Определение № 50029 от 25.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2495/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Енерго про Продажби“АД срещу решение №.58/14.02.22 по г.д.№.264/21 на ОС В.Търново – с което е потвърдено реш.№.489/25.11.19 по г.д.№.625/19 на РС Горна Оряховица за признаване за установено, че А. Х. Б. не дължи сумата 5898,94лв. стойност на еленергия за периода 11.01.18-10.01.19, със съответно произнасяне по разноските. Ответната страна А. Х. Б. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че ответникът доставя на ищцата електричество в имот на адрес [улица].9 в [населено място], Г., като до фактуриране на процесната сума месечните начисления са били заплатени; електромерът, отчитащ доставяното от ответното дружество количество еленергия, е бил демонтиран и изпратен за метрологична проверка; последната е установила външна намеса в тарифната схема на устройството. Съдът е намерил, че правилата на чл.183 ЗЗД относно заплащането на цена на доставка са дерогирани от чл.83 ал.1 т.6 и чл.98а от Закона за енергетиката, предвиждащи специален ред за изчисление, коригиране и заплащане на неотчетени количества еленергия-касае се за съотношение на специален към общ закон, поради което ЗЗД не намира приложение; не намират приложение и Общите условия на дружеството доставчик, защото за уреждане на случаи като процесния законът препраща не към тях, а към подзаконов акт, издаден от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /чл.83 ал.1 т.5 ЗЕ/. Констативният протокол, на който се позовава ответникът, непротивопоставим на ищеца и съставен по процедура по ПИКЕЕ, отменена към момента на проверката, сам по себе си не установява доставката на енергия; като частен свидетелстващ документ няма доказателствена стойност за удостоверените факти /чл.179 ГПК/; същото важи и за протокола на Българският институт по метрология от 11.03.19 - който е частен, а не официален документ; по делото не са ангажирани доказателства ответникът да е доставил процесното количество електроенергия; отбелязването в протокола, че е установена намеса в тарифната схема на електромера, не го установява, а и противоречи на останалите констатации в нея - че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност; съгласно изслушаната експертиза е невъзможно да се установи причината за показания в невизуализирания на дисплея регистър. При тези обстоятелства претенцията е приета за основателна. Касаторът се позовава на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“При установено софтуеърно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, приложима ли е и следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ГПК? От правно значение ли са в този случай причините, довели до измерване на част от потребената от абоната електрическа енергия в скрит регистър на електромера, както и периодът на това измерване“ /реш.№.79/1.04.21 по г.д.№.2373/21, ІІІ ГО, реш.№.76/8.04.21 по г.д.№.2209/20, ІV ГО, реш. №.77/8.04.21 по г.д.№.2862/20, ІV ГО, реш.№.38/23.03.21 по г.д.№.2048/20, ІІІ ГО, реш.№.150/26.06.19 по г.д.№.4160/18, ІІІ ГО, реш.№.21/1.03.17 по г.д.№.5041/16, І ГО/; 2. „Присъща ли е на документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, материална доказателствена сила и валидно ли установява той обективираните в него факти? Длъжен ли е съдът да зачете това доказване при формиране на решението му по спора, в случай, че не е проведено оспорване на представения документ, издаден от длъжностното лице в кръга на службата му по установените форма и ред?“ /реш.№.76/10.07.12 по т.д.№.490/11, І ТО, реш.№.43/7.03.18 по г.д.№.2085/17, ІV ГО, реш. №.249/12.11.12 по г.д.№.270/12, ІІ ГО/; „Следва ли експертното заключение по допусната и приета по делото експертиза да се преценява от съда, в това число и във връзка с другите доказателства по делото?“ /реш.№.25/2.07.20 по г.д.№.2976/19, ІІ ГО, реш.№.267/4.03.14 по г.д.№.30/ 13, І ГО, реш.№.163/3.02.21 по г.д.№.123/20, ІІІ ГО, реш.№.117/22.01.21 по т.д.№.1409/19, І ТО/. Във връзка с първия въпрос е налице трайно установената и безпротиворечива практика на ВКС. Съгласно същата, в това число цитираната, „ електроразпределителното дружество може да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер, и в хипотезата, при която са отменени разпоредбите на ПИКЕЕ от 2013 г., с изключение на чл.48 - чл.51, дори да липсва приложима специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител. Този извод произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. Според общата норма на чл.183 ЗЗД, когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Ако няма специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, постановени по адм.дела с №. 2385/16, в сила от 14.02.17 и №. 3879/17, в сила от 23.11.18/ се прилага общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока. Софтуерното въздействие върху СТИ, в резултат на което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране на отговорността на потребителя по чл.183 ЗЗД. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в горепосочената хипотеза гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отм. чл.47 - чл.51 ПИКЕЕ от 2013г. При тези обстоятелства следва да се заключи, че при грешно отчетено по-малко количество от действително потребената електроенергия в резултат на софтуерно въздействие, облагодетелстващо потребителя, той дължи заплащане на разликата като цена на доставена, но незаплатена стока на основание договора за покупко-продажба. Достатъчно е доставчикът на електроенергия да докаже реалното количество на доставената енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото “. Настоящият състав намира, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка съответствието с така цитираната практика., а останалите въпроси ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество. На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 117,98лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,