Определение № 419 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 856/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. Г. Г. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат С., против въззивно решение № 260362 от 12.11.2020г. по в.гр.д. № 2191 по описа за 2020г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 2186 от 30.06.2020г. по гр.д. № 20151/2018г. на РС Пловдив и вместо това е постановено друго, с което е трансформирано в парично поетото в натура от С. Г. Г. задължение за издръжка, въз основа на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 1.02.2013г., сключен с н.а.№ 48, т.1, рег.№ 335, дело 48/2013г.на нотариус Б. с рег.№ 461, като е осъдена да заплаща на К. Н. И. сумата от 400лв. месечно, с падеж на всяко последно число на месеца, за който се дължи, считано от 18.12.2018г., до отпадане на пречките за изпълнение на задължението за издръжка в натура, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане и са присъдени следващите се държавни такси и направените разноски. Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени следните два въпроси, на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1. Има ли право на иск за трансформация на натурално задължение за даване на издръжка в парично такова, неизправният кредитор по договор за издръжка и гледане при трайно разстройство в отношенията между кредитор и длъжник?, 2. Неизправният кредитор по договор за издръжка и гледане има ли право на този иск за трансформация и на компенсаторно обезщетение?, 3. При траен отказ на кредитора да приеме даваната му издръжка в натура и без наличие на обективни или временни причини за разстройство в отношенията кредитор и длъжник, има ли право на иск за трансформация на натурално задължение за даване на издръжка в парично или това право принадлежи само на изправният длъжник? Как в такъв случай следва да бъде дефиниран срока на трансформация на натуралното задължение в парично? Приложим ли е в този случай чл.98 ЗЗД и какви са предпоставките за уважаване отказа на изправния длъжник от договора за издръжка и гледане? Счита, че отговорът на поставените въпроси следва да бъде изведен от постановките на ТР № 96 от 28.06.1966г. на ОСГК на ВС, както и че мотивите на въззивния съд са постановени в противоречие с изискванията, посочени в т.19 от ТР №1 от 4.01.2001г. по т.д.№ 1/2001г.на ОСГТК на ВКС. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от К. Н. И., чрез процесуалният представител адвокат П., с който изразява становище за липса на посочените от касатора предпоставки за допустимост. По същество счита постановеният въззивен акт за правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., реалното заплащане на които установява с договор за правна защита и съдействие от 2.02.2021г., в който сумата е отразена като заплатена в брой. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел предявения иск за основателен със следните мотиви: Ищецът е прехвърлил през 2013г. на ответницата право на собственост върху свой имот, находящ се в [населено място], срещу поето от нея задължение за издръжка и гледане „докато е жив, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега“. Тя е изпълнявала задължението си точно до 20.08.2018г., като двамата са живеели заедно в нейно жилище, в [населено място]. След влошаване на отношенията им, той е напуснал дома на ответницата и се е установил на друг адрес. Изложените факти, въззивният съд е счел за достатъчни за уважаване на предявената претенция за трансформиране на поетото задължение в парично. Като ирелевантни е преценил доводите на ответната страна за това, че не тя е принудила ищеца да напусне, че при прехвърляне на имота, той също е получил пари, както и че кредиторът не е оказал необходимото съдействие да получи изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане. В мотивите си е посочил, че неоказването на съдействие е от значение за задължението за полагане на грижи, но не и за това за осигуряване на издръжка за задоволяване на нуждите от храна, дрехи, лекарства, режийни разноски и други. Посочено е и че разпоредбата на чл.98 ЗЗД е неприложима, доколкото е релевантна само за задължения, които нямат за предмет да се даде нещо, а задължението за издръжка непопада сред тях, защото може да се изпълнява както в натура, така и в пари. При така изложените мотиви, по поставените въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Последното изисква разглеждането на поставения въпрос да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, за да е от значение за точното прилагане на правото и за да е от значение за развитие на правото, законите да са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В конкретния случай, по всеки един от поставените въпроси е налице установена практика, която е съобразена от въззивния съд. Съгласно същата, наличието на разстройство в отношенията между кредитор и длъжник /временно, трайно, обективно или не/, е без значение за необходимостта от изпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане, възникнало след сключване на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. Когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие. За да бъде изправен, длъжникът трябва ежедневно да предоставя издръжка, включваща изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други; и полага грижи за здравето, хигиената и домакинството на кредитора (според нуждата и възможностите му да се справят сам). Кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер издръжка и грижи). Неприемането, съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява, според обстоятелствата - в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена, докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Само задължението за полагане на грижи /но не и това за издръжка/ може да бъде изпълнявано единствено в натура и затова, ако кредиторът е в забава, само то се погасява поради невъзможност, за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът "неоправдано" (по своя вина) не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие /вж. в този смисъл решение по гр.д.№ 1313/2009г. на ІV г.о., гр.д.№ 758/2019г. на ІІІ г.о., гр.д.№ 2947/2016г.на ІV г.о./ След като е сключил договора и е придобил собствеността срещу поетото задължение за издръжка, длъжникът не може да се откаже да го изпълнява, позовавайки се на чл.98 ЗЗД, защото задължението за издръжка има за предмет да се даде нещо и може да се изпълнява, както в натура, така и чрез заплащане на парична сума. С оглед изхода на спора и пред вид направеното искане, на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не е налице посоченото от касатора основание по чл.280, ал.1 ГПК