Определение № 5361 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1610/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. И. И., чрез адвокат А. Г., срещу Решение № 15/13.02.2024 г. по в. гр. д. № 417/2023 г. на Окръжен съд – Силистра, с което Решение № 542/29.09.2023 г. по гр. д. № 906/2023 г. по описа на Районен съд – Силистра е потвърдено в следните части: 1. в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. И. И. срещу Т. Х. Т. иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 от СК за предоставяне на ищцата упражняването на родителските права по отношение на детето М. Т. Т., ЕГН: [ЕГН], за определяне местоживеенето на детето М. Т. Т. при майката Н. И. И., за определяне на режим на лични отношения на детето М. Т. Т. с бащата Т. Х. Т., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 09:00 ч. на съботата до 18:00 ч. на неделята с преспиване; един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, разпределен 2 пъти по две седмици, 3 часа на рождения ден на детето – 2 май; в четна година – по Коледните празници, в нечетна – на Новогодишните празници; за осъждане на Т. Х. Т. да заплаща издръжка в размер на 177, 50 лв. месечно в полза на детето М. Т. Т., чрез неговата майка и законен представител Н. И. И., с падеж всяко 5-то число на месеца, за който се отнася; 2. в частта, в която първоинстанионното решение е отменено в частта, в която е определен режим на лични отношения на майката Н. И. И. и детето М. Т. Т., както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа, без преспиване; както и втори и четвърти четвъртък от месеца от 17:00 до 18:00 часа и от 10:00 до 12:00 часа на всеки 02.05. от годината, по местоживеене на детето, винаги в присъствието на бабата или дядото на детето по майчина линия – К. М. И. и И. К. И. - или в присъствието на социален работник; 10 дни през лятото, без преспиване от 25.07. до 05.08., като бащата се задължава да отсяда на друго място, с цел детето да нощува при него, винаги в присъствието на бабата или дядото на детето по майчина линия, 1 ден през празничните дни (Коледа, Нова година, Великден), като при четна година през първия ден, а при нечетна през втория ден, без преспиване от 10:00 до 18:00 часа; като вместо това е определен следният режим на лични отношения на майката Н. И. И. и детето М. Т. Т.: до края на м. март 2024 г. всяка втора и четвърта седмица от 10:00 ч. до 17:00 ч. на събота и от 10:00 ч. до 17:00 ч. на неделя, без приспиване; всеки трети четвъртък от 18:00 ч. до 19:30 ч., като във всички случаи в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И., водено и вземано от бащата. От началото на м. април до края на м. юни - всяка втора седмица от 10:00 ч. на съботата до 17:00 ч. на неделята с преспиване; всяка четвърта седмица от 10:00 ч. до 17:00 ч. на събота и от 10:00 ч. до 17:00 ч. на неделя, без приспиване; всеки трети четвъртък от 18:00 ч. до 19:30 ч., като във всички случаи в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И., водено и вземано от бащата. От началото на м. юли до края на м. август: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 ч. на съботата до 17:00 ч. на неделята с преспиване, в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И., като бащата се задължава да води и взема детето; всяка първа и трета седмица от месеца в четвъртък от 17:30 ч. до 19:30 ч. без присъствието на трети лица, като майката се задължава да взема детето от бащата и да го връща при него. На Великденските празници през 2024 г.: от 15:00 ч, в неделя (05.05.2024 г.) до 17:00 ч. в понеделник (06.05.2024 г.), с преспиване, в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И., като бащата се задължава да заведе и вземе детето. На рождения ден на детето - 02.05.2024 г.: от 10:00 ч. до 12:00 ч., в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И., като майката се задължава да вземе детето от бащата и да го връща при него. В периода 22.07.2024 г.-28.07.2024 г., първите четири дни – всеки ден от 09:00 ч. до 19:00 ч., без приспиване, а следващите три дни – от 09:00 ч. на първия ден до 19:00 ч. на последния ден с преспиване, в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И.. От м. септември 2024 г: всяка втора и четвърта седмица, от 18:30 ч. на петъка до 17:00 ч. на неделята, всяка първа и трета седмица в четвъртък от 18:00 ч. до 19:30 ч.; в периода 01.07. - 30.07 всяка година - десет последователни дни в периода по уговорка между родителите с приспиване; през Коледните празници в нечетна и в Новогодишните празници в четна година; на Великденските празници в нечетна година; от 10:00 ч. до 12:00 ч. на рождения ден на детето – 02.05., без присъствието на трети лица, евентуално в присъствието на бабата и дядото по майчина линия - К. М. И. и И. К. И., като майката има право да взема детето от учебно заведение – градина или училище, когато режимът е в учебни дни, а бащата се задължава да води детето в дома на майката, когато режимът се отнася до неучебни дни, а тя се задължава да го връща.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Т. Х. Т. е подал отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният е установил, че детето М. Т. Т. е родено на 02.05.2019 г. от майка Н. И. И. и баща Т. Х. Т.. Родителите живели съвместно до 20.03.2020 г., след което са се разделили, като детето останало при бащата. С решение № 260460/03.09.2020 г. по гр. д. № 317/2020 г. по описа на РС – Силистра било утвърдено споразумение, по силата на което упражняването на родителските права било предоставено на бащата. Въз основа на изготвените в хода на производството множество социални доклади, доклад за развитие и заключителен доклад – предложение от Център за обществена подкрепа – [населено място], събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетели, сред които служителите в ЦОП, работили по случая, и заключението към комплексната психолого-психиатрична експертиза, както и след изслушването на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК, въззивният съд приел, че поведението и характеровите особености на майката представлявали пречка за пълноценното й общуване с детето. Позовал се е на заключението на вещите лица, изготвили заключението към комплексната психолого-психиатрична експертиза, които я определят като несигурна, предразположена към тревожни реакции личност, при която отстраняването на тревогата се постига по пътя на формиране на ограничено поведение. Липсата на увереност в собствените си възможности, на способността за самостоятелно вземане на решения и поемане на отговорност за постъпките си, приписването на личните си неуспехи на външни фактори и действия или бездействия на други хора, изведени в заключителната част на експертизата, съдът приел за понижаващи родителския капацитет на майката. Отново въз основа на заключението и устните разяснения на вещите лица при разпита им в съдебно заседание въззивният съд е приел, че не е налице синдром на родителско отчуждение, а стабилно психо – емоционално състояние на детето, постигнато вследствие усилията и отношението на бащата, който подтиква детето да общува с майка си, независимо от трудностите, необичайната обстановка и условията, при което това се случва. Като е приел, че бащата, с чиито усилия е съхранена връзката майка – дете, упражнява присъдените му родителски права отговорно, с грижа за детето, не препятства, а насърчава връзката с майката, и при липса на промяна на обстоятелствата, въззивният съд е счел предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 59, ал. 9, вр. чл. 127, ал. 2 СК за неоснователен.

Определеният с решение № 260460/03.09.2020 г., постановено по гр. д. № 317/2020 г. по описа на РС – Силистра, режим на лични отношения на майката с детето, навършило към депозиране на исковата молба в съда 3 –годишна възраст, въззивният съд приел за адекватен на възможностите на двамата родители, защитаващ интересите на детето и гарантиращ неговата безопасност. Счел е с оглед становището на вещите лица, че макар да не е в състояние самостоятелно да осъществява срещи с детето, майката следва да общува с него без присъствието на бащата с цел развитие на връзката майка – дете. По тази причина е изменил определения режим на лични отношения само по отношение на защитната мярка – присъствие на бащата, която е приел, че следва да остане само за летния период на срещите.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1."Кои са критериите, които съдът е длъжен да съобрази, при преценката си относно предоставяне упражняването на родителските права, и длъжен ли е при извършването й да изследва и вземе предвид всички конкретни факти и обстоятелства?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и да изложи собствени мотиви?“.

Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППНС № 1/12.11.1974 г., Решение № 66/22.04.2021 г. по гр. д. № 3214/2020 г., IV ГО на ВКС, Решение № 195/11.07.2014 г. по гр. д. № 1707/2009 г., IV ГО на ВКС, Решение № 202/28.10.2015 г. по гр. д. № 244/2015 г., III ГО на ВКС, Решение № 267/23.09.2015 г. по гр. д. № 7140/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 232/15.07.2015 г. по гр. д. № 6692/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 215/21.06.2011 г. по гр. д. № 1325/2010 г., III ГО на ВКС, Решение № 802/23.02.2011 г. по гр. д. № 1783/2009 г., IV ГО на ВКС, както и в противоречие с практиката на ЕСПЧ (по първия въпрос), и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК, Решение № 232/15.07.2015 г. по гр. д. № 6692/2014 г., IV ГО на ВКС, Решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011 г., III ГО на ВКС, Решение № 802/23.02.2011 г. по гр. д. № 1783/2009 г., IV ГО на ВКС (по втория въпрос).

Поставеният от касатора въпрос относно критериите, които съдът е длъжен да съобрази при преценката си относно предоставяне упражняването на родителските права, и длъжен ли е при извършването й да изследва и вземе предвид всички конкретни факти и обстоятелства, е свързан с крайните изводи на решаващия съд. Този въпрос покрива общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е обсъждан от въззивния съд и е обусловил волята му. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е дал утвърдителен отговор на този въпрос и е постановил своето решение в съответствие с практика на ВС и ВКС, формирана по приложението на чл. 59, ал. 4 СК - ППВС 1/74 г., и многобройни решения по чл. 290 ГПК, сред които посочените от касатора, а и служебно известните на състава Решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г., IV ГО, Решение № 25 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2022 г., IV ГО, Решение № 50170 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2021 г., III ГО и други. Съгласно разясненията в тези съдебни актове при извършване на преценката, която зависи от установената от съда фактическа обстановка във всеки отделен случай, за да се стигне до извод какъв е най-добрият интерес на детето, съдът следва да съобразява в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са изброени примерно в ППВС 1/74 г.: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. Въззивният съд не е процедирал в противоречие с практиката на ВКС и ВС. При разрешаване на спора той е изследвал налице ли е промяна в обстоятелствата след одобряване на споразумението между родителите по гр. д. № 317/2020 г. по описа на РС – Силистра съобразно твърденията на ищцата. Отричайки въз основа на доказателствата по делото да е налице поддържаното в исковата молба родителско отчуждение спрямо майката, изследвайки възпитателските качества на всеки от родителите, полаганите грижи и отношението им към детето и привързаността му към тях, съобразявайки възрастта на детето, възможността родителите на бащата и неговия брат да оказват помощ при отглеждането и възпитанието на малолетния, жилищно-битовите и материални условия на живот на родителите, въззивният съд е счел предявеният от Н. И. И. срещу Т. Х. Т. иск с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 от СК за неоснователен и се е произнесъл по претенцията на бащата за определяне на режим на лични отношения между майката и навършилото 3-годишна възраст дете.

Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос по т. 2 от изложението се свежда до задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства (както и възраженията и доводите на страните), включен е в предмета на делото и е обусловил правната воля на решаващия състав. По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които цитираните от касатора Решение № 54 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5475/2014 г., IV ГО, Решение № 39 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3857/2017 г., IV ГО, Решение № 218 от 3.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 763/2019 г., III ГО, Решение № 50079 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2778/2022 г., III ГО, както и служебно известните на състава Решение № 60195/01.11.2021 г. по гр. д. № 3816/2021 г., III ГО, Решение № 59/17.03.2022 г. по гр. д. № 2684/2021 г., IV ГО. В тези съдебни актове се съдържа отговор на постановения от касатора въпрос - съдът е длъжен да обсъди всички релевантни обстоятелства, поотделно и в съвкупност, и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето, като минимумът критерии, от които се ръководи, са нормативно уредени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК и посочени в ППВС № 1/1974 година. Преценката на всички правнорелевантни факти, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с изложените по-горе правни разрешения. Въззивният съд е обсъдил всички, относими към предмета на делото, доказателства, от които са обосновани изводи за правнорелевантните факти, и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора преди да посочи правни си изводи. Ето защо въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени доказателствения материал по делото, както и да мотивира своя акт, като се произнесе по доводите на страните, не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което изключва въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

В заключение касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.

За разлика от решенията на СЕС, решенията на Европейския съд по правата на човека не са сред актовете, които могат да послужат за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК.

С оглед изхода на спора и постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК, разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,