Решение № 1267 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8467/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Силистра действащ чрез пълномощника В. Петрова срещу решение № 884 от 18.07.2025 год. постановено по адм. д. № 157/2025 год. по описа на Административен съд Силистра, с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-0912-26/24.03.2025 год. на Директора на РЗОК Силистра, с която на „МБАЛ Тутракан“ ЕООД, на основание чл. 74, ал. 4 и чл.76, ал.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 449, ал. 1 и чл. 464, ал. 1 и чл.473, ал.3от Националния рамков договор (НРД) за медицинските дейности (МД) за 2023-2025 год., за нарушения по чл. 428, ал.1, предл. 1 от НРД за МД 2023-2025 год., по дванадесет истории на заболяването(ИЗ с №№ 3288, 3294, 3297, 3320, 3816,3820, 3824, 3826, 3851, 4199, 4498, 4514) са наложени санкции по чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025 год., а именно финансова неустойка в размер на 200 лв. по всяка една от горепосочените истории или в общ размер от 2400 лв. Изложените съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да се отмени оспореното решение и да се постанови друго, с което да се потвърди заповедта за налагане на санкции. Претендират се разноските по делото пред настоящата инстанция. Ответникът „МБАЛ Тутракан“ ЕООД в писмен отговор подаден чрез процесуален представител юрисконсулт Д. Черников оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли същата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна касационна прокуратура е дал мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационното оспорване. Счита, че е налице релевираното в касационната жалба отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага съда да приеме, че решението е неправилно и да го отмени като такова. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Силистра е заповед за налагане на санкции № РД-0912-26/24.03.2025 год. издадена от Директора на РЗОК Силистра, с която са установени 12 нарушения изразяващи се в това, че по всички истории в направлението за хоспитализация за лекуващ лекар е вписана д-р Л. Б. с УИН 2000000522, като същата е включена като „Лекар без специалност, работещ под наблюдението на специалист” в Приложение № 1А към договора, като в указанията за попълване на направление за хоспитализация в частта „Валидиране на документ” по КП и АПр е посочено задължение за вписване на УИН на лекуващ лекар, който е включен в Приложение № 1 към индивидуалния договор, а съгласно чл. 428, ал. 1 от НРД, направлението за хоспитализация се подписва само от лекар, включен в Приложение № 1. В развилото се съдебно производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 76, ал. 5 от ЗЗО от фактическа страна е установено, че със заповед № РД 0911-343/17.12.2024 г. на директора на РЗОК – Силистра е разпоредено на конкретни служители на РЗОК – Силистра да извършат тематична проверка на изпълнителя на медицинска помощ „МБАЛ – Тутракан“ ЕООД, съгласно договор № 1906-3 / 20.10.2023 г., относно водената финансова и медицинска документация във връзка с постъпило писмо от НЗОК с вх. № 35-00-1511/11.11.2024 г. С посоченото писмо са уведомени директорите на РЗОК в страната относно констатирани несъответствия в интегрираната информационна система на НЗОК за дейностите към договорите, сключени с лечебните заведения за оказване на болнична медицинска помощ (ЛЗБП), и тази, предоставена от РЗОК. По-конкретно е посочено, че са отчетени дейности от лекари, които са без специалност, работещи под наблюдение от специалист, или от лекари, работещи по граждански договор или на непълен работен ден, или от общопрактикуващи лекари. Поради това е указана необходимостта в кратък срок да се извърши проверка в ЛЗБП, сключили договор със съответната РЗОК. В изпълнение на заповедта е извършена проверка на „МБАЛ – Тутракан“ ЕООД, резултатите от която са изложени в Протокол № РД-1304-8/29.01.2025 год. При проверката е констатирано, че в приложените 12 броя история на заболяването (ИЗ) „Направление за хоспитализация (бл. МЗ-НЗОК № 7)“ за лекуващ лекар е вписана д-р Л. Б. с УИН 2000000522. Същата е включена като "Лекар без специалност, работещ под наблюдение на специалист“ в Приложение № 1А към договора на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ. В указанията за попълване на направление за хоспитализация в частта „Валидиране на документ“ по КП и АПр е посочено задължение за вписване на УИН на лекуващ лекар, който е включен в Приложение № 1 към индивидуалния договор. Посочено е, че съгласно изискванията на чл. 428. ал. 1 от НРД за МД 2023 – 2025 год. „Направление за хоспитализация-лечение по амбулаторни процедури” (бл. МЗ-НЗОК № 7), се подписва само от лекари, включени в приложение № 1 към договора на лечебното заведение, изпълнител на болнична помощ." Всяко от установените нарушения е квалифицирано като нарушение на чл. 428, ал.1, предл. 1 от НРД за МД 2023-2025 година. Протокол № РД-1304-8 / 29.01.2024 год. е връчен на 29.01.2025 год. на управителя на лечебното заведение – д-р Б. Б.. На 05.02.2025 година от „МБАЛ – Тутракан“ ЕООД е подадено възражение против констатациите в Протокол РД-1304-8 / 29. 01. 2025 год. Във възражението е посочено, че ЛЗ не е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 428 от НРД за МД 2023-2025г., тъй като част от направленията по описаните ИЗ са подписани от д-р Б. Б., като лекуващ лекар или лекар специалист, посочен в Приложение № 1 към договора на лечебното заведение. Д-р Л. Б. е подписала само частта на направлението за приемащ лекар с вид на приема по спешност, което било в съответствие с нормативната уредба. При приема на всички пациентки дежурен лекар е била д-р Л. Б., но поради допусната техническа грешка в болничната информационна система (БИС) на ЛЗ за лекуваш лекар е генериран нейния УИП. Изрично било посочено, че цялата дейност по лечението е извършвана от лекар специалист. На 12.02.2025 год. на основание чл. 75, ал. 5 от ЗЗО и във връзка с постъпилото възражение от „МБАЛ – Тутракан“ ЕООД против Протокол РД-1304-8/29.01.2025 год., от директора на РЗОК – Силистра е изпратено писмо до председателя на РК на БЛС в град Силистра с искане да посочи представители от квотата на РК – Силистра на БЛС със специалност „Акушерство и гинекология“, които да участват в арбитражна комисия. Възражението е разгледано от арбитражната комисия, определена със Заповед №РД-0914-2/14.02.2025 год. на Директора на РЗОК – Силистра. Арбитражната комисия се е произнесла при равен брой гласове – по три „за“ и три „против“ за всички нарушения. Директорът на РЗОК – Силистра е издал оспорената Заповед за налагане на санкции № РД-0912-26 от 24.03.2025 год., като е изложил мотиви идентични с отразените в Протокол РД-1304-8 / 29. 01. 2025 год. Всяко от установените нарушения е квалифицирано като нарушение на чл. 428, ал.1, предл. 1 от НРД за МД 2023-2025 година. С постановеното решение Административен съд Силистра е отменил оспорената заповед, след като е стигнал до правилния краен извод за нейната незаконосъобразност. Според съда процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради неизлагане от административният орган на ясни фактически основания (мотиви). Допуснатото нарушение на процесуалните правила било от вида на съществените такива, което обуславяло отмяната на издадената заповед. Освен това съдът счел, че е налице маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4.2, б. „в“ от ДР на НРД за МД – допусната техническа грешка в медицинската документация. Приел и за основателно възражението на жалбоподателя, че е налице несъответствие между фактическите основания и приложената правна норма, тъй като заповедта била издадена по реда на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО от НРД за МД за 2023-2025 год. – при липса на писмено изразено становище, въпреки установеното в хода на производството постъпило писмено становище от ЛЗ, съдържащо възражения по всички точки, поради което, при спазена процедура и наличие на произнасяне на Арбитражната комисия с равен брой гласове, ответникът е следвало да се произнесе по реда на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 473, ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 год. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 74, ал. 4 от ЗЗО лицето - обект на проверката има право да даде писмено становище пред управителя на НЗОК съответно пред директора на РЗОК по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по ал. 3. Възможността за излагане на становище по констатациите в протокола е предоставена за да може страната да ползва правото си на защита и да бъдат изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, които биха могли да възпрепятстват издаването на административния акт. Видно от доказателствата по административната преписка, такова писмено становище е дадено от управителя на дружеството като същото съдържа конкретни възражения срещу констатациите на контролните органи. Съгласно приложимата в случая разпоредба на чл. 76, ал. 3 от ЗЗО, ако арбитражната комисия не се произнесе с решение в предвидения срок или не стигне до решение поради равен брой гласове, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, може да наложи санкция, като издаде мотивирана заповед. След като в случая е била създадена арбитражна комисия, но тя не е стигнала до решение, директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, несъмнено има право да наложи санкции, но следва да мотивира акта си, като обсъди направените в хода на административното производство възражения. Ако издаде заповед за налагане на санкция, административният орган е длъжен да изложи мотиви защо счита, че лицето -обект на проверката е допуснало нарушения на задълженията си по НРД, като обсъди и обори възраженията му срещу констатациите в протокола по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, каквото задължение има и в изпълнение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, след което да обоснове приложените санкции. В процесния случай в атакуваната заповед като мотиви са възпроизведени дословно мотивите на констативния протокол, но не са разгледани, обсъдени и оборени възраженията на лечебното заведение. Административният орган е пресъздал фактическите констатации на проверяващите от съставения констативния протокол и е посочил норми на ЗЗО и НРД МД 2023-2025, които счита, че са нарушени, но не е изложил фактически основания оборващи възраженията на ЛЗ, с което е допуснал съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 35 от АПК. Административният орган е длъжен да даде мотивирано заключение по установените от него обстоятелства и по избраната от него правна квалификация на установените нарушения, като изложи ясни и конкретни мотиви в какво се изразяват нарушенията. В случая органът не е извършил собствена преценка и не е изложил свои и задълбочени мотиви за издаване на заповедта за налагане на санкции. С оглед правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основава правомощието си да наложи предвидените санкции. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че направеният от първоинстанционния съд извод за липса на мотиви и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е обоснован и се подкрепя от доказателствата по делото. Противно на оплакванията в касационната жалба не се установяват основания за отмяна на съдебното решение предмет на касационен контрол. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд Силистра е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предложение 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,