Определение № 50338 от 18.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1506/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ Дженерали застраховане „ АД против решение № 183/11.04.2022 г. по т.д.№ 962/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта му с която, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение по т.д.№ 1056/2021г. на Окръжен съд Стара Загора, като краен резултат е уважен предявеният от Д. Д. Д. иск, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП от 30.11.2019 г., причинено по вина на водача на застрахован при касатора, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, лек автомобил, за разликата над размера от 20 000 лева и до присъдените 48 000 лева. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД, предвид необосновано завишаване на размера на обезщетението, в разрив с принципа за справедливо възмездяване на търпими болки и страдания, съгласно събраните доказателства, без същото да съставлява неоснователно обогатяване за претендиращия. Страната твърди и неправилно приложение на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, досежно приетия процент съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата – 20 % спрямо приетите от първоинстанционния съд 50 %. Счита за несъстоятелни мотивите на съда, определил процента съпричиняване сравнявайки броя нарушения на закона от делинквента, спрямо единичното нарушение на пострадалата - непоставен предпазен колан, вместо да изходи от приноса на същата, с оглед установеното обстоятелство, че независимо от механизма на ПТП, при поставен предпазен колан ищцата би избегнала получената травма на гръбначния стълб. Ответната страна - Д. Д. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, с подробни доводи, взети предвид при настоящото произнасяне. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи и изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК, настоящият състав съобрази следното: Спорът в настоящата инстанция е ограничен до размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и процента съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, поради непоставен предпазен колан. В исковата молба ищцата твърди, че в резултат на ПТП е получила травма на гръбначния стълб / счупване на поясен прешлен /, лекувана медикаментозно, при 4-дневен болничен престой, като й е препоръчано носене на тораколумбален корсет в продължение на 6 месеца. Твърди преживян силен емоционален стрес, претърпени и търпими болки и страдания и все още невъзможност да извършва обичайните преди това занимания с връстниците си, вкл. поради ограничения в движението, с оглед носенето на корсета. Твърди необходимост от спазване на покой и постелъчен режим и обслужване на ежедневни нужди с чужда помощ, без упоменаване на конкретни времеви периоди. Съдебно-медицинската експертиза установява, че при ПТП е причинено счупване на тялото на първи поясен прешлен / компресионна фрактура /, довело до трайно затруднение на движенията на снагата. Ищцата е лекувана медикаментозно, при 4 - дневен болничен престой и продължила да носи торако-лумбален корсет за период от 6 месеца. За пълно възстановяване движенията на снагата е бил необходим период от 12 месеца, като към момента на прегледа от вещото лице е налице пълно възстановяване, няма данни за настъпили усложнения или остатъчни явления, с изключение на незначителни болки в поясната област при по-активни движения и навеждане тялото настрани. Разпитани са свидетели. Въззивният съд е потвърдил, определения от първоинстанционния съд за справедлив, размер на обезщетението от 60 000 лева. Макар да не е разграничил ясно установената фактическа обстановка от формираните правни изводи въз основа на същата, ясно е, че за определяне на размера е съобразил следните установени факти: увреждането е довело до трайно затруднение движенията на снагата на ищцата, изискващо носене на торако-лумбален корсет за период от 6 месеца; за пълното възстановяване на движенията са били необходими 12 месеца; нуждата от чужда помощ за обслужване на ежедневни нужди продължила и след болничния престой, предвид затруднението от поставения корсет и невъзможността на ищцата „ да ходи хубаво„ / очевидно се има предвид – да ходи нормално, без затруднения /; през тези 6 месеца момичето било изолирано от социалната си среда; оплаквала се от замайване първите 1- 2 месеца; 9 месеца след ПТП все още не можела да се движи добре, не била в състояние да се наведе, да прави резки движения; травмата се отразила върху психиката на детето – станало затворено, изпитвало страх от коли и пътуване. Формулировката, отделена в самостоятелен параграф, на която касаторът акцентира / стр. 73 пар.2 /, не изчерпва съобразените, предходно изброени факти. Упоменато е и съобразяване с икономическите условия в страната към момента на увреждането. Въззивният съд не е споделил приетия от първоинстанционния процент съпричиняване на вредоносния резултат – 50 %, намалявайки го на 20 %, по съображения, че за определянето му е необходимо да се направи съпоставка между поведението на делинквента и това на пострадалата. Противоправното поведение на делинквента се състои в управление на автомобила с несъобразена скорост и без упражняване на постоянен контрол върху превозното средство, докато нарушението на ищцата се изразява в непоставянето на предпазен колан. С оглед това съотношение съдът е приел, че приноса на всеки от двамата не може да бъде приет за равен. В изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Допустимо ли е съдът да определя действителен обем на търпени болки и страдания, базирайки се на житейска логика и презумирайки претърпени неимуществени вреди под формата на болки и страдания, при липса на събрани доказателства за тези факти и обстоятелства ?; 2/ Допустимо ли е решаващият съд, при преценка на критериите за определяне размера на застрахователно обезщетение, да изключи приложението на част от тях ?; 3/ Задължен ли е съдът да сочи кои критерии е взел предвид при определяне размера на застрахователното обезщетение, като посочи изрично фактите и обстоятелствата, установени по делото, съответстващи на всеки от критериите и начина и обема на това съответствие, кореспондиращи на определения за справедлив размер на застрахователно обезщетение ?; 4/ При определяне обема на приноса на пострадалото лице, допустимо ли е отправна точка да бъде поведението на делинквента ? и 5/ Допустимо ли е, при преценка на приноса на пострадалото лице, съдът да извърши същата на база буквалното съотнасяне закононарушенията на делинквента към тези на пострадалия или следва отправна точка да бъде конкретния и обективен принос на лицата за настъпване на вредите ? Допълнителният селективен критерий по всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с цитирана общо задължителна и каузална практика на касационна инстанция: ППВС № 4/1968 г., решения по т.д.№ 387/2008 г., т.д.№ 795/2008 г., т.д.№ 299/2011 г.,т.д. № 634/2010 г., т.д.№ 2956/2019 г. на ІІ т.о., т.д.№ 916/2011 г., т.д.№ 60/2012 г., т.д.№ 1512/2017 г., т.д.. № 257/2008 г. и т.д.№ 1071/2020 г. на І т.о. на ВКС. Касаторът сочи и очевидна неправилност по съображенията, изтъкнати във връзка с формулирането на въпросите - произнасяне в противоречие с материалния закон / чл. 52 ЗЗД и чл. 51 ал. 2 ЗЗД / и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - липса на мотиви, неправилно квалифицирано като порок „ необоснованост „. Първите три въпроса се отнасят до приложението на чл.52 ЗЗД и са провокирани от част от мотивите на въззивния акт - преждепосочения пар.2 на стр.73 по номерацията на въззивното дело – които, непрецизни и неотносими към действително приложими критерии за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди / в частта относно коментара на сериозността на травмата, като възможно да предизвика, но без доказателства действително да е предизвикала, инвалидизиране на лицето /, както вече се посочи по-горе, не изчерпват действително съобразените от съда факти. Поради това, всеки от въпросите не кореспондира с действителното съдържание на мотивите, макар да не са подобаващо структурирани, тъй като обезщетението не е основано на презумирани, хипотетични, а на действително доказани / със свидетелски показания и съдебно-медицинска експертиза / болки и страдания, коментирани в съдебния акт. Разминаването между предписания от лекарите / само с поставен тораколумбален корсет за 6 месеца / и фактически проведения възстановителен режим / и на легло /, доколкото се твърди от всеки от свидетелите и не е опроверган от други доказателства по делото, не може само по себе си да обоснове ирелевиране на последния и причинените на ищцата неудобства от спазването му, вкл. в аспект на отделянето й от обичайната социална среда. СМЕ е потвърдила едногодишен период на необходимо пълно възстановяване и остатъчни, макар незначителни проявления на травмата, съобразени от съда. По начало е нелогично формулирането на втория въпрос, тъй като несъобразяването на релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди критерии е довод за неправилност в интерес на пострадалия, а не на застрахователя – касатор. Последните два въпроса са предпоставени от довода за неправилно определен процент съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Четвъртият въпрос е изначално неясен в смисъла „ отправна точка „, но дори да се приеме, че визира неоснователно определяне на по-висок процент съпричиняване на делинквента, само и единствено предвид поведението му, като първопричина за вредоносния резултат, то въпросът не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не е изложил такъв мотив. Петият въпрос удовлетворява общия, но не и допълнителния селективен критерий. Неправилно касаторът счита, че съпоставянето на нарушенията на делинквента, спрямо тези на пострадалата, изключва съобразяване от съда на приноса на всяко от тези нарушения за настъпването на вредоносния резултат. Въззивният съд не се е основал на простото количествено съотношение, а преценил реалния принос на всяко от визираните закононарушения и настъпилите вреди. Правилността на приетото съотношение е в обхвата на преценката за правилност на конкретното решение, предмет на друга фаза на касационното производство и на други основания – тези по чл. 281 т. 3 ГПК, но и не се разминава драстично с приетото в сходни случаи / решения по т.д.№ 1773/21 г., т.д.№ 450/21 г., т.д.№ 94/2018 г. на І т.о., т.д.№ 1308/2015 г., т.д.№ 871/2018 г. на ІІ т.о. / прието 20 % съпричиняване, поради непоставен предпазен колан /, т.д.№ 2866/2018 г., т.д.№ 1796/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС / 25 % съпричиняване /. Посочените от касатора решения по т.д. № 1018/2019 г. на ІІ т.о., т.д.№ 2956/2019 г. и № 1971/2020 г. на І т.о. на ВКС, в които е определено 50 % съпричиняване от пострадалия, не са постановени в аналогични случаи. Така по т.д.№ 1018/2019 г. съдът е съобразил съпричиняване освен от непоставен предпазен колан и от самопоставяне в риск, предвид предприето пътуване с водач, употребил алкохол. В останалите два случая съдът е съобразил конкретния комплициран механизъм на ПТП и кумулирането на множество телесни увреждания в причинност с непоставения предпазен колан. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение