Определение № 2856 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4099/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. И. П., чрез адв. П. Г. против определение № 385 от 02.08.2023 г. на Окръжен съд Пазарджик, постановено по в.ч.гр.д. №403/2023 г., с което като е потвърдено определение № 1061/28.04.2023 г. по гр.д. № 4016/2022 г. на Районен съд Пазарджик, с което е изменено определение № 830 от 30.04.2023 г. в частта за съдебните разноски и частния жалбоподател е осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. сумата от 1 125 лв. на адв. Р. П. за осъществената от него безплатна правна помощ. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. Иска се допускане на касационно обжалване и отмяна на въззивното определението. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба са повдигнати шест въпроса в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Адвокат Р. П. – процесуален представител на ответницата Г. С. П., оспорва частната касационна жалба като поддържа, че същата е недопустима на основание чл.274, ал.4 вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като евентуалното решение по иска с правно основание чл.135 ЗЗД няма да подлежи на обжалване, тъй като цената му е под 5 000 лв. Настоящият съдебен състав намира, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на обжалване определянията по дела, решенията по които не биха подлежали на касационно обжалване. В конкретния случай образуваното пред Районен съд Пазарджик гражданско дело е с предмет обективно съединени искове по чл.135, ал.1 ЗЗД с цена на всеки от тях, определена по чл.69, ал.1, т.4 вр.т.2 ГПК под 5 000 лв., видно от представените данъчни оценки на л.68 и л.75 за имотите, предмет на двата договора, чиято относителна недействителност се иска да бъде обявена от съда по отношение на ищеца. Предмет на първия иск е договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на Ѕ ид. част от *** *. – ***, кв.** по плана на [населено място], общ. Пазарзжик, като цената на иска е половината от данъчната оценка за този имот или 2 521,25 лв. Предмет на втория иск е договор за покупко-продажба на недвижим имот *** *. – ***, кв.** по плана на .Д., общ. Пазарзжик, чиято цена е в размер на данъчната оценка или 2 074 лв. Предвид изложеното, обжалваното въззивно определение е изключено от касационен контрол поради ограничението на чл.274, ал.4 ГПК вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК. След като въззивното решение по исковете с правно основание чл.135 ЗЗД не би могло да се обжалва пред ВКС, на основание чл.274, ал.4 ГПК същото важи и за определението, постановено по делото по реда на чл.248 ГПК. Следва да се посочи, че погрешните указания в обжалваното определение, че същото подлежи на обжалване, не променят извода за недопустимост на касационното производство по делото. Предвид горното, подадената частна касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея частно гражданско производство следва да се прекрати. Разноски за настоящото производство, което е с предмет обжалване на въззивно определение, потвърждаващо определение на първата инстанция, постановено по реда на чл.248 ГПК, не се дължат. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,