Определение № 311 от 01.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1431/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на П. И. Й. и „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД срещу решение № 6/25.01.2021 г. по в. гр. д. № 483/2020 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 35/30.06.2020 г. по т. д. № 105/2019 г. на Окръжен съд Сливен за осъждане на застрахователното дружество да заплати на П. И. Й. сума в размер на 50 000 лв. – обезщетение за причинени на 22.07.2018 г. от ПТП неимуществени вреди, 397 лв. – обезщетение за имуществени вреди, и отхвърляне на иска по чл. 432 КЗ за горницата до 80 000 лв.

П. И. Й. обжалва решението на Апелативен съд Бургас в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от него иск за горницата от 50 000 лв. до 80 000 лв. Излага твърдения, че по делото не са събрани доказателства за извършени от пострадалия нарушения, които да са в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, поради което съдът не е имал основания за редуциране на обезщетението поради наличие на съпричиняване. Самият факт на непоставяне на предпазен колан не е съпричиняващ фактор. Навежда доводи, че съдът неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, тъй като само формално е маркирал част от критериите по прилагането ѝ. Изброил е уврежданията, но не е съобразил в достатъчна степен конкретните обективно съществуващи факти, както и лимитите на отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В изложението на основания за достъп до касационно обжалване касаторът обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Касаторът формулира въпроси, които според него са обусловили изводите на въззивната инстанция и са от значение за разрешаване на спора. Тези въпроси касаят приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и разпределението на доказателствената тежест за установяване на действия, с които пострадалият е допринесъл за настъпване на общия вредоносен резултат, както и въпроси, които касаят приложението на чл. 52 ЗЗД и критериите, от които трябва да се ръководи съдът, за да бъде определеното от него обезщетение справедливо. Жалбоподателят сочи отклонение на въззивния съд от задължителна практика на касационната инстанция и доразвиваща я казуална, формирана по приложение на двете материалноправни разпоредби, както и нужда от точно прилагане на закона и развитие на правото.

При изложените доводи в касационната жалба ищецът формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявеният иск бъде уважен в пълен размер. Процесуалният му представител претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата.

От ответника по касация „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е подаден отговор, с който се оспорва касационната жалба като неоснователна. Излагат се твърдения, че не е релевирана адекватна практика на касационната инстанция, от която въззивният съд да се е отклонил. Завява се становище, че решението на Апелативен съд Бургас е правилно. В отговора се претендира присъждане на разноски по представен списък в изпълнение разпоредбата на чл. 80 ГПК.

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД обжалва решението на Апелативен съд Бургас в частта, с която в полза на пострадалия е присъдено обезщетение в размер над 20 000 лв. Счита, че съдът неправилно е определил обезщетение в завишен размер и съпричиняване в твърде малък обем. Освен това, поради недостатъчен анализ на представеното от автоексперта заключение, неправилно е приел, че с действията си пострадалият само е улеснил настъпване на ПТП-то. Според касатора П. И. Й. е допринесъл в значителна степен за реализиране на произшествието, тъй като се е движел със скорост 78 км/ч при разрешена от 70 км/ч, което му е попречило да спре навреме. Непоставянето на колан пък е причинило по-тежки увреди в коремната област. Отделно, касаторът счита, че неправилно Апелативен съд Бургас е начислил върху адвокатското възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата ДДС. В изложението на основания за достъп до касация поставя следните въпроси като сочи наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. „В хипотезата на пряк иск срещу застрахователя при доказано в исковото производство възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия при ПТП кои са критериите, по които съдът следва да приеме за съществено, респективно несъществено допринасяне за вредоносния резултат и как следва да бъде изчислен приносът на пострадалия?“

2. „Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди при доказано съпричиняване на вредоносния резултат в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?“

Ответникът по жалбата И. П. Й. я оспорва като неоснователна и заявява становище, че не са налице основанията за достъп до касация, релевирани от касатора.

Конституираният като трето лице помагач на страната на застрахователното дружество Р. П. Й. не ангажира становище по подадените касационни жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същите се явяват процесуално допустими.

Исковото производство е бил образувано по предявена от П. И. Й. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД претенция с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на сума в размер на 80 000 лв. и сума в размер на 473 лв. – обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от момента на предявяване на претенциите пред застрахователя - 30.07.2018 год.- до окончателното им изплащане. Въззивният съд е установил, че въпросното ПТП е било реализирано на 22.07.2018 г. в района на [населено място] по вина на Р. П. Й., който е управлявал товарен автомобил „ДАФ“, модел „ЦФ 75“, рег. [рег.номер на МПС]. Същият, неспирайки на знаци Б2 и Г2, е отнел предимството на лекотоварен автомобил „И. 35 С11“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от ищеца П. И. Й.. За деянието на водача Р. П. Й. е било наложено административно наказание по а.н.д. № 505/2019 г. на районен съд К., което въззивният съд е обсъдил по реда на чл.300 ГПК. За установено е приел по делото, че гражданската отговорност на Р. П. Й. е била застрахована при ответното застрахователно дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД. Ценейки приетото по делото експертно заключение на вещото лице медик, съставът на Апелативен съд Бургас е посочил следните неимуществени вреди на ищеца: коремна травма с руптура на дебелото черво, дифузен гноен перитонит, наложил оперативно отваряне на коремната кухина с частична резекция на дебелото черво и извеждане на колостома в лявата половина на предна коремна стена и дренажи, остър гноен възпалителен процес в областта на оперативната рана с данни за отваряне краищата на раната, наложили оперативна ревизия и лечение, състояние след повторна коремна оперативна интервенция за възстановяване на нормалния дебелочревен пасаж, контузия на главата и лицето с наличие на порезна рана в началото на окосмената част на дясната фронтална област и кръвотечение от носа и устата, контузия на левия крак. Възстановителният период е бил двойно по-дълъг от обичайния. Наред с това, съдът е взел в предвид и, че при извършения на 12.05.2020 год. – т.е. около 1 година и 10 месеца след ПТП-то, преглед от вещото лице ищецът е бил в добро общо състояние, но с невъзможност да извършва по-тежки физически натоварвания заради болка в лявата половина на корема.

При тези факти въззивният съд е стигнал до извод, че предявеният от П. И. Й. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане е основателен в размер на 60 000 лв. За да стигне до този извод, съдът е преценил, че ищецът е бил на 26 години към датата на ПТП, осигурявал е прехрана за семейството си, включващо и три малолетни деца. Инцидентът съществено е променил начина му на живот. Възстановителният период е бил по-дълъг от обичайното - с постоянни и силни болки за около четири месеца, което пък довело до психологически проблеми от чувството за срам и безсилие, защото е бил изцяло зависим от грижите на майка си. В мотивите на въззивното решение съдът е отчел и, че за същия период ищецът е изпитвал сериозен силен стрес и страх. Взел е в предвид лимитите на застрахователно обезщетение, действащи за процесния период. Наред с това, съставът на Апелативен съд Бургас е счел за основателно наведеното от ответника възражение за съпричиняване, доколкото от заключенията на експертите, е било установено, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан, който би намалил интензитета на коремната травма, в случай, че е бил поставен. Въззивният е възприел определения от първоинстанционния съд обем на това съпричиняване в размер на 1/6. Посочил е, че липсата на произнасяне на наказателния съд по този въпрос не представлява пречка за гражданския съд да стори това.

Не са налице твърдените от касаторите основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Въпросите, поставени от касатора П. И. Й., не удовлетворяват допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Въззивният съд е дал разрешение на спора по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в съответствие със служебно известната на настоящия състав задължителна практика на ВКС, обективирана в т. 7 на ППВС № 17/1963 г. и доразвита в казуална практика - решение № 15/19.02.2020 г. по т.д. № 146/2019 г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 118/27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о., и др. В цитираните актове се приема, че при определяне степента на съпричиняване е необходимо да се извърши съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на пътното произшествие. В случая въззивната инстанция е взела в предвид всички релевантни факти и е оценила, че превишението на скоростта с 8 км/ч от страна на ищеца в сравнение с грубите нарушения, допуснати от водача на товарния автомобил, обуславя много по-малък принос в общия вредоносен резултат, но все пак е от естество да улесни реализиране на процесното ПТП. Отделно, непоставянето на колан увеличава значително интензитета на увредите в коремната област, поради което е в причинно-следствена връзка с реализирането им – извод, който е бил обусловен от категоричното заключение на работилия по делото експерт медик.

Относно приложението на чл. 52 ЗЗД следва да бъде посочено, че факторите и критериите, които е нужно да бъдат отчитани при приложение на чл. 52 ЗЗД, така че да се осигури присъждането на справедливо обезщетение, са разяснени в задължителна практика /ППВС № 4/1961 г., ППВС № 4/1968 г., ППВС № 5/1969 г./ и казуална практика, от които въззивният състав също не се е отклонил. В цитираните постановления е дадено разрешението, че понятието „справедливост“ следва да бъде свързано с преценка на обективно съществуващи обстоятелства – действителният размер на моралните вреди, интензитетът и продължителността на болките и страданията, както и икономическата ситуация в страната към момента на увреждането. Всички тези фактори задълбочено са били изследвани от състава на Апелативен съд Бургас и той не се е отклонил от създадената по приложението на чл. 52 ЗЗД практика на касационната инстанция. Обстоятелството, че ищецът не е съгласен с изводите, изложени в решението, не би могло да обуслови достъп до касационен контрол.

На следващо място, необходимо е да бъде изяснено, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е само формално вписано. Липсва каквато и да е обосновка коя правна норма се нуждае от тълкуване с оглед трудности по прилагането й, или поради натрупана съдебна практика по прилагането й, която вече не е актуална, или е погрешна. Този извод важи и за поставените от втория касатор „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД въпроси. Както е изяснено в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, достъп до касация не би могъл да се допусне само с формално посочване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а е необходимо да бъдат изложени доводи защо според касатора е налице този допълнителен критерий за достъп до факултативен касационен контрол.

Касационната инстанция намира, че, след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на нито една от двете касационни жалби, не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено от Апелативен съд Бургас.

Възраженията на касатора „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД срещу постановеното от Апелативен съд Бургас решение в частта, с която е присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от Закона за адвокатурата, настоящият състав преценява като искане по чл. 248, ал. 1 ГПК. Компетентен да се произнесе по него е въззивният съд, поради което делото следва да бъде върнато на състава за произнасяне.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС