде отнет само на основание чл. 53, ал. 2 б. „б“ НК/, приход или разход; незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му - което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие; само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито; имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него - ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от „приобретателя“ /т. е. когато се говори за неналично имущество не се имат предвид посочените хипотези на чл. 142 - чл. 147 ЗПКОНПИ и чл. 149 ЗПКОНПИ/; законовото изискване е да е налице предмет на отнемане; изразходените средства не са част от имуществото на ответниците-за да подлежат на отнемане, те следва да се налични в края на проверявания период. Законодателят е имал пред вид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Когато имуществото, в случая паричните средства, не съществува в края на проверката – липсва предмет на отнемане. Да се отнема или да се осъжда лицето да заплати стойността на неналични парични средства, преминали през патримониума му, означава да се постанови конфискация на разходи, а законът не предвижда такава възможност. Предмет на отнемане е незаконно имущество, което е налично към датата на проверката и може да формира „значително несъответствие“, по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ. Съобразно така даденото тълкуване касационно обжалване не може да бъде допуснато, защото не е налице специалното основание за допустимост, на което касаторът се позовава по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - въззивният акт е постановен в съответствие, а не в противоречие със съдебната практика, уеднаквена с ТР 4/21, ОСГК, по поставения въпрос.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение