Определение № 4173 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1549/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Л. П. против решение №441 от 6.12.2024 г. по в.гр.д.№530 по описа за 2024 г. на Софийския окръжен съд, II въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение №159 от 16.4.2024 г. по гр. д. №792 по описа за 2022 г. на Костинбродския районен съд, трети състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от В. Л. П. против Софийския районен съд иск с правно основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване на гр. д. № 63397 по описа за 2021 г. на СРС и администриране на въззивната жалба срещу решението по делото в разумен срок.

Касаторът твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

1.Следва ли фактическата и правна сложност на разглежданото производство да се вземе предвид като основен критерий при извършване на преценката относно разумността на срока за разглеждане на спора?

2. При преценката на общата продължителност на производството в контекста на разумния срок следва ли да се включи и времето, необходимо на първоинстанционния съд да администрира делото към въззивната инстанция при подадена жалба, в случай че на съдебния акт по същество е придадено предварително изпълнение?

3. Следва ли да се приеме, че семейноправните спорове са от съществено значение за правната сфера на страните по тях, съответно темпоралният обхват на понятието „разумен срок“ за разглеждането им следва да бъде по-малък?

Софийският районен съд застъпва становището, че няма основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

В. Л. П. е предявил срещу Софийския районен съд иск за заплащане на 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от забавено разглеждане на гр. д. № 63397 по описа за 2021 г. на 83 състав на СРС, образувано по негово искане за връщане на детето А. П., както и за забавено администриране на частна жалба срещу определението по същото дело. Костинбродският районен съд е отхвърлил иска, а Софийският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително решение. Въззивният съд е приел, че от образуване на делото пред СРС на 17.12.2020 г. до постановяване на съдебен акт на 8.07.2021 г. са изминали шест месеца и двадесет и два дни, тоест общо 203 дни, което е напълно разумен срок за разглеждане на гражданско дело на първа инстанция. Счел е за несъстоятелна тезата на ищеца, че съставът на СРС е забавил насрочването на делото, тъй като процесуалният закон задължава съда да изчака изтичане на нормативно определени или технологично необходими срокове преди да извърши съответното процесуално действие. В случая от момента, в който съдът е постановил да бъдат връчени книжата на ответницата до момента на реалното им връчване и впоследствие до изтичане на едномесечния срок за отговор съдът обективно не е имал възможност да извърши валидно каквото и да е процесуално действие. По сходни съображения няма забавяне и по отношение на периода от подаването на исковата молба до постановяване на разпореждането за връчване на препис от нея на ответницата. През другите периоди въззивният съд е счел, че процесуалните действия са извършени в разумен срок, отчитайки, че не се касае за бързо производство. Констатирал е, че е проведено само едно публично съдебно заседание след по-малко от месец от неговото насрочване и три седмици след това е постановен съдебен акт по същество. Позовавайки се на практиката на ЕСПЧ, съдът е отбелязал също, че бързината не е единствен критерий за качество на съдебната дейност, а разумният срок отразява оптималния баланс между продължителността и качеството на разглеждане на делото. Допълнително е изтъкнал съображението, че значението на делото за ищеца с оглед неговия предмет и възможни правни последици не е било толкова съществено, колкото би било например едно наказателно или трудово дело или дело за първоначално определяне упражняването на родителски права. Касае се за дело относно местоживеенето на детето, което не е от съдбоносна важност за ищеца, тъй като вече е влязло в сила съдебно решение, с което на ищеца е било предоставено упражняването на родителски права. Не е обсъдил доводите за евентуално забавено администриране на въззивната жалба, тъй като това забавяне е било в полза на ищеца. Съгласно чл.126, ал.2, изр. второ от СК обжалването на постановеното определение не спира изпълнението и ищецът е могъл да предприеме такова изпълнение.

От тези мотиви е видно, че поставените от касатора въпроси са от значение за изхода на спора, но дадените от въззивния съд разрешения са в съответствие с практиката на ВКС, включително на цитираните ТР №1 от 27.11.2023 г. по тълк. д. №1/2022 г. на ОСГК на ВКС, решения № 222 от 12.02.2020 г. по гр. д. № 92/2019 г. на III ГО на ВКС, № 122 от 28.10.2020 г. по гр.д.№ 611 по описа за 2020г. на ІІІ ГО на ВКС и № 306 от 22.10.2019 г. по гр.дело № 4482/2017 г. на IV ГО на ВКС. В тази практика е прието, че фактическата и правна сложност на делото е важен критерий, въз основа на който се отчита дали срокът за разглеждане на делото е бил разумен, който критерий обаче не е единствен, а е сред множеството други, на които се основава комплексната преценка на съда. Нужно е освен това да се търси баланс между интересите на лицето да получи бързо решение и необходимостта от проучване и правилно провеждане на производството, както е посочил въззивният съд, защото качественото разглеждане на делото и съблюдаването на процесуалните права на страните също изисква технологично време. В случая спорната процедура е наложила връчване на препис на другата страна, изчакване на отговор в законния срок, насрочване в публично съдебно заседание, което е обусловило продължителността на производството от шест месеца и двадесет и два дни, поради което този срок е разумен. Безспорно е също, че значението на спора за ищеца е сред критериите за преценка дали срокът е разумен и дали изисква от държавните органи да проявят по-голяма експедитивност/например при дела, касаещи трудова заетост, свързани с гражданско състояние, родителски права върху деца, настойничество или попечителство, за образование, здравеопазване, репутация, собственост върху земя, търговски интереси, обезщетение за пътнотранспортни произшествия/. Въззивният съд в случая не е пренебрегнал този критерий, а е посочил, че все пак делото не се отличава със съдбоносно значение за ищеца, каквото би било едно наказателно дело, трудово дело или дело за първоначално определяне на родителските права. Освен това в практиката на ВКС е подчертано, че съдът преценява разумната продължителност на срока с оглед конкретния спор, тоест-с оглед приложимите процесуални правила. По този начин е постъпил и въззивният съд, отчитайки, че определението по делото, което е било постановено в полза на ищеца, се ползва с предварително изпълнение, поради което продължителността на административната процедура по обжалване не го засяга съществено.

В изложението си касаторът посочва решението на СЕС по делото П. срещу България от 1.02.2022 г. по жалба № 72059/16 г., с което му е присъдено обезщетение в размер на 5 000 евро за извършено от българската държава нарушение на чл.8 от ЕКЗПЧ за минал период от време. Това решение няма отношение към поставените от касатора въпроси и също не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на Софийския районен съд 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение