Определение № 50099 от 01.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 666/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. П. от [населено място] срещу решение № 1240 от 25.11.2021 г. по в. гр. д. № 1477/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260037 от 15.03.2021 г. по т. д. № 89/2020 г. на Софийски окръжен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от касатора срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място] иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумата 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие от 19.08.2019 г. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. На първо място, оспорва извода на съда, че определеното му от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от процесното пътно-транспортно произшествие в размер на сумата 18 000 лв. е напълно достатъчно, за да репарира претърпените от него болки и страдания, като счита същия за немотивиран и противоречащ на задължителните указания в ППВС № 4/68 г. На второ място, твърди, че сключеното между застрахователя и адвокат Я. Д. споразумение, с което му е определено застрахователно обезщетение в посочения по-горе размер, не го обвързва, тъй като към датата на сключването му пълномощното на адвоката вече е било оттеглено и той не е разполагал с представителна власт, както и че пълномощното на адвоката не е съобразено с изискванията на чл. 338, ал. 1 КЗ и по-конкретно – в него липсва номер на застрахователната преписка и изрично съгласие обезщетението да бъде получено от упълномощения адвокат. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, са поставени въпросите: „ 1. Обвързано ли е лицето, в полза на което е сключено споразумение/спогодба от лице с оттеглена представителна власт и трето лице от така сключеното споразумение/спогодба; 2. В случаите, когато едно лице е оттеглило пълномощията си от упълномощен от него представител, следва ли лицето да уведоми третите лица за това, че лицето, което е било упълномощено от него, е с прекратена представителна власт; 3. При сключване на спогодба между лице, което е с оттеглени пълномощия и трето лице, следва ли упълномощителят (оттеглил пълномощията си от упълномощения) да се съгласи/да потвърди изрично със сключената спогодба, за да е валидна тя; Поражда ли така сключената спогодба действие спрямо упълномощителя, след като той е уведомил третото лице, че лицето, с което е договаряло, е с прекратена представителна власт и че не е съгласно с така сключената спогодба; 4. При липса на някой от реквизитите, визирани в чл. 338, ал. 1 от Кодекса за застраховането, има ли право застрахователят да заплати определеното от него застрахователно обезщетение на лице, различно от ползвателя на застрахователни услуги (пострадало лице); В случай, че някои от реквизитите липсват в представеното пълномощно на договарящия адвокат, счита ли се за валидно спрямо ползвателя на застрахователни услуги плащането на застрахователното обезщетение по сметка на договарящия адвокат“. Освен това, касаторът поддържа бланкетно и основанието по чл. 280, ал. 2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на обжалвания акт. Ответникът – „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. При постановяване на обжалвания акт въззивният съд е приел за безспорно установено по делото настъпването на пътно-транспортно произшествие от 19.08.2019 г., причинено от застрахован при ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД водач, при което ищецът М. И. П. е получил твърдените в исковата молба травматични увреждания, както и сключването на споразумение от 10.10.2019 г. между застрахователното дружество и адвокат Я. Д., като пълномощник на ищеца, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на сумата 18 000 лв., която сума е преведена на 18.10.2019 г. по специалната сметка на адвоката по чл. 39, ал. 2 ЗА. За да потвърди първоинстанционното решение, с което претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от процесното произшествие неимуществени вреди е отхвърлена, решаващият състав е споделил изцяло направените в него изводи, включително чрез препращане към мотивите на първостепенния съд по реда на чл. 272 ГПК. Като неоснователни е преценил заявените във въззивната жалба оплаквания във връзка с правните последици от споразумението от 10.10.2019 г. Въз основа на събраните по делото доказателства за момента, в който ищецът е уведомил застрахователя, че е оттеглил пълномощията си от адвокат Д., въззивният съд е приел, че към датата на сключването на споразумението ищецът е бил надлежно представляван от пълномощника си адвокат Д., поради което последиците от извършените от последния по силата на упълномощаването действия, включително подписването на споразумението и получаването на обезщетението, възникват направо за упълномощения – споразумението е сключено за ищеца от лице с представителна власт, действително е и предвид съдържанието му, съгласно разрешенията на ТР № 1/30.01.2016г. на ОСГТК на ВКС, ищецът няма основание да търси репариране на същите вреди по съдебен ред. Съдебният състав е счел, че извършеното от застрахователя плащане има пряк погасителен ефект за вземането на ищеца, доколкото сумата е постъпила по специална адвокатска сметка на адвоката, сумите по която не са негово имущество. Не е споделено и становището на пострадалия ищец за допуснато нарушение на чл. 338, ал.1 КЗ по съображения, че представеното по делото нотариално заверено пълномощно за адвокат Д. съдържа изричната декларация на ищеца, че е уведомен за възможността да получи застрахователното обезщетение лично. Отделно от това е посочено, че възраженията на ищеца относно погасителния ефект на извършеното от застрахователя плащане нямат отношение към предявения иск, тъй като същият е по чл. 432 КЗ, а не за изпълнение на споразумението от 10.10.2019 г. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените то касатора въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи за изхода на конкретното дело, съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от обстоятелството, че въпросите не кореспондират с мотивите на обжалвания акт. Първите три въпроса не отчитат приетото от въззивния съд, че към датата на сключване на процесното споразумение застрахователното дружество все още не е било уведомено от ищеца за оттеглянето на пълномощията на адвокат Д. Именно този факт е предопределил извода на въззивния съд, че споразумението е сключено от лице с представителна власт за ищеца и поради това то е обвързващо за него. Последният въпрос, касаещ приложението на чл. 338, ал. 1 КЗ, също е основан на становището на страната, че в пълномощното на адвоката липсва ревизит от визираните в тази разпоредба, което обаче не е споделено от съда. Точно обратното, в мотивите на акта е прието, че пълномощното има изискуемите от закона съдържание и форма, поради което е породило своето действие. С оглед отсъствието на общата предпоставка, не подлежи на обсъждане заявеното за въпросите конкретно основание по чл. 280 ал. 1, т. 3 ГПК. Друг е въпросът, че същото е и неаргументирано – обстоятелство, което, съгласно указанията в т. 1 от цитираното тълкувателно решение, е напълно достатъчно за недопускане на касационното обжалване. Поради заявяването му бланкетно – чрез посочване на законовата разпоредба, без да са изложени конкретни съображения за обосноваването му, не следва да бъде обсъждано и заявеното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК