Определение № 3396 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 769/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Овергаз Мрежи“ АД, [населено място], чрез адв.Б.Д. срещу решение №677 от 09.11.2023г., постановено по в.т.д. №541/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което след отмяна на решение №260575/05.04.2021г. по т.д. №2301/2019г. на Софийски градски съд е осъден ответника „Овергаз Мрежи“ АД да заплати на „Булгаргаз“ ЕАД на основание чл.92 ЗЗД сумата 66 197.34 лева, представляваща неустойка по т.7.5 от договор №494/192 от 30.08.2018г. за доставка на природен газ на входен пункт на газопреносната мрежа, дължима за неприети количества природен газ за периода м.06, м.07, м.08 и м.09.2019г., както и сумата 454.56 лева представляваща неустойка за забава по т.11.11 от договора върху главницата от 66 197.34 лева, изчислена за периода 13.07.2019г. - 04.11.2019г., както и направените по делото разноски за разглеждането му пред всички инстанции в общ размер на 23 400 лева, както и по касационна жалба от „Булгаргаз“ ЕАД, [населено място], чрез адв.М.Г. и Г.Д. срещу определение №30 от 16.01.2024г., постановеното по в.т.д. №541/2023г. по описа на Апелативен съд- София, в частта, с която е оставена без уважение молбата на касатора с правно основание чл.250 ГПК за допълване на въззивното решение с произнасяне относно дължимостта на законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

В касационната жалба от „Овергаз Мрежи“ АД се твърди, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, водещи до неправилност на решението. Касаторът счита, че апелативният състав не е анализирал в пълнота всички доказателства или ги е възприел превратно, респективно не е изяснил фактическата обстановка, а изводите му относно съдържанието на договорните отношения между страните и изпълнението, респективно неизпълнението на задълженията им са необосновани. Поддържа, че като е приел, че неустоечните клаузи са действителни, а претенциите за неустойка са основателни, съдът е нарушил императивни правила на ЗЕ, Правилата за търговия с природен газ и решенията на КЕВР за утвърждаване цената на природния газ и необосновано е стигнал до извод, че ищецът действително е доставил на ответника сочените количества газ, а последният не е изпълнил своите договорни задължения. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят исковете. Претендира разноски за всички инстанции.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1/2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС и цитираните решения по чл.290 ГПК/ по следните процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора:

1. „Задължителни ли са указанията на ВКС за приложението на закона и за процесуалните действия, които трябва да извърши въззивният съд при новото разглеждане на делото?“ и 2. „Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебната експертиза без да изложи мотиви защо не кредитира заключението на вещото лице в съответствие с нормата на чл.202 ГПК, и трябва ли съдът, независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи ясни мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“.

Излага и доводи за очевидна неправилност на обжалваното решение- основание за допускане до касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Ответникът „Булгаргаз“ ЕАД оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Излага и доводи за правилността на обжалвания съдебен акт, като моли, ако бъде допуснат до касационен контрол, да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски.

В касационната жалба от „Булгаргаз“ ЕАД се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на закона и следва да бъде отменено. Касаторът поддържа, че искането за присъждане на законна лихва върху главницата от предявяването на иска до окончателното плащане е направено надлежно с исковата молба, няма оттегляне или отказ от това искане, т.е. същото е част от предмета на спора. Намира за незаконосъобразни и постановени в противоречие със съдебната практика на ВКС изводите на апелативния съд, че искането по чл.250 ГПК е неоснователно, тъй като не било поискано допълване на решението на първата инстанция. Счита, че след като въззивният съд е отменил отхвърлителното първоинстанционно решение и за първи път се е произнесъл с осъдителен диспозитив, той дължи и произнасяне по иска за присъждане на законната лихва.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /ТР №1 от 04.01.2001г., т.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС; решение №7 от 16.08.2022г., т.д. №1556/2020г., І т.о.; решение №180 от 21.05.2013г., гр.д. №486/2012г., ІV г.о. и др./ по въпроса, обусловил изхода на спора- „Налице ли е валидно формулирано искане за присъждане на законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното плащане на сумата, когато такова е направено с исковата молба и същото не е изрично оттегляно, респ. няма отказ от така направеното искане, и при отмяна на първоинстанционното решение относно отхвърления главен иск и съответното му уважаване за първи път от въззивния съд следва ли въззивният съд да присъди и законната лихва върху присъдената за първи път с въззивното решение главница дори и първата инстанция да не е отхвърлила изрично претенцията за законна лихва?“

Ответникът „Овергаз Мрежи“ АД оспорва жалбата, като излага доводи, че не е налице соченото основание за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Намира определението за правилно и законосъобразно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

По касационната жалба от „Овергаз Мрежи“ АД:

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да отмени първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на основание чл.92 ЗЗД, въззивният съд, на първо място, съобразява, че производството е по реда на чл.294 ГПК- след отмяна на предходно въззивно решение и дадени от ВКС задължителни указания по приложението на закона, а на второ място, след анализ на доказателствата по делото стига до извод, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора да достави на ответника договореното количество газ за процесния период, а последният не е приел количество газ при неравномерна доставка повече от 10% от договореното дневно количество /ДДК/ през всеки ден на съответния месец, поради което дължи претендираната неустойка. Решаващият съдебен състав приема, че между ищеца, в качеството му на обществен доставчик на природен газ и ответника, в качеството му на мрежов ползвател и притежател на лицензия за осъществяване на дейност по снабдяване от краен снабдител, е бил сключен валиден договор за доставка на природен газ № 494/192/30.08.2018г. на входен пункт на газопреносната мрежа, отговарящ на изискванията на чл.4, ал.1 от Правилата за търговия с природен газ /в редакция на ДВ бр. 99 от 13.12.2016г./. Намира, че спорът за валидността на процесната неустоечна клауза на чл.7.5 от договора, като противоречаща на добрите нрави, не е предмет на въззивното производство, доколкото изводът на първата инстанция по това възражение не е оспорен с въззивната жалба, но излага и доводи, че спорната клауза не противоречи на добрите нрави, включително като се позовава и на нормите на чл.5, ал.2, т.5 и чл.22, ал.1 от Правилата, предвиждащи възможността в договорите за доставка между ползвателите на мрежата и клиентите да се договорят освен условията, по които клиентът прави заявки към своя доставчик, така и неустойки при отклонение на заявките от реално потребените количества, т.е. на принципната допустимост да се договарят неустоечни клаузи.

Като приема за безспорно, че страните са се договорили да предават/приемат газта на два входни пункта - Нергу вода 1 и Н. вода 2/3, на които действат различни оператори и са приложими различни правила, и като сочи, че относно валидността на останалите клаузи от договора страните не са спорили, решаващият въззивен състав, с оглед задължителните указания на касационната инстанция в отменителното решение по приложението на чл.20 ЗЗД, анализира т.1.3., т.1.16. от глава I „Дефиниции“, клаузите в глава X - „Предаване, приемане и отчитане на природния газ“ и стига до извод, че търговците са уговорили особени, специални правила за предаване и приемане на стоката, в отклонение на общото правило на чл.68 ЗЗД, държащи сметка за нейната специфика /природен газ/. Приема, че предаването на стоката от доставчика на клиента ще се извършва на пункт за предаване-приемане и в точно определен момент - при извършване на разпределението на природната газ от оператора „Булгартрансгаз“ЕАД, собственик на газопреносната мрежа, респ. от румънския газов оператор на точката на междусистемно свързване /чл.10.1 от договора/; че за доставени количества газ се считат тези, разпределени от оператора /“Булгартрансгаз“ЕАД/, съгласно действащите в съответния пункт на предаване/приемане правила за разпределение, като доставчикът не носи отговорност за разпределени от оператора количества газ, които са различни от заявените от клиента; че количеството природен газ, предоставено на клиента през всеки от дните на съответния месец се отразява в месечен акт, неразделна част от фактурите, издавани по т.11.13 и т.11.14 от договора, като оспорването не спира издаването на фактурата по договора.

След анализ на доказателствата, вкл. месечните актове по чл.10.8. от договора за процесните месеци, уведомленията за допълнително плащане на неприето количество, кореспонденцията между страните, както и заключението на съдебно-техническата експертиза, решаващият състав приема, че ответното дружество е получило всички документи по повод доставените му количества природен газ от ищеца за процесния период, като е правило възражения за недължимост на претендирани суми в изпълнение на главното задължение за доставка на газ, както и за заплащане на неустойка по чл.7.3. от договора, но не и по чл.7.5. - за неприети количества природен газ. Сочи, че не се установява след получаване на ежемесечните отчети за доставено количество газ и уведомления за дължими суми за неприето такова, ответникът да направил мотивирано оспорване. За да стигне до извод, че „Овергаз мрежи“ АД не е приел количествата газ при равномерна доставка, повече от 10% от ДДК през всеки ден от процесните месеци, съдът се аргументира и с подписаното между страните допълнително споразумение №1/09.06.2020г. към процесния договор, с предмет - установяване на разлики в сумите, дължими от клиента на доставчика по договора за доставка, вкл. за неприетото количество природен газ в периода 05.08.2019г. - 31.12.2019г., съгласно т.7.4 и т.7.5, при изрично уточнение /б.Д от преамбюла/ доставчикът да е доставил природен газ на клиента по договора за периода 05.08.201г. - 31.12.2019г., за който страните са подписали месечни актове за приети количества. Апелативният съд намира, че в споразумението се съдържа изявление на страните /т.5/, че с подписването му никоя от тях няма претенции към другата по повод установените със него разлики във връзка с възстановените от Г. в полза на „Булгаргаз“ ЕАД суми, като подчертава, че в т.3 е постигнато съгласие, че закупените от клиента количества природен газ, неприетите и приетите такива, цените, утвърдени от КЕВР, установените разлики в сумите, както и преизчислените неустойки за забава, са посочени в приложенията към споразумението под №№ 1, 2 и 3, като приложение №2 се отнася за задълженията на клиента по т.7.4. и т.7.5. от процесния договор за периода м.08, 09, 10, 11 и 12.2019г. Предвид изложеното, решаващият състав приема, че споразумението съдържа изрично извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт- че за част от процесния период /м.08, м.09 и м.10.2019г./ са налице установени неприети количества природен газ, посочени в нарочно приложение. Независимо от основния предмет на споразумението, свързан с нов начин на ценообразуване и възстановяване на суми от страна на Г. за изминали периоди от време /т.Б от преамбюла/, съдът намира, че е обективирана ясно изразената воля от страните относно приемането за установен на факта, че доставчикът е доставил природен газ на клиента за посочения период от време, съобразно подписаните месечни актове за приети количества, вкл. и че са налице задължения на клиента по т.7.5. от договора за неприети количества газ.

Предвид изложеното, съдът излага мотиви, че при съвкупна преценка на доказателствата, вкл. договора, кореспонденцията между страните, справките от „Булгартрансгаз“ ЕАД и заключенията на изслушаните съдебно-технически експертизи, се установява изпълнение от страна на ищеца на задължението му по договора да достави на ответника договореното количество газ, според условията на договора, както и неизпълнението на задължението на ответника, който не е приел количество газ при неравномерна доставка, повече от 10% от договореното дневно количество през всеки ден на съответния месец на доставка за процесния период, отчетено по уговорения между страните начин /с уведомления за неприето количество/. Апелативният състав отчита, че СТЕ не е дала конкретен отговор на въпроса относно доставените от ищеца, респ. приети от ответника количества природен газ за процесния период от време, но след анализ на приложените в табличен вид справки /съответстващи изцяло на приложените такива от „Булгартрансгаз“ ЕАД/ намира за доказано наличието на разлика между договорените за доставка количества газ между страните за процесния период и реално приетите от ответника. Приема, че разпределените количества природен газ от оператора „Булгартрансгаз“ ЕАД на „Булгаргаз“ ЕАД на двете входни точки на газопреносната мрежа /Н. вода 1 и Н. вода 2/3/ за периода м.06-м.09.2019г. вкл. са в пъти повече от тези, разпределени на „Овергаз мрежи“ АД на същите входни точки, т.е. ищецът е осигурил поток от природен газ в пъти повече от договорения между страните. Намира, че в изпълнение на задължението си по чл.10.1. и чл.10.2. от процесния договор ищецът /доставчик/ е доставил/предал на ответника /клиент/ онези количества природен газ, разпределени му от оператора на двете входни точки на газопреносната мрежа, които са договорени в годишната програма и последващите й изменения по заявки между страните, като за доставените количества газ своевременно и при спазване условията на чл.7.7. от договора доставчикът е издал съответните документи /месечен акт, фактури и уведомления за допълнително плащане за неприетото количество газ при неравномерна доставка по смисъла на чл.7.5. от договора/, получени от клиента, който не ги е оспорил, а част от тях изрично е признал извънсъдебно. С оглед изложеното, съдът счита, че ответникът дължи неустойка по т.7.5. от договора до размера, установен от заключението на ССЕ- сумата 66 197.34 лева.

Въззивният съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника, поддържани и във въззивното производство, че ищецът не е изпълнил задължението си за предаване на стоката, според уговореното между страните, като излага аргументи, че всеки от издадените месечни актове е за доставка на природен газ, а не за договорено количество; че уведомленията в частта им по т.7.5. касаят неприето количество при неравномерна доставка; че са приети без възражения от ответника; че липсата на осчетоводяване на уведомленията /не са включени в дневниците за покупко-продажби на страните по делото и за тях не е ползван данъчен кредит/ е резултат от действащото законодателство / според ЗДДС и ППЗДДС такива документи не представляват данъчен документ и не се осчетоводяват в търговските книги/.

Въззивният съд, с оглед дадените указания от касационната инстанция за съвкупна преценка на приобщените по делото доказателства и за точно приложение на материалния закон, обсъжда чл.21 от Правилата за търговия с природен газ, като приема, че количествата природен газ, предавани на двете страни по делото от оператора на двата входни пункта, са били измервани общо, т.е. в количествата, предавани на ищеца са били включени и тези, предавани на ответника, като на последния са били разпределяни количества според последно одобрените от оператора заявки за пункт 1 и пропорционално на заявките от всеки отделен мрежов клиент. От това следва, че ищецът като доставчик е осигурявал доставката на договорените количества газ, докато ответникът е приемал по-малко от договореното. Предвид това е прилагано правилото на по-малкото по смисъла на чл.2, б.“в“ от Глава I от Регламент (ЕС) № 2015/703 на Комисията от 30.04.2015г. за установяване на мрежов кодекс относно правила за оперативната съвместимост и обмена на данни, т.е. при разлика между подадените към всяка една от страните по делото количества природен газ, операторът е разпределил количество равно на по-малкото от двете подадени. Съдът счита, че това съответства и на чл.22 от Правилата, според която разпоредба в пунктовете на предаване на газа разпределеното количество на ползвателите е допустимо /може/ да е по-голямо или по-малко от заявеното в резултат от потреблението на газ от клиентите, с които ползвателите имат договор за доставка и от процедурата за разпределение на газ на този пункт. Предвид това е предвидена и възможността в договорите за доставка между ползвателите на мрежата и клиентите да се договарят условията, по които клиентът прави заявки към своя доставчик и съответните неустойки при отклонение, както в процесния случай.

С оглед изложеното и като съобразява спецификата на сделките с природен газ, обусловени от особеността на самата стока, предмет на тези сделки, както и установените правила на ЕС /Регламент (ЕС) № 312/2014 на Комисията от 26.03.2014 г. за установяване на Мрежов кодекс за балансиране на газопреносните мрежи, Регламент (ЕС) № 2015/703 на Комисията от 30.04.2015 г. за установяване на мрежов кодекс относно правила за оперативната съвместимост и обмена на данни, Регламент (ЕО) № 715/2009 на Комисията от 13.07.2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005/, както и на национално ниво - Законът за енергетиката и Правилата за търговия с природен газ и Правила за балансиране пазара на природен газ, съдържащи регламентация на редица отклонения от общите правила за търговия, съдът стига до извод, че е изключена възможност като твърдяната от ответника- при разпределено договорено количество природен газ на определен обществен доставчик в конкретен пункт на предаване/приемане в съответствие с обвързващ го договор с негов клиент, същото количество да не е предоставено /доставено/ на последния. Тази хипотеза е изключена с оглед спецификата на вещта, изискваща нейното предаване от продавача и приемане от купувача да се извършва в един и същ момент с този на разпределението й от оператора, както и с оглед засилената регулация относно управлението на потока й, предвиждаща наличието на задължителни стандартни комуникационни процедури, координирани информационни системи и съвместими електронни комуникации в реално време, гарантиращи достоверността на обмена на данни между отделните оператори на газопреносната мрежа и тях и останалите ползватели.

По изложените съображения въззивният съд намира, че първоинстанционното решение следва да се отмени, като се постанови ново, с което предявеният главен иск се уважи в пълен размер. Неговата основателност обосновава основателност и на акцесорния иск за заплащане на неустойка за забава по реда на т.11.11. от договора до установения от счетоводната експертиза размер от 454.56 лева.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.

Първият процесуалноправен въпрос отговаря на общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл.294 ГПК след отмяна на предходното въззивно решение от ВКС и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на въззивния съд. Касаторът не обосновава допълнителната предпоставка за допускане до касационен контрол по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК- противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС. Няма спор в съдебната практика, вкл. част от цитираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решения, както и служебно известни на съда решения по чл.290 ГПК /решение №217 от 03.07.2012г., гр.д. №579/2011г., ІV г.о.; решение №128 от 29.04.2011г., гр.д. №1356/2009г., ІV г.о.; решение №196 от 16.03.2017г., т.д. №1887/2015г., ІІ т.о.; решение №434 от 02.07.2024г., гр.д. №646/2023г., ІV г.о. и др./, че съгласно чл.294, ал.1, изр.второ ГПК указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за състава на въззивния съд, на който е върнато делото за ново разглеждане; че това процесуално правило е императивно, поради което липсва процесуална възможност, независимо от евентуалното несъгласие с указанията на касационната инстанция, въззивната инстанция да даде различно от указаното й тълкуване на закона; че при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да зачете процесуалните действия, посочени като надлежно извършени и да не зачете посочените като ненадлежно извършени, както и да извърши предписаните процесуални действия и да не извършва посочените като недопустими; че указанията на ВКС по тълкуването и прилагането на закона задължават въззивния съд, на който делото е върнато за ново разглеждане, да процедира по посочения в тях начин или да приеме по съответния материалноправен въпрос същото, каквото е приела касационната инстанция /освен при определени хипотези на отказ или оттегляне на някой от исковете, признание на иск или на отделни факти, събрани нови доказателства и др./.

В случая въпросът е поставен с оглед оплакванията в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, който не е изпълнил задължителните указания на касационната инстанция по приложението на закона, по-специално не е обсъдил доводите и възраженията на страните, не е извършил анализ на доказателствата и самостоятелна преценка на релевантните факти, не е тълкувал договора при спазване на правилата на чл.20 ЗЗД, не е назначил СТЕ за установяване за какви количества природен газ са подавани коригиращи заявки от ответника през процесния период, респ. ССЕ за стойността на тези количества, респ. размера на дължимата неустойка. Настоящият съдебен състав на ВКС намира, че въззивният съд е постановил своето решение при спазване на разпоредбата на чл.294, ал.1 ГПК. С решение №50054/19.06.2023г., т.д. №1987/2022г. състав на ВКС, I т.о. е отменил предходното въззивно решение поради допуснати съществени процесуални нарушения /необсъдени оплаквания, защитни доводи и възражения на страните и събраните по тях доказателства- в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, неизложени самостоятелни фактически и правни изводи/ и нарушения на материалния закон /неправилно приложение на чл.20 ЗЗД/. Делото е върнато за ново разглеждане с указания да бъдат обсъдени доводите и оплакванията във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба, защитните възражения, да бъде извършена самостоятелна преценка на доказателствата, поотделно и в съвкупност, договорът между страните да бъде тълкуван съгласно изискванията на чл.20 ЗЗД за изясняване на действителната обща воля, като е указано, че съдът може да назначи и допълнителна или повторна СТЕ за установяване за какви количества природен газ са подавани коригиращи заявки от ответника през процесния период до оператора, които не са били одобрени от ищеца и са в несъответствие с договореното, респ. ССЕ за изчисляване стойността на тези количества, респ. размера на дължимата неустойка.

Видно от мотивите на обжалваното въззивно решение, решаващият състав е обсъдил доказателствата, включително изрично посочените от първата касация- договора за доставка на природен газ, допълнителното споразумение към него №1/09.06.2020г. и приложение №2 към него, месечните актове по т.10.8. от договора за доставено количество природен газ, уведомленията за допълнителни плащания, заключенията на експертизите, писмото от оператора „Булгартрансгаз“ ЕАД за разпределените количества природен газ за процесния период. Съдът е анализирал отделните договорни клаузи една във връзка с друга, с оглед целта на договора и спецификата на отношенията, които регулира, при съобразяване и с доказателствата за изпълнението на задълженията на страните. Обсъдил е и възражението на ответника за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави, като доводите за нищожност поради противоречие със закона са наведени в касационната жалба. След преценка на доказателствата, поотделно и в съвкупност, апелативният състав е достигнал до извод, че в изпълнение на задължението си по чл.10.1. и чл.10.2. от процесния договор ищецът /доставчик/ е доставил/предал на ответника /клиент/ онези количества природен газ, разпределени му от оператора на двете входни точки на газопреносната мрежа, които са договорени в годишната програма и последващите й изменения по заявки между страните, като за доставените количества газ своевременно и при спазване условията на чл.7.7. от договора доставчикът е издал съответните документи /месечен акт, фактури и уведомления за допълнително плащане за неприетото количество газ при неравномерна доставка по смисъла на чл.7.5. от договора/, получени от клиента, който не ги е оспорил, а част от тях изрично е признал извънсъдебно. Следва да се има предвид, че в хода на повторното разглеждане на делото съдът е дал указания за представяне на коригиращи заявки до оператора от страна на ответника, но доколкото такива не са представени /ответникът заявява, че не е подавал такива/, поради което не е назначавана допълнителна СТЕ, респ. и допълнителна ССЕ. Решаващият състав е обсъдил оплакванията и доводите на страните, вкл. е съобразил и разменената между тях кореспонденция /предхождаща по време подписването на допълнителното споразумение/, като е изложил мотиви и във връзка с твърденията на ответника, че допълнителното споразумение към договора №1/09.06.2020г. има различен предмет и не представлява извънсъдебно признание за неприетото количество газ при неравномерна доставка по смисъла на чл.7.5. от договора. Несъгласието на касатора с изводите на съда не е основание за допускане на решението до касационен контрол.

Настоящият съдебен състав намира, че при повторното разглеждане на делото и постановяването на въззивното решение съдът се е съобразил със задължителните указания на първата касация по приложението на закона /процесуален и материален/, като правилността на изводите на решаващия състав не подлежи на контрол в настоящата фаза на производството. Изложените от касатора доводи по своята правна същност представляват оплаквания за необосновани фактически констатации и незаконосъобразни правни изводи на въззивния съд, които обаче не могат да бъдат обсъждани при преценката на основанията по чл.280, ал.1 ГПК.

Вторият поставен процесуалноправен въпрос също не може да обоснове допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не е съобразен с мотивите на съда. Въззивният съд е обсъдил относимите доказателства по спорните въпроси, включително обобщено и заключенията на експертизите. Отчел е, че СТЕ не е дала конкретен отговор на въпроса относно доставените от ищеца, респ. приети от ответника количества природен газ за процесния период от време, но след анализ на приложените в табличен вид справки /съответстващи изцяло на приложените такива от „Булгартрансгаз“ ЕАД/ е намерил за доказано наличието на разлика между договорените за доставка количества газ между страните за процесния период и реално приетите от ответника и е приел, че разпределените количества природен газ от оператора „Булгартрансгаз“ ЕАД на „Булгаргаз“ ЕАД на двете входни точки на газопреносната мрежа /Н. вода 1 и Н. вода 2/3/ за периода м.06-м.09.2019г. вкл. са в пъти повече от тези, разпределени на „Овергаз мрежи“ АД на същите входни точки, респ. е стигнал до извод, че ищецът е осигурил поток от природен газ в пъти повече от договорения между страните. В този смисъл не може да се приеме, че съдът не е изложил мотиви в каква част възприема заключението и какви са фактическите му констатации. Дали тези констатации са обосновани и дали направените въз основа на тях правни изводи са законосъобразни не подлежи на обсъждане в настоящия етап на касационното производство.

С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.

За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 пр.3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма, както и когато е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1–т.3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Изложените от касатора доводи в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са същите, с които е обоснована неправилността на решението в касационната жалба, като обсъждането им изисква преценка на доказателствата по делото, обсъждане на възраженията и доводите на страните, което изключва очевидната неправилност.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК касаторът дължи на ответника в касационното производство /ищец по иска/ направените разноски в касационното производство, но не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да бъдат присъждани.

По касационната жалба от „Булгаргаз“ ЕАД:

С обжалваната част от определение №30 от 16.01.2024г., постановено по т.д. №541/2023г., Апелативен съд-София оставя без уважение молбата на „Булгаргаз“ ЕАД по чл.250 ГПК за допълване на постановеното въззивно решение чрез присъждане на законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното плащане. Решаващият съдебен състав приема, че такова искане не е част от предмета на спора, а дори да се приеме, че е надлежно направено- е неоснователно, тъй като в срока по чл.250 ГПК ищецът не е поискал допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по искането за присъждане на законна лихва, нито е въвел оплакване във въззивната жалба „за непълнота и неприсъждане в цялост на поисканото от страната“.

Настоящият състав на ВКС намира, че определението в обжалваната му част следва да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка за вероятна недопустимост. Съгласно чл.250, ал.1 ГПК страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане, като съдът се произнася с допълнително решение, подлежащо на обжалване по общия ред /ал.3/.

В настоящата хипотеза въззивният съд е приел, че молбата по чл.250 ГПК е допустима, но е неоснователна, като се е произнесъл с определение, вместо с решение. Недопустимо е произнасянето по основателността на искането за допълване на решение с акт, различен от решение, поради което обжалваното определение следва да бъде обезсилено. Производството по молбата по чл.250 ГПК следва да бъде върнато за ново произнасяне от друг състав на въззивния съд, който следва да се произнесе с решение по основателността на надлежно предявената от ищеца претенция за присъждане на законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба до окончателното плащане. При новото произнасяне следва да се съобрази обстоятелството, че няма отказ или оттегляне от претенцията за присъждане на законната лихва, а с подаването на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение спорът относно дължимостта на законната лихва е пренесен пред въззивния съд и е част от предмета на въззивното производство.

Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд