Определение № 50142 от 10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2216/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от Х. К. Х. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от ОС- Сливен, 2 въззивен гр. състав решение № 7/10.02.2021 г. по гр.д. № 478/2020 г., с което е потвърдено решение № 522/15.06.2020 г. по гр.д. № 3355/2019 г. на РС- Сливен, с което е уважен предявения от община Сливен инцидентен установителен иск с правно основание чл. 134, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 439 ГПК във вр. чл.124, ал.1 ГПК, че “Геостройкомплект“ ЕООД не дължи на Х. К. Х. сумата от 8773,44 лв., за която са издадени изпълнителни листове и е образувано изпълнително дело № 1826/2018 г. на ДСИ при РС – Сливен и е отхвърлен предявеният от Х. К. Х., в качеството му на кредитор на „Геостройкомплект“ ЕООД, против община Сливен главен иск с правно основание чл. 134, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД за заплащане на длъжника на Х.Х. - “Геостройкомплект“ ЕООД сума в размер на 9300 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание от общината на имоти на дружеството. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност, като общо, без да е формулиран въпрос, се твърди и че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос в противоречие с ТР №2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Сливенският окръжен съд е приел, че пред районния съд ищецът Х. е предявил срещу община Сливен иск с правно основание чл. 134 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗД, а ответника по иска община Сливен - инцидентен косвен установителен иск, с който да се установи по отношение на Х. Х., че третото лице “Геостройкомплеккт“ ЕООД – в ликвидация, не е задължено спрямо Х., поради погасяване по давност на задълженията му. Счел е, че като обуславящ за изхода на спора първо следва да бъде разгледан инцидентния иск на община Сливен, която оспорва правата на Х. като кредитор спрямо дружеството в ликвидация. Изложил е, че от събраните по делото доказателства е установено, че в полза на Х. против дружеството са били издадени два изпълнителни листа. По първият изп. лист от 24.02.2011 г. е образувано изп. д. № 191/2011 г., по което е извършена публична продан на недвижим имот, с последно плащане извършено на 31.03.2014 г. По-късно, по молба на взискателя от 05.04.2017 г., на 10.04.2017 г. е наложена възбрана на недвижим имот собственост на длъжника. Изпълнително дело № 191/2011 г. е прекратено на 17.07.2018 г. поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. ДСИ приел, че възбраната по делото е наложена след изтичане на двугодишния срок от последното изпълнително действие по делото, поради което, като действие извършено по вече прекратено по силата на закона изп. дело, не прекъсва погасителната давност. По вторият изпълнителен лист от 16.05.2011 г. е образувано изп. д. № 286/2011 г., с последно извършено изпълнително действие по него от 18.04.2013 г. – запор на банкова сметка. На 13.04.2017 г. е била наложена възбрана върху имот на длъжника. Изпълнително дело № 286/2011 г. по описа на ДСИ при РС – Сливен е прекратено на 17.07.2018 г. поради настъпила перемпция. И по това дело ДСИ е приел, че възбраната по него е наложена след изтичане на двугодишния срок от последното изпълнително действие по делото. Съдът е посочил, че настъпването на перемпцията е обусловено от обективни обстоятелства (неизвършване на изп. действия в продължение на повече от две години, т. е. продължително бездействие на взискателя) и не зависи от волята на съдебния изпълнител, а съдът само прогласява настъпването ѝ. Приел е, че следва да отговори на въпросите кога едно вземане се погасява в изпълнителното производство и кои действия в изпълнителното производство представляват “принудителни изпълнителни действия“, при отговора на който въпрос се е позовал на дадено в т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, тълкуване. Изложил е, че в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. е разгледан и въпросът с настъпването на погасителната давност, като е прието, че когато едно действие макар и “принудително изпълнително действие“ по своя характер е предприето след настъпване на давност, то не поражда действие. Съответно, ако то не е предприето своевременно ( в рамките на 2 г. от извършване на последното изп. действие), то няма да представлява прекъсване на давността, тъй като тя вече ще е настъпила. Ето защо е приел, че последното изпълнително действие по изп. д. № 191/2011 г. е било извършено на 31.03.2014 г., след което е последвал продължителен период, през който не са били предприемани никакви изпълнителни действия. Така перемпцията се е осъществила на 31.03.2016 г., макар делото да е било прекратено по-късно- на 17.07.2017 г., поради което е изложил, че наложената възбрана от 13.04.2017 г. се явява изпълнително действие, извършено след настъпване на перемпция и не може да породи действие. Прието е, че петгодишният давностен срок, с който вземането на Х. е погасено, е изтекъл на 31.03.2019 г. За аналогично е прието и положението по изп. д. № 286/2011 г., при което последното извършено изпълнително действие е от 18.04.2013 г.- запор на банкова сметка. След това отново за продължителен период от време не са били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което е счел, че след като перемпцията е настъпила на 18.04.2015 г., петгодишният давностен срок е настъпил на 18.04.2018 г. - 5 г., считано от 18.04.2013 г. Наложената възбрана от 13.04.2017 г. се явява изпълнително действие, извършено след настъпване на перемпция и не може да породи действие. Изложил е, че след като вземанията на ищеца поначало са били погасени по давност, съдът не следва да има предвид образуването на изп. д. № 1826/2018 г. и предприетите действия по него, тъй като делото е било образувано след погасяване по давност на вземанията на взискателя Х.. Така след като вземанията на ищеца са погасени по давност съответно на 31.03.2019 г. (по изп. лист от 24.02.2011г.) и на 18.04.2018 г. (по изп. лист от 16.05.2011 г.), а исковата молба на Х. е от 18.06.2019 г., то тя е предявена от лице, което вече няма неудовлетворено вземане спрямо длъжника “Геостройкомплект“ ЕООД и предявеният от Х. иск по чл. 134, вр. чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен. Ето защо и съдът е заключил, че следва да се уважи предявеният от община Сливен инцидентен косвен установителен иск за установяване в отношенията между Общината и ищеца Х., че третото лице “Геостройкомплект“ ЕООД – в ликвидация, не е задължено спрямо Х., поради погасяване по давност на задълженията му. С определение № 60319 от 03.12.2021 г., постановено по гр.д. № 2216/2021 г., ВКС, ІV гр. отд. е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателен акт по тълк.д. № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното дело е приключило с приемането на ТР № 3/28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС, с което е отпаднала пречката за движение на настоящото дело, което следва да бъде възобновено. Същевременно е образувано тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ВКС за приемане на тълкувателно решение по въпросите: „ 1. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, може ли перемпция да настъпи само по отношение на тези от тях, срещу които не са предприемани изпълнителни действия в продължение на две години, и независимо от това, че в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници, или за настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството?; 2. „Необходимо ли е съгласие на присъединените взискатели в изпълнителното производство при направено искане от първоначалния взискател за спиране/прекратяване в хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 2, респективно чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК?; 3. „Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“ Настоящият съдебен състав счита, че отговорът на въпрос № 3 се явява релевантен за настоящия спор. Изложеното налага спряното до приемане на ТР по тълк. д. № 3/20 г. на ОСГТК на ВКС производство по делото да се възобнови, след което отново да се спре до приемане на тълкувателно решение по новообразуваното тълкувателно дело № 2/23 г., ОСГТК на ВКС. Воден от изложеното и на осн. чл.230, ал.1 ГПК и чл.292 ГПК, ВКС, състав на ІV гр.отд.,