Определение № 1623 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2825/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. Т., чрез адв. Р. С., против въззивно решение № 260570/05.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 3872/2021 г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение, обективирано в протокол № 20045538/27.02.2021 г. по гр. д. № 32949/2020 г. на Софийски районен съд и вместо това И. Т. Т. е осъден да заплати на основание чл. 203, ал. 2 КТ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД на „Дриймс Транс“ ЕООД сумата от 11 654,14 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в изплатена глоба от общо 5100 британски лири, която глоба е наложена на дружеството на 09.12.2016 г. от компетентните органи във Великобритания за извършено на 27.02.2015 г. от ответника Т. нарушение – превозване на трима нелегални имигранти с управлявания от него товарен автомобил, с рег. [рег.номер на МПС] /С., заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 22.07.2016 г. до окончателното изплащане. С решението са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска отмяната му. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: „Налице ли е умисъл, независимо под каква форма и следва ли да бъде ангажирана имуществената отговорност на работника, в случай на причиняване на вреда на работодателя от неизпълнение на трудови задължения на работника, извън посочените в длъжностната характеристика, а които изрично е следвало провеждане на задължителен инструктаж от работодателя относно вътрешни правила за работа, както и относно превантивни мерки, ако такъв не е проведен?“. Сочи, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба „Дриймс Транс“ ЕООД, в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че между „Дриймс Транс“ ЕООД и И. Т. Т. са възникнали валидни трудови правоотношения, считано от 01.10.2015 г., по силата на сключен между страните трудов договор № 219/ 30.19.2015 г., като ответникът е приел да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“. Към датата на встъпване в своите трудови задължения, И. Т. Т. е подписал и длъжностна характеристика за длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози“. В раздел II на този документ, на работника е указано, че основните отговорности, присъщи за длъжността му са: 1. „да отговаря за правилната експлоатация на автомобила и опазването на товарите“ и 2. “да носи отговорност за настъпили вреди от виновно причинени автопроизшествия или неопазване на товарите“. По делото е представена и служебна бележка № 1008/01.10.2015 г., удостоверяваща, че на работника И. Т. Т. е проведен „начален инструктаж по безопасност и здраве при работа“. От приетия като доказателство Наръчник за работа в „Дриймс Транс“ ЕООД се констатира, че водачът на автомобил, собствен на предприятието, е длъжен да подпише декларация преди тръгване, с която да гарантира, че работодателят го е инструктирал за опасността и отговорността, която носи в случай на превоз на забранени от закона стоки и трафик на хора. Във връзка с неприкосновеността на товарното пространство задължително условие за работа като международен водач на товарно МПС в „Дриймс Транс“ ЕООД е подписването на декларация, представена в Приложение XIII-I. По силата на заповед № 525/28.10.2015 г. И. Т. Т. е командирован за 90 дни от България до ЕС, други държави и Турция, с цел превоз на товари, считано от 28.10.2015 г. От приетите от районния съд писмени доказателства – писма от Гранични войски, отдел „Граждански наказания за нелегално превозвани имигранти“ в превод от английски език на български език е установено, че работодателят „Дриймс Транс“ ЕООД е подавал възражения по повод наложена, относно Закона за имиграцията и убежището от 1999 г., санкция от 3300 британски лири на компанията и отделно санкция в размер на 1800 британски лири, наложена на И. Т. Т., в качеството му на служител на предприятието. В писмо от 04.01.2017 г. конкретно е отбелязано, че са взети под внимание следните обстоятелства: на 27.11.2015 г. И. Т. Т., шофьор на автомобил с рег. номер ***/С., влиза във Великобритания, Контролна зона в К., в 07:10 часа. При проверка на автомобила, собствен на „Дриймс Транс“ ЕООД, са открити трима нелегални имигранти, които се укриват в автомобила. Подчертано е, че за ремаркето на камиона не са използвани никакви защитни средства. Отделно, шофьорът не е представил на компетентните държавни органи никакви писмени инструкции, които се държат в автомобила, описващи прилаганата система за предотвратяване превозването на нелегални имигранти във Великобритания. В автомобила не е открит и чек лист, който описва подробно проверките, които е извършил след почивките. Описано е също така, че при извършена проверка на автомобила от граничните служители е установено, че същият не е бил защитен. Не е имало никакви доказателства, че е осигурена пломба или катинар заедно със стоманените въжета. В заключение, в Приложение I – Изисквания съгласно Закона за имиграцията и убежището от 1999 г. /с неговите изменения/ и Процесуалния кодекс за предотвратяване влизането на нелегални имигранти на Министерство на вътрешните работи е посочено, че съществуват пет области на отговорност за компанията при прилагането на ефективна система. На шофьора да се осигури подходящо обучение по системата за предотвратяване влизането на нелегални имигранти. При възражение, тежестта пада върху доказателства, които установяват, че шофьорът системно е обучаван, оценяван и наблюдаван. Компанията е също така обременена със задължението да осигури подходящи писмени инструкции, в които описва системата, която следва да се прилага, за предотвратяване влизането на нелегални имигранти. Същите може да представляват част от наръчника за шофьора и трябва да се държат в автомобила, за да може шофьорът да ги ползва, винаги когато е необходимо. Компанията освен това трябва да осигури подходящи и ефективни средства за защита на автомобила. Заключващите механизми, пломбите и катинарите трябват да бъдат достатъчно надеждни и с добро качество. Следва също така да се осигури и чек лист на шофьора, който той трябва да попълва след всяка почивка; да обозначи, че е извършил ефективни проверки на автомобила, товара и мястото за товар. За шофьора съществуват три сфери на отговорност: да защити автомобила си ефективно, както се изисква от системата на компанията; да поддържа и проверява автомобила, защитните средства, товара и мястото за товар за предотвратяване влизането на нелегални имигранти и да води дневник за извършените проверки, както се изисква от работодателя. По делото са представени декларация към Приложение XIII-I от 30.09.2015 г., с която се декларира, че лицето И. Т. Т. е бил инструктиран относно превантивните мерки за обезопасяване на превозното средство срещу проникване на нелегални имигранти. Представена е и друга декларация от същата дата, в която същото лице декларира, че е инструктиран от работодателя относно вътрешните правила за работа в „Дриймс Транс“ ЕООД. В съдебно заседание, проведено на 26.11.2020 г. ответникът И. Т. Т. обаче нарочно възразява, че не е подписал посочените две декларации. В писмо-становище, депозирано от процесуалния представител на ищеца се посочва, че дружеството „Дриймс Транс“ ЕООД няма да се ползва от оспорените подписи и почерци на същите тези декларации. За да уважи иска въззивният съд е изложил, че в настоящия случай са установени всички елементи от фактическия състав на чл. 203, ал. 2 КТ за ангажиране пълната имуществена отговорност на ответника. Страните са били в трудови правоотношения към релевантния за спора момент. Доказан е и фактът на деянието от 27.11.2015 г., противоправността на последното, доколкото същото е в нарушение не само на вътрешните правила на компанията, но е и в противовес на разпоредбите на Закона за имиграцията и убежището от 1999 г. Установена е и вредата в размер на исковата претенция от 5100 британски лири, причинната връзка между деянието и вредата, както и, че ответникът е причинил умишлено твърдените вреди. И. Т. Т. е причинил вредата умишлено - при форма на вината - евентуален умисъл, а именно съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици. Той не е целял настъпване на причинените вреди, но е допускал същите, давайки възможност за укриване на имигранти в ремаркето на товарния автомобил, управляван от него. Посочил е, че дори и да се допусне, че не е провеждан инструктаж на работника за обезопасяване на превозното средство срещу проникване на нелегални имигранти, то това обстоятелство не може да го освободи от имуществената му отговорност. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. По поставения от касатора въпрос не се разкрива соченото специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В постоянната практика на ВКС/решение № 8/01.02.2018 г. по гр. д. № 1111/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 180/12.02.2019 г. по гр. д. № 3502/2017 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60288/09.02.2022 г. по гр. д. № 1296/2021 г. на ВКС, III г. о. и др./ е прието, че работникът носи отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ, когато вредата е причинена умишлено, като последната се предполага, доколкото намират приложение разпоредбите за деликтната отговорност. Липсата на влязла в сила присъда не изключва отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, тъй като вредата може да е причинена от работника умишлено, без деянието да съставлява престъпление. Когато вредите са причинени небрежно или причината за тяхното настъпване е неустановима, работникът отговаря по реда на чл. 203, ал. 1 КТ, а когато са причинени умишлено, отговорността се определя от разпоредбите на гражданския закон. Разпоредбата на чл. 203, ал. 2 КТ препраща към гражданския закон относно реализацията на отговорността на служител или работник, причинил вредата умишлено. Гражданският закон, към който препраща горната разпоредба и който следва да се определи при реализирането на отговорността на работника в този случай, са разпоредбите на ЗЗД, като в различните хипотези на обстоятелствата, изложени в исковата молба, следва да се определи и приложимата разпоредба от ЗЗД или друг закон, доколкото ищецът се позовава на общите разпоредби за деликтната отговорност, при което работникът е причинил вреди на работодателя, ако има обстоятелства по исковата молба, които водят до тази правна квалификация на предявения иск. По правилата на чл. 82 ЗЗД, когато отговорността следва да се квалифицира като отговорност за вреди, причинени умишлено от работника или служителя, в дължимото обезщетение се включва и пропусната полза, при наличието на предпоставките за това, във всеки конкретен случай.Работникът - шофьор на МПС носи пълна имуществена отговорност по чл. 203, ал. 2 КТ за вреди, които са причинени на работодателя умишлено, вкл. при евентуален умисъл. Такава е отговорността му и в случаите, когато работодателят е заплатил на контролните органи наложена на работника в лично качество глоба за умишлено нарушение на митническите разпоредби на ЕС при открити нелегални емигранти в управляваното от него превозно средство. Поначало всеки, който изпълни чуждо задължение, когато има правен интерес от това, встъпва в правата на кредитора - това важи и в случаите на заплатена от работодателя лична глоба, наложена на работника/служителя от съответния контролен орган, при установен правен интерес от плащането. Затова дори да не са налице предпоставките на отговорността по чл. 203, ал. 2 КТ, вр. с чл. 45 ЗЗД, връщането на сумата се дължи по общото правило на чл. 74 ЗЗД. Изцяло в съответствие с цитираната практика въззивният съд е приел, че фактическият състав на чл. 203, ал. 2 КТ за ангажиране на пълната имуществена отговорност на ответника - работник е установен. Предвид изложеното, не следва да се допусне касационно обжалване на решението. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени направените и доказани от ответната страна по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.