Определение № 139 от 01.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Л. С. срещу решение № 260146 от 17.07.20г.по гр.дело № 1336/19г.на Варненския окръжен съд в частта му относно определената месечна издръжка,която е осъден да заплаща на малолетния си син Н. чрез неговата майка и законна представителка К. Й. П.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Към същата е приложено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, в което се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите за критериите, по които се определя дължащата се от родител на малолетно дете издръжка – каква част от дохода да бъде определена за изплащане на издръжка и какъв дял от дохода да бъде за собствена издръжка, както и как да бъде разпределена тежестта на издръжката между двамата родители при отчитане на техните доходи и възможности. Ответницата по жалбата К. Й. П. моли да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение, намира,че касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната жалба е подадена против решение, което не подлежи на касационен контрол. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.3 т.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка. Решението,предмет на настоящото производство, е въззивно и се обжалва само в частта за издръжката. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,Трето г.о.