Определение № 50593 от 14.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2097/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от „КОНСЕРВНА ФАБРИКА ПЕТРИЧ" ЕООД против решение №285/03.05.2022 г. по т.д. №946/2021г. на Апелативен съд -София, с което е потвърдено решение №43/03.08.2021г. по т.д. №25/2021г. на Окръжен съд- Благоевград, с което е открито производство по несъстоятелност на „КОНСЕРВНА ФАБРИКА ПЕТРИЧ" ЕООД. В касационната жалба са изложени твърдения за недопустимост на въззивното решение, като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване на процесуални права- висящ преюдициален спор. Касаторът оспорва като неправилно приетото от въззивния съд, че т.д. №76/2020г. на ОС- Благоевград няма преюдициално значение за настоящия спор, като счита, че с окончателния акт по цитираното дело ще се определи дали молителят в настоящото производство - „КТБ" АД е кредитор на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД и ако е кредитор - в какъв размер са неговите вземания. Излага и доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Намира за необосновани и незаконосъобразни изводите на решаващия състав относно размера на задълженията на „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД към „КТБ" АД - 96 564 626.90 лева при солидарна отговорност от страна на „КОНСЕРВНА ФАБРИКА ПЕТРИЧ" ЕООД, като заявява, че с плана за преобразуване на „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД на новоучредените дружества са разпределени активи - недвижими имоти и движими вещи, както и права и задължения по действащи договори, сключени от „В & ВГД Оранжерии Петрич" ООД, в това число- на „Консервна фабрика Петрич" ЕООД – 27 740 лева. Поддържа тезата, че съгласно чл.263л ТЗ и съобразно практиката на ВКС, обективирана в решение №78 от 10.07.2017г. по т.д. № 843/2016г., І т.о., в хипотезата на отделяне /а не на разделяне/, ако е налице разпределяне с договор или план за преобразуване, в който преминаващите в отделното дружество права и задължения са конкретизирани, както е в конкретния случай, то непосочените такива остават в патримониума на първоначалното дружество, което е сключило договора, респ. и отговорността, произтичаща от неизпълнението е негова. В случая договорите за банков кредит са сключени преди преобразуването чрез отделяне, задълженията по тях не са разпределени, поради което „КТБ" АД не е кредитор на нито едно от отделените дружества. Намира също така, че апелативният състав неправилно е приел, че „КОНСЕРВНА ФАБРИКА ПЕТРИЧ" ЕООД е в състояние на неплатежоспособност, въпреки че коефициентите за бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, коефициента за финансова автономност и коефициента за задлъжнялост са в приетите норми. Касаторът моли да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално отменено като неправилно въззивното решение. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 ГПК.В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ В хипотезата на отделяне /а не на разделяне, уредено с ал.2 на чл. 263л от ТЗ/, ако е налице разпределяне с договор или план за преобразуване, в който преминаващите в отделеното дружество права и задължения са конкретизирани, то в този случай непосочените такива остават ли в патримониума на първоначалното дружество и отговорността, произтичаща от неизпълнението на договор, негова ли е, при условие, че изпадането в забава, като предпоставка за настъпване на изискуемостта на вземането, е настъпила след преобразуването?“- с твърдение за противоречие с решение №78/10.7.2017 г. по т.д. №843/2016 г. на І т.о. на ВКС, а ако такова не се установи- при наличие на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК; „2/ Отговорността за вземане по банков кредит, сключен преди датата на преобразуване чрез отделяне, остава ли в тежест на дружеството праводател, когато след отделянето правата и задълженията по изпълнението на този договор не са разпределени в патримониума на отделеното дружество?“ и „3/ Следва ли при преценка за наличие на предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност съдът да приема за несъбираеми вземания, при условие че няма взето решение на ръководството на дружеството за обезценката им, без да съобрази, че дружеството е било обявено в несъстоятелност с прекратена търговска дейност в рамките на 2 години, като в последствие решението за несъстоятелност е отменено?“ – като касаторът поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по жалбата „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА” АД /в несъстоятелност/ намира атакуваното решение за допустимо, правилно и обосновано. Счита, че не са налице основания за допускането му до касационен контрол. Излага доводи за неговата допустимост, като поддържа, че за откриване на производство по несъстоятелност не е необходимо вземанията на кредиторите да бъдат установени с влязло в сила съдебно решение, като наличието на спор по чл.694 ТЗ в друго производство по несъстоятелност, не може да бъде преюдициално спрямо настоящото дело. Намира, че разпоредбата на чл. 263л, ал.1, изр. 2 ТЗ, тълкувана систематически с изр.1, следва да се разбира като уреждаща вътрешните отношения между солидарните длъжници, а не като ограничаваща пълната им отговорност спрямо кредитора. Поддържа, че в случая са налице необходимите предпоставки за откриване производство по несъстоятелност на „Консервна Фабрика Петрич“ ЕООД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима – подадена от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да потвърди първоинстанционното решение за откриване на производство по несъстоятелност на „КОНСЕРВНА ФАБРИКА ПЕТРИЧ" ЕООД на основание чл.630, ал.1 ТЗ, въззивният съд, на първо място, намира за неоснователни възраженията за недопустимост на обжалваното първоинстанционно решение поради липса на качеството кредитор на молителя „КТБ“ АД и поради наличие на висящ преюдициален спор /т.д. №76/2020г. по описа на БлОС/, налагащ спирането на настоящото производство. Решаващият съдебен състав приема, че наличието или липсата на вземане на молителя по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на ответното дружество е относимо към материалноправната, а не към процесуалноправната му легитимация, респ. е релевантно за основателността, а не за допустимостта на молбата, съответно - за правилността, а не зо допустимостта на съдебното решение. Съдът приема за безспорно наличето на висящ спор по чл.694 ТЗ с предмет установяване съществуването на процесните вземания на „КТБ“ АД срещу „В & ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ" ООД, произтичащи от 11 договора за банков кредит, но намира, че няма обусловеност между делата, която да налага спирането на производството по чл.625 ТЗ до приключването на това по чл. 694 ТЗ. Достига до извод, че обусловеността между делата е обратна - предявяването на иска с правно основание чл.694 ТЗ предпоставя решение по чл.630, ал.1 ТЗ, с което молбата по чл.625 ТЗ е уважена, както и развитие на съпътстващите производства по чл.690-чл.692 ТЗ. Въззивният състав счита, че в настоящото производство подлежат на самостоятелно установяване всички правнорелевантни обстоятелства относно действителното имуществено състояние на длъжниковото предприятие, към съответния релевантен момент, без това да е обусловено по какъвто и да било начин от непременното установяване по исков ред и със сила на пресъдено нещо на съществуването или несъществуването на конкретните вземания на молителя в производството. Апелативният съд намира за безспорно, че на 26.06.2013г. по партидата на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД е вписано преобразуване на дружеството чрез отделяне, в резултат на което са образувани шест нови търговски дружества, вкл. „КОНСЕРВНА ФАБРИКА ПЕТРИЧ“ ЕООД. Като спорни между страните са отграничени въпросите- дали ответникът, като отделил се от „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, и доколкото в плана за преобразуване не са му възложени задълженията по процесните договори за кредит към „КТБ“ АД /н./, отговаря солидарно с праводателя си за пълния размер на същите, или само до размера на полученото при отделянето /преобразуването/ имущество, съответно - дали ответниковото предприятие е неплатежоспособно /евентуално - свръхзадължено/, в единия, съответно - и в другия случай. Въззивният състав приема за доказано, че с плана за преобразуване е направено разпределение на всички права и задължения, които преминават към новоучредените дружества, като на ответника са разпределени конкретно описан недвижим имот, движими вещи, права и задължения по действащи договори със съконтрахенти и работници, но не и задължения по процесните договори с „КТБ“ АД /н./, като изрично е посочено, че имуществото е с чиста стойност в размер на 27 740 лева. Решаващият съдебен състав констатира, че съгласно чл.263л ТЗ за задълженията, възникнали до датата на преобразуването, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените, като отговорността на всяко дружество е до размера на получените от него права, освен на дружеството, на което задължението е разпределено с договора или плана за преобразуване. След анализ на тази разпоредба и съдебната практика, съдът стига до извод, че пред и над интереса на преобразуващите се дружества, включително и на отделящите се /при отделяне/, които постигат собствени търговски и други цели с извършваното преобразуване, следва да се даде превес на интереса на третите лица - кредитори на преобразуващото се дружество, чиито интереси не могат да бъдат злепоставяни, съответно - защитата на правата им - накърнявана, намалявана, отслабвана и/или редуцирана по какъвто и да било начин вследствие преобразуването. Счита, че това би могло да стане само при съгласие на кредитора, но не и против волята му, като в настоящия случай няма доказателства за такова. Предвид изложеното, споделя и препраща към изводите на първоинстанционния съд, че след преобразуването чрез отделяне, „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и новоучредените дружества, вкл. ответника „КОНСЕРВНА ФАБРИКА ПЕТРИЧ“ ЕООД носят солидарна отговорност за задълженията по процесните договори за банков кредит на обща стойност 96 564 626.90 лева, тъй като вземането не е разпределено, а обемът на получените от отделилите се дружества права има значение само във вътрешените отношения между тях и дружеството, от което са се отделили. Съдът излага и допълнителни мотиви, че дори да се възприеме тезата на ответника, че солидарната отговорност на приемащото дружество към кредитора е неограничена за цялото задължение, независимо от размера на получените права, но само ако на него е разпределено задължението - чл.263, ал.1, изр.2, предл.2 ТЗ, респ., че солидарната отговорност на „КОНСЕРВНА ФАБРИКА ПЕТРИЧ“ ЕООД е до размера на получените от него права /до размер на 27 740 лева/, не се променя крайният извод, че ответникът е солидарно отговорен за задълженията на „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД към „КТБ“ АД /н./, макар и до този размер, респ. че „КТБ“ АД /н./ се явява кредитор на ответника по изискуемо задължение, произтичащо от търговска сделка. Предвид изложеното намира за неоснователно възражението, че банката- молител не е кредитор, легитимиран да подаде молба с правно основание чл.625 ТЗ. След подробен анализ на доказателствата по делото, вкл. приетите заключения на съдебно-икономическите експертизи, апелативният съдебен състав на база различни икономически и финансови показатели /показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието; показателите за финансова автономност и задлъжнялост; показателите за нетна стойност на капитала и др./ стига до извод, че ответното дружество е в състояние на неплатежоспособност, поради което и искането за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на него е основателно. Излага аргументи, че видно от приетото по делото първоначално заключение, кредитирано като обективно, обосновано и основано на специалните знания на вещото лице, парично оценимите права на дружеството към 30.04.2021г. са в размер на 45 804.04 лева, като вземанията представляват 100 % от всички активи. Съдът възприема заключението на вещото лице, че според показателя „период на събиране на вземанията“ още от 2014 г. събираемостта на вземанията на ответника е 12 месеца и нараства непрекъснато до 2020г., като формира извод, че това ги прави не само трудно събираеми, а несъбираеми в рамките на обозримото икономическо бъдеще. Намира за доказано, че още от 2014г. дружеството няма краткотрайни активи /доколкото 100 % от активите му са вземания, които са несъбираеми или трудно събираеми/ за сметка на които да покрива текущите си задължения, независимо от решението на ръководството на дружеството, че към датата на изготвяне на експертизата /края на м. април 2021 г./, вземанията не се нуждаят от обезценка. С оглед изложеното, съдът достига до извод, че следва да се изчислят коефициентите за ликвидност корективно- при изключване на процесните вземания от краткотрайните активи като несъбираеми или трудно събираеми. При съобразяване събираемостта на вземанията на дружеството, съставляващи 100 % от активите на ответника, следва да се приеме, че стойността им е нула, респ. коефициентите за ликвидност придобиват стойности много под референтните. Предвид горното и при отчитане на коефициентите за финансова автономност /платежоспособност/, които са отрицателни, както и на коефициентите на задлъжнялост, показателите за нетна стойност на капитала съдът намира, че е доказана явна и необратима неплатежоспособност на предприятието на ответното дружество. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. Обжалваното решение е валидно, като няма основание за проверка за вероятна недопустимост. Висящото дело относно вземането, с което молителят в производството по чл.625 ТЗ се легитимира като кредитор на ответното дружество, не представлява преюдициален спор, обуславящ спиране на делото за откриване на производство по несъстоятелност съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Производството по молба по чл.625 ТЗ е особено исково производство, имащо за предмет състоянието на неплатежоспособност/свръхзадълженост на ответника, респ. само по отношение на това състояние и началния му момент /началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост/ се формира силата на пресъдено рещо на решението /в този смисъл са разясненията в ТР №1/2017г. от 03.12.2018г. по т.д. №1/2017г. на ОСТК на ВКС/. Няма спор в съдебната практика, че вземането на кредитора, с което той се легитимира по молбата, не се обхваща от силата на пресъдено нещо /решение №277 от 20.07.07 г. по т. д. №1053/2006г., II т. о. на ВКС; решение №439 от 16.08.06 г. по т.д. №41/06 г., I т. о. на ВКС и др./. Това вземане не е нужно да е ликвидно, т.е. то може да е спорно, вкл. да бъде оспорено и след постановяване на решението по чл.630 или чл.632 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника - по реда на чл.690-чл.694 ТЗ в производството по предявяване на вземанията. За допустимостта на молбата по чл.625 ТЗ е достатъчно кредиторът да изложи фактите, от които произтичат вземанията му и които го легитимират да иска откриване на производство по несъстоятелност на длъжника, респ. да посочи техния размер, период и други индивидуализиращи белези. За да се произнесе по основателността на молбата, съдът е длъжен да установи материалните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, като е трайна и непротиворечива съдебната практика, че активната легитимация на кредитора следва да бъде установена, респективно може да бъде оспорена в производството по несъстоятелност, като всяка една от страните следва да установи твърдяните от нея факти и обстоятелства. Наличието на висящ исков процес относно вземането на кредитора – молител не представлява основание по чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по молбата по чл. 625 ТЗ. Спирането би забавило удовлетворяването на кредиторите и би възпрепятствало възможността за оздравяване на бизнеса на търговеца, поради което спорът за съществуването на вземането на кредитора се разглежда в рамките на производството по молбата по чл. 625 ТЗ. В хипотезата на влизане в сила на решение относно вземането, с което кредиторът се легитимира като кредитор по чл.625 ТЗ, докато е висящо производството по чл.625 ТЗ, съдът по несъстоятелността е длъжен да го съобрази съгласно чл.235, ал.3 ГПК, т.е. формиралата се по отношение на вземането сила на пресъдено нещо следва да бъде зачетена. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Настоящият състав на ВКС намира, че първият и вторият от поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са разрешени от съда и отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, но касаторът не обосновава допълнителните критерии по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Не се установява твърдяното противоречие с практиката на ВКС, цитирана от жалбоподателя. На първо място, с решение №78/10.7.2017 г. по т.д. №843/2016 г. на І т.о. на ВКС принципно е прието, че в хипотезата на чл.263л, ал.1 ТЗ за задължения, възникнали до датата на преобразуването /чрез разделяне или отделяне/, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените. На следващо място, дадените от съда различни разрешения на въпроса- в зависимост от момента на възникване на задължението /преди или след преобразуването/ и вида на преобразуването /отделяне или разделяне/, се отнасят за хипотези, различни от разгледаната от въззивния съд в настоящото производство. Само в случай, че задължението е възникнало след преобразуването чрез отделяне и не е изрично разпределено с договор или плана за преобразуване на някое от отделените дружества, то остава в патримониума на първоначалното /преобразуващото се/ дружество, сключило съответния договор и носещо отговорност за неговото изпълнение. В настоящия случай въззивният съд приема, че вземанията на „КТБ“ АД, произтичащи от описаните 11 броя договори за банков кредит, сключени в периода 28.09.2006г.-22.08.2012г., са възникнали преди преобразуването чрез отделяне на кредитополучателя „В & ВГД Оранжерии Петрич“ ООД. Следва да се отбележи, че нито по отношение на първите два, нито на третия формулиран от касатора въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. То предполага поставяне на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, както и обосноваване, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването ще осигури разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите /т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. Касаторът не е изложил аргументи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочена разпоредба. Всички наведени от него доводи представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда, респ. за неправилност на въззивното решение, които обаче не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство. Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира, че по отношение на третия въпрос е формирана съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил и която не се нуждае от промяна /поради неточно тълкуване на закона/ или осъвременяване /поради промяна в обществените условия/. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС, обективирана в решение №164/30.11.2013г. по т.д. №284/2016г., II т.о., решение №179/30.10.2017г. по т.д. №1048/2017г., I т.о., решение №32/17.06.2013г. по т.д. №685/2012г. на ВКС, че за преценка на състоянието на неплатежоспособност от значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. При доказателства за наличие на несъбираеми и/ или спорни вземания, в съответствие с въведеното от чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ силно служебно начало в производството по несъстоятелност и по аргумент от чл.631 ТЗ, съдът дължи комплексна преценка на спорните елементи на актива и корекционно преизчисление на коефициентите за ликвидност. Същата корекция е приложима и при установяване на документална необоснованост на счетоводните записвания по баланса – актив/пасив или несъответствие с реално съществуващи вземания и задължения или отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни / дългосрочни. В пълно съответствие с практиката на ВКС въззивният съд, въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза, е направил анализ на отделните елементи на активите на длъжника, а след констатация, че КМА се изчерпват с вземания, които са трудно събираеми или несъбираеми, е приложил корекционно преизчисляване на коефициентите за ликвидност. Изводът за несъбираемост на вземанията е основан както на техния размер и падеж, така и на периода, в който не са погасени, надхвърлящ многократно една финансова година. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Предвид изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени в касационното производство. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд