Определение № 4798 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 695/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. Д. – К., лично и като майка и законен представител на Н. С. К. и В. С. К., с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 5948 от 21.11.2023 г. по гр.д.№ 8256/ 2023 г., с което, след като е отменено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 10136/ 2021 г., са отхвърлени предявените от жалбоподателите против „Супер сервиз 2000“ ЕООД, гр.София, искове за осъждането на ответника за следните суми: в полза на Р. И. Д. – К. – сумата в размер на 3 500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до погасяването, представляваща обезщетение за неизпълнение на договор за ремонт на МПС, изразяващо се в пазарната стойност на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. [рег.номер на МПС]; сумата в размер на 40 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до погасяването, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. [рег.номер на МПС], изразяващи се в разходи за проведен медицински преглед; сумата в размер на 7 001 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до погасяването, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. [рег.номер на МПС]; в полза на Н. С. К. и В. С. К. по 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.12.2020 г., до погасяването, представляваща неимуществени вреди, претърпени в резултат на инцидент, предизвикан от некачествен ремонт на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“ с рег. [рег.номер на МПС], като върху ищците е възложена отговорността за разноските по делото. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите претендират допускане на обжалвания акт до касационен контрол по следните правни въпроси: 1. „Когато решението на втората инстанция е буквален препис на въззивната жалба, то счита ли се, че са налице мотиви на решението или се приема, че актът страда от пълна липса на мотиви, или се приема, че е налице липса на собствени мотиви на втората инстанция?“; 2. „Може ли да се направи паралел между решение на втора инстанция, в което мотивировката е препис от въззивната жалба, без съдът да е обсъдил, обследвал възраженията и доказателствения материал и решение при, което съдът препраща към мотивите на първата инстанция?“; 3. „Може ли да се приеме, че мотивите на решението на втората инстанция са съобразени с принципа за вътрешно убеждение, щом същите са препис на въззивната жалба, ведно с неверните твърдения в нея, без съдът да е развил собствени съждения“; 4. „Щом втората инстанция не кредитира приетата и неоспорена експертиза, направена пред СРС, то процесуално нарушение ли е допуснал СГС с неспазване на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 предл. 2 от ГПК, като съдът има процесуална възможност да назначи служебно експертиза? И ако не е процесуално нарушение, то спазен ли е принципът за равенство на страните?“; 5. „Некредитирането на изготвена и неоспорена експертиза пред първата инстанция следва ли да се повтори?Следва ли втората инстанция служебно да назначи разширена експертиза на която да се отговорят на конкретни въпроси, които са го мотивирали да не кредитира експертизата направена пред първа инстанция? Ако да – то експертизата следва да бъде изготвена от едно вещо лице или следва да бъде тройна експертиза?“; 6. „При договор за изработка, сключен с единия съпруг, може ли другият съпруг да заплати за извършените ремонтни дейности? И ако да – то следва да се приеме, че договорът е сключен със съпругът уговорил параметрите на договора за изработка или договорът е сключен и с двамата?“; 7. „Кои са елементите на договор за изработка? Постигането на съгласие относно работата, която се възлага, приемането от изпълнителя на съответната ремонтна дейност и уговаряне параметрите на заплащане за извършената, и приета работа и по-конкретно заплащането на извършената изработка следва ли да бъде непременно от възложителя или може да бъде от трето лице?“; 8. „При настъпили вреди вследствие на неизпълнение на договорно задължение, с предмет МПС в режим на СИО, може ли вредите да се претендират от всеки един от съпрузите?“; и 9. „В чия правна сфера настъпват правните последици от неизпълнение на договор за изработка на вещ в режим на СИО, при положение, че единият съпруг е сключил договора, а другият единствено е заплатил цената?“. Според касаторите тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържат и очевидна неправилност на обжалваното решение, без да уточняват в какво тя се състои. Ответната страна „Супер сервиз 2000“ ЕООД оспорва жалбата с доводи по същество, без да взема изрично становище по наличието на основания за достъп до касационния контрол. Съдът намира жалбата на Н. С. К. и В. С. К. изцяло, а на Р. И. Д. – К. частично недопустима - в частта, в която се обжалва въззивното решение за отхвърляне на предявените обективно и субективно искове за заплащане на парични суми до 5 000 лв. По всяка от тези претенции съдът се е произнесъл за вземане в размер търсената сума и съгласно чл.69 ал.1 т.1 ГПК това е цената на предявения иск. Въззивните решения по граждански дела, с които се разглеждат искове с цена до 5 000 лв, не подлежат на касационно обжалване съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК. Подадената жалба срещу решението в тези му части е недопустима и не подлежи на разглеждане по същество. Допустима е единствено касационната жалба на Р. И. Д. – К. в частта, в която обжалва решението по предявения от нея иск с цена 7 001 лв, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в тази му част. За да отхвърли предявените искове, въззивният съд приел, че се претендира ангажирането на договорната отговорност на ответника за неизпълнение на сключен договор за ремонт на лек автомобил „Ситроен С4 Пикасо“, но не било установено наличието на договор между страните. Това обстоятелство не било отделено за безспорно, безспорно било само, че ремонтът на автомобила е бил заплатен в полза на ответника. В отговора на исковата молба обаче той изложил твърдения, че ремонтът на автомобила е бил възложен от трето за спора лице, съответно поддържал това възражение във въззивната жалба. За сключването на договор за изработка било необходимо единствено съгласие между страните, без да се изисква особена форма. От събраните по делото гласни и писмени доказателства било видно, че възложител на ремонта на процесия автомобил бил С. К. - трето за спора лице. Не се установявало между страните по делото да е бил сключен договор за ремонт на процесния автомобил. Нямало съмнения, че той бил собственост на ищцата, но не от нея, а от третото за спора лице С. К. бил възложен ремонтът му на ответника. Щом не се установявало сключен договор между ищците и ответника, предявеният на договорно основание иск не можело да бъде уважен. За пълнота съдът посочил, че недоказан се явявал и вторият елемент от фактическия състав на предявеното от ищците право - виновно неизпълнение по процесния договор, за което ответникът, в качеството на изпълнител, да носи отговорност. Предмет на извършения ремонт на автомобила на 17.10.2019 г. е била подмяна на горивната помпа и извършване на диагностика. Автомобилът бил тестван след ремонта и бил в отлично състояние. Не бил констатиран теч на дизелово гориво или пушек от изпускателната система, като е приет от клиента без възражения. Изпълнителят бил извършил възложения му ремонт, съгласно договореното и с дължимата грижа, поради което не можело да носи отговорност за възникналата последваща повреда, довела до пожар. Вещото лице по приетата в първоинстанционното производство съдебно-автотехническа експертиза приело, че причина за пожара в автомобила е неизправност в електрическата система, която поради късо съединение се нагрява и е запалила частите, напоени с дизелово гориво. В открито съдебно заседание на 09.05.2022 г. то пояснило, че според него пожарът е възникнал в резултат на ремонта, тъй като е включен източник (горивна помпа), без да е проверено, дали е изправен. Тези пояснения съдът не кредитирал, защото те не кореспондирали с нито едно от събраните по делото доказателства. От свидетелските показания се установявало, че помпата била подменена с нова и че след ремонта автомобилът е бил в отлично състояние. Вещото лице основавало заключението си на предположения и без да е извършило личен преглед на сочения от него като причина за пожара детайл. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, в допустимата част на жалбата няма основания за допускане на касационния контрол по формулираните правни въпроси. Първите три от тях не отговарят на изискването, поставено от чл.280 ал.1 ГПК към общото основание за достъп до касационен контрол. Те представляват въпросително формулирани твърдения, че въззивният съд е „преписал“ въззивната жалба, вместо да изложи собствени мотиви. Мотиви обаче въззивното решение съдържа, в противен случай то би било нищожно, а тяхната проверка по същество в производството по чл.288 ГПК е недопустимо. Въпроси 4 и 5, свързани със задълженията на въззивния съд при обсъждане и невъзприемане на експертно заключение, не са релевантни, тъй като решаващият мотив на въззивния съд да отхвърли предявения иск са липсата на доказателства за сключен договор между страните. Останалите му съображения са изложени „за пълнота“. Що се касае до останалите четири въпроса, те се поставят за първи път в касационното производство, което е недопустимо. Основанието на иска се определя от твърденията в исковата молба. В нея /както и в уточнителните молби/ ищцата е твърдяла, че тя е страна по договор с ответника. Нито са изложени твърдения, че е омъжена, нито е посочено кой е съпругът й, нито че е сключила договор за ремонт на вещ, притежавана в съпружеска имуществена общност, чрез съпруга си. Затова поставянето на въпроси, свързани с тези обстоятелства, е недопустимо да се прави за първи път пред касационната инстанция. По такива въпроси въззивният съд не се е произнесъл, тъй като не е бил надлежно сезиран с твърдения за наличие на такива обстоятелства. Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Съдебната практика приема, че очевидна неправилност е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. В случая касаторите не сочат никакви обстоятелства, въз основа на които обжалваният акт да може да бъде окачествен като очевидно неправилен. По изложените съображения Върховният касационен съд