Определение № 253 от 22.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1285/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. ,малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Д. И. М. срещу решение №114 от 19.04.2011г по гр.дело № 121/2011г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отменено решение от 08.12.2010г по гр.д. № 500/2009г на Р. РС Искове от името на малолетния ищец с правно основание чл. 200 от КТ за обезщетение на неимуществени и имуществени вреди от трудова злополука ,причинила смъртта на неговия баща, са отхвърлени. В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване по иска за неимуществените вреди се сочи чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК по въпроса дали изплатеното и получено застрахователно обезщетение се приспада и как следва да се приспада, ако единия от исковете, за неимуществени вреди е уважен, а другия отхвърлен (след като е отменено първоинстанционното решение за уважаването му ). Цитира се практика на ВКС, конкретни съображения са изтъкваното противоречие не са развити. В частта, произнесена по отхвърления иск за имуществени вреди решението се обжалва ,като се поставят два процесуални въпроса ,касаещи задълженията на съда и се изтъква основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК В отговор ответникът по жалбата Р „Т. -1”, [населено място], клон на ”М. М.- изток”, оспорва поставените въпроси да са относими към изхода на делото ,или да е налице допусната противоречива практика .Оспорват оплакването, че неправилно са присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. След преценка ,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Върховен касационен съд приема довода на защитата в изложението, че правилно е дължимото от работодателя обезщетение на основание чл. 200 от КТ да се намалява с размера на получената сума - застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховане на работниците в случаи на трудова злополука, без оглед на това дали вредите са имуществени, или неимуществени. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл. 290 от ГПК, изразена в приложеното решение №211 от 2010г по гр.д. № 719/2009г. Върховен касационен съд не приема довода на касатора ,че обжалваното въззивно решение съдържа различно разрешение по поставения въпрос, в противоречие с цитираната практика. Въззивният съд е съпоставил полученото застрахователно обезщетение с обезщетението, което е приел за установено по основание, справедливо по размер и дължимо от работодателя, в случая то е за неимуществените вреди. Съпоставката е довела съда до извод, че застрахователното плащане покрива изцяло тази вреда ,а другата заявена с иска вреда не е приета за установена по делото. Претенцията за обезщетение в частта за пропуснатите ползи (имуществени вреди ), от издръжка, която би получавал малолетния ищец до навършване на пълнолетие, е отхвърлена като неоснователна предвид размера на отпуснатата наследствена пенсия, поради това и получената застраховка не е „приспадана” от обезщетение, което не се дължи и се претендира неоснователно. Няма как правилото за приспадане в чл. 200 ал.4 от КТ да се отнася за обезщетение, което не е дължимо. Без връзка с делото и неговия изход са поставени и двата процесуалноправни въпроса в изложението, в частта по иска за имуществената вреда. Първият въпрос преформулира едно лишено от опора в принципите на състезателния процес тълкуване на защитата ,че макар ответникът да е оспорил иска, съдът следвало да приеме ,че го е признава по основание ,щом е развил доводи и изтъквал доказателства единствено по въпроса имало ли съпричиняване. Тезата на защитата не държи сметка за очертания по делото спорен предмет, въпросът няма връзка с решаващата дейност на съда, обективирана при преценка на обстоятелството налице ли е конкретната вреда, чието обезщетяване се претендира Вторият поставен процесуалноправен въпрос е длъжен ли е съда при определянето на „необходимия размер на доходите на дете – член на семейството”, да вземе предвид доходите както на бащата, така и на майката. Въпросът няма отношение към предмета на изследване, проведено от решаващия съд по основанието на иска при конкретната фактическа обстановка по делото. Не е ясно какво отношение към основанието на иска би имало обсъждането на доходите на майката, за която е било установено ,че не работи .При най- благоприятно за ищеца положение,т.е без да се предвижда част от издръжката да се покрива от доходите на майката, въззивният съд е приел конкретния общ размер на наследствената пенсия на детето и надбавките като равностоен или по- висок от издръжката ,която детето би получавало, ако бащата бе жив. В изложението липсва съдържателен довод за основание по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и по този въпрос. Тъй като основание за допускане на касационно обжалване на решението не е налице, на разглеждане подлежи оплакването в жалбата, че въззивният съд неправилно е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на законния представител на основание чл. 78 ал.8 от ГПК, при положение ,че в хода на въззивното производство е отчетен настъпил след завеждането на исковата молба факт - получаване на застрахователно обезщетение в полза на ищеца ,което погасява изцяло правото му на справедливо обезщетение в този процес. От мотивите на решението е видно ,че по отношение на иска в частта за неимуществените вреди, въззивният съд приема за дължимо по- високо от присъденото на първа инстанция обезщетение, но приема вземането за погасено предвид извършения в хода на делото превод. В този случай, по аргумент от чл.78 ал.2 от ГПК ,на ответника не се дължат присъдените разноски и в тази част определението на въззивния съд ,съдържащо се в обжалваното решение, следва да се отмени, а искането за присъждане на разноски, да се отхвърли. Воден от гореизложеното .Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.