Определение № 1260 от 17.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4362/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

С определение № 379 от 20.06.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 216/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил е отменено протоколно определение № 138 от 13.02.2024 г. по гр. д. № 1177/2023 г. на Районен съд – Дупница, в частта, с която производството по предявените от С. А. Н. и Л. С. Н. против В. А. В. и И. П. В. установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за имоти, находящи се в съдебния район на Районен съд– Дупница, е прекратено и изпратено по правилата на местната подсъдност на Софийски районен съд. Първоинстанционното определение е потвърдено в частта, с която производството по делото по предявените от С. А. Н. и Л. С. Н. против В. А. В. и И. П. В. искове по чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, по чл. 43, б. „а“ ЗН и по чл. 43, б. „б“ ЗН е прекратено и спорът в тази част е препратен по подсъдност на Софийския районен съд.

Срещу въззивното определение в потвърдителната му част е подадена частна касационна жалба с вх. № 3239/16.07.2024 г. на С. А. Н. и Л. С. Н., чрез адв. Д. П.. Касаторите излагат съображения за неправилност на определението в обжалваната част. Допускане на касационно обжалване на атакувания въззивен съдебен акт се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Възможно ли е ищецът да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство?

2. При предявени обективно съединени искове за нищожност на завещание и унищожаемост на завещание от една страна и установителен иск за собственост от друга страна, местно подсъдни на различни районни съдилища, но свързани един с друг, и от които исковете за нищожност и унищожаемост на завещание са обуславящи за иска за собственост, следва ли производството да бъде разделено или може да бъде разгледано в едно производство?

3. При предявени обективно съединени искове за нищожност на завещание и унищожаемост на завещание от една страна и установителен иск за собственост от друга страна, местно подсъдни на различни районни съдилища, но свързани един с друг, и които исковете за нищожност и унищожаемост на завещание са обуславящи за иска за собственост, къде следва да бъде разгледано производството – в районния съд по откриване на наследството на наследодателя, или в районния съд по местонахождение на имотите?

Ответниците по частната касационна жалба В. А. В. и И. П. В., с подадения писмен отговор оспорват наличието на наведените основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на жалбата.

Срещу въззивното определение в отменителната му част е подадена частна касационна жалба от В. А. В. и И. П. В., чрез адв. И. Т.. Касаторите излагат оплаквания за неправилност на въззивното определение в обжалваната от тях част. Искат да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси:

1. Как се определя компетентността при едновременно наличие на предпоставките на чл. 109 ГПК и чл. 110 ГПК?

2. Позоваването само на закона /чл. 109 ГПК и чл. 110 ГПК/ може ли да се приеме за излагане на мотиви при определяне на подсъдността?

Ответниците по тази жалба, С. А. Н. и Л. С. Н., са подали писмен отговор, с който оспорват основателността на частната касационна жалба.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното:

Частните касационни жалби са допустими - подадени са в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, от надлежни страни /ищци и ответници по делото/ и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Производството по гр. дело № 1177/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница е образувано по искова молба на С. А. Н. и Л. С. Н. против В. А. В. и И. П. В., с която са предявени за общо разглеждане следните искове:

1. иск с правно основание чл. 42, б.“б“ ЗН, вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, направено от Г. Л. В., починал на 20.10.2019 г., в [населено място], с последен постоянен адрес [населено място],[жк], от 17.10. 2019 г., с което завещава на В. А. В. цялото си движимо и недвижимо имущество, като се твърди, че завещанието не е написано и подписано от завещателя;

2. при условия на евентуалност иск за унищожаване на завещанието на основание чл. 43, б. „а“ ЗН с твърдение, че към момента на съставяне на завещанието Г. В. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;

3. при условия на евентуалност иск за унищожаване на завещанието на основание чл. 43, б. „б“ ЗН поради грешка, насилие и измама;

4. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване собствеността на всеки от ищците върху 1/2 ид. част от следните недвижими имоти:

• урегулиран поземлен имот с пл. № *, за който е отреден парцел *, в кв. 18, съгласно регулационния план на [населено място], с площ от 853 кв.м., ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда;

• урегулиран поземлен имот с пл. № *, за който е отреден парцел *, в кв. 30, съгласно регулационния план на [населено място], с площ от 625 кв.м., ведно с намиращата се в него полумасивна масивна сграда – гараж;

С протоколно определение № 138 от 13.02.2024 г. първоинстанционният съд е уважил направеното с отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд – Дупница, като е прекратил производството по делото и го е изпратил на местно компетентния Софийски районен съд.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 109 ГПК исковете за вещни права върху недвижим имот се предявяват по мястото, където се намира имотът. Тази местна подсъдност е абсолютна и намира приложение само и единствено по отношение на вещни и облигационни искове с предмет недвижими имоти. Изключение от общата подсъдност (чл. 105 и чл. 108 от ГПК) предвижда и разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ГПК, според която исковете за наследство, за унищожаване или намаление на завещания, за делба на наследство и за унищожаване на доброволна делба се предявяват по мястото, където е открито наследството, а то се счита открито в момента на смъртта в последното местожителство на починалия (чл. 1 ЗН). Съдът е посочил, че в случая предявените искове за обявяване на нищожност на завещателно разпореждане и за унищожаване на същото попадат в обхвата на чл. 110 ГПК. Местооткриването на наследството на Г. В. е гр. София и компетентен по тези искове е Софийски районен съд. Установителният иск за собственост върху недвижими имоти попада в обхвата на чл. 109 ГПК и компетентен да се произнесе по него е Дупнишкият районен съд. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК предвижда възможност ищецът да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска, при условие че те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство, но в случая предявените с обща искова молба искове са местно подсъдни на различни съдилища, поради което и производството по обективно съединените искове следва да се раздели, като исковете с правно основание чл. 42, б.“б“ от ЗН, чл. 43, б.“а“ ЗН и чл. 43, б.“б“ ЗН се изпратят по подсъдност на Софийски районен съд, а искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се разгледа от Дупнишкия районен съд.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение, е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от касаторите С. А. Н. и Л. С. Н. трети правен въпрос, който конкретизиран от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточни в следния смисъл: „Кой е местно компетентният първоинстанционен съд, който да се произнесе по обективно съединени искове с правни основания чл. 42 ЗН - за прогласяване нищожност на саморъчно завещание, чл. 43, б. „а“ и б. „б“ ЗН – за унищожаване на завещанието и иск за собственост на имоти, останали в наследство от завещателя, когато исковете са местно подсъдни по правилата на чл. 109 ГПК и чл.110 ГПК на различни първоинстанционни съдилища?“. Този правен въпрос е относим към правния спор, разгледан е от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, като по него няма формирана съдебна практика.

По поставения въпрос:

За да се отговори на поставения въпрос, следва да се изходи от правилата за местна подсъдност на всеки от предявените искове. Подсъдността по чл. 109 ГПК е абсолютна и за нея съдът следи служебно. Относно подсъдността по чл. 110 ГПК е приложим чл. 119, ал.4 ГПК и за нея съдът следи само, ако в срок е направено възражение от ответника. При тази правна уредба следва, че при предявени в условията на обективно съединяване искове по чл. 42 ЗН и чл. 43 ЗН и иск за собственост, спорът трябва да бъде разгледан от местно компетентния съд, определен по правилото на чл. 109 ГПК /съдът по местонахождението на недвижимия имот/, ако в срок не е направено възражение за местна неподсъдност на спора по исковете за унищожаване на завещанието. Същият съд е местно компетентен да разгледа спора и в хипотезата на направено възражение за местна неподсъдност на исковете по чл. 42 ЗН и чл. 43 ЗН. В този случай съдът, произнасяйки се по възражението за местна неподсъдност, е длъжен да съобрази разпоредбата на чл. 210, ал.2, предл. второ ГПК, защото при уважаването му разглеждането на исковете ще се раздели в отделни производства, предвид абсолютния характер на подсъдността по чл. 109 ГПК. По силата на чл.210, ал.2, предл. второ ГПК не се допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото, освен ако подлежат на разглеждане по реда на различни производства. Исковете по чл. 42 ЗН и чл. 43 ЗН и исковете за собственост подлежат на разглеждане по реда на общия исков процес, като е налице и връзка помежду им, тъй като исковете за нищожност и унищожаване на завещание са от обуславящо значение за изхода от спора за собственост на имотите, останали в наследство от завещателя. Следователно по силата на чл. 210, ал.2, предл.2 ГПК предявените обективно съединени искове за нищожност и унищожаване на завещание и за собственост не подлежат на разделяне и направеното възражение за местна неподсъдност на спора по исковете по чл. 42 и чл. 43 ЗН ще е неоснователно.

С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, неправилно въззивният съд е приел, че производството по предявените за общо разглеждане искове следва да се раздели, като исковете с правно основание чл. 42, б.“б“ от ЗН, чл. 43, б.“а“ ЗН и чл. 43, б.“б“ ЗН се изпратят по подсъдност на Софийски районен съд съгласно правилото на чл. 110 ГПК, а искът с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се разгледа от Районен съд - Дупница съобразно изискването на чл. 109 ГПК.

В случая ищците са предявили пред Районен съд - Дупница обективно съединени искове за прогласяване нищожността на саморъчно завещание, евентуално за унищожаване на същото, както и установителни искове за собственост на имоти, находящи се в съдебния район на Районен съд - Дупница. След като по отношение на исковете за собственост е спазено изискването на чл. 109 ГПК, то и съгласно чл. 210, ал.2, предл. второ ГПК обуславящите ги искове по чл. 42, б.“б“ от ЗН, чл. 43, б.“а“ ЗН и чл. 43, б.“б“ ЗН следва да бъдат разгледани от същия съд, а не да се отделят в отделно производство. Разпоредбата на чл. 210, ал.1 ГПК, на която въззивният съд се е позовал, за да постанови обжалваното определение, предвижда условията, при които е допустимо обективно съединяване на искове, едно от които е те да са подсъдни на един съд, което условие обаче не е абсолютно, освен в случаите, при които подсъдността е абсолютна и за нея съдът следва да следи служебно.

По изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено в потвърдителната му част и делото в частта по исковете с правни основания чл. 42, б.“б“ от ЗН, чл. 43, б.“а“ ЗН и чл. 43, б.“б“ ЗН бъде върнато за разглеждане от Районен съд - Дупница.

С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, неоснователна е частната касационна жалба на В. А. В. и И. П. В., поради което и следва да се потвърди въззивното определение в частта му, с която е отменено определението на първоинстанционния съд, с което производството по предявените установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК за имоти, находящи се в съдебния район на Районен съд– Дупница, е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение