Определение № 330 от 07.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3425/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.Nо 1664/17.03.2015 год./ пощенско клеймо 16.03.2015 г./ на Х. А. Х. от [населено място] заявена чрез процесуалния представител адв. И. И. - САК срещу въззивно Решение No 39 от 18.02.2015 година постановено по В.гр.д Nо 49/2015 година на ОС-Сливен, в частта с която е потвърдено решението на първата инстанция по уважения срещу него иск по чл. 109 ЗС и е осъден да премахне постройка-незаконно изградена лятна кухня, заснета в КК като самостоятелен обект с идентификатор No 67338.555.21.5, както в частта, с която е осъден за вреди на основание чл. 45 ЗЗД. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, основание за отмяна по см. на 281 т.3 ГПК. Искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че по въпроса за възможността съдът да се разпореди премахване на постройки в собствен/ съседен на ищеца/ имот, ако само някои от тях който „пречат“ на ищеца свободно да упражнява правото си на собственост, при възприето от задължителната съдебна практика виждане, че целта на закона е бъде преустановено неправомерното поведение на ответника, но само в рамките, до които чрез него се уврежда правната сфера на ищеца, обективирана в Решение No 122/ 06.06.2012 година по гр.д.No 6600/2013 год. I г.о., Решение No 33 / 06. 04. 2010 година по гр.д.No 27/2009 год. 2 г.о. Решение No 23/ 09. 04. 2014 година по гр.д.No 5465/2013 год. 2 г.о. и в тази връзка допустимо ли е съдът да не анализира и да не изложи мотиви дали има причинна връзка между действията на ответника и причинените в имота вреди и допустимо ли е да се постанови премахване на постройка/ сграда/ само на основание, че е изградена без строителни книжа при услови, че само част от нея реално пречи на ищеца и то по отношение на сграда изградена също без строителни книжа? С довод, че по последните въпроси няма съдебна практика- основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по въпросите: трябва ли винаги, при иск по чл. 109 ЗС, да се доказва при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ищецът е собственик на имота и придобивното основанието от което черпи правото, налице ли е идентичност на имота по актуалния регулационен статут и документите, легитимиращи го за собственик ? Допустимо ли е съдът при постановяване на съдебния акт да се позовава на представени писмени доказателства от едната страна и ги приема за безспорни, без да ги анализира, доколкото не е открито производство по оспорването им ? Задължен ли е съдът при постановяване на съдебния акт да анализира всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а при констатирани несъответствия да изложи мотиви както приема за установено. С писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК С. С. Ш. ответник по касация по касационната жалба на Х. Х. оспорва основателността на релевираните основания за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно.Няма оспорвания на основанията за допускане на касационно обжалване. Със самостоятелна касационна жалба вх. No 2151/02.04.2015 год. на С. С. Ш. от [населено място] ,подадена чрез адв.К. К.-АК С. се обжалва въззивно Решение No 39 от 18.02.2015 година по гр.В.д.No 49/2015 год. на ОС-Сливен, в частта, с която е потвърдено решението на първата инстанция по отхвърления му иск по чл. 109 ЗС касаещ претенцията за премахване на незаконно изградена постройка на имотната граница с ответника Х. Х. „стая – хоби“ и по отхвърлената облигационна претенция по чл. 45 ЗЗД до пълния и размер от 1250 лв. Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че постановеното от въззивния съд решение в обжалваната от него част е в противоречие с възприетата теза с ТР 31/84 год. на ОСГК на ВКС, „ че искът по чл. 109 ЗС представлява правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава или пречи на допустимо пълноценно ползване на недвижимия имот“, след като съдът не е осъдил ответника да южен зид на пристройката, да заусти в съществуващата канализационна мрежа водосточните тръби на трите сгради, съгласно Заповедта на кмета. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация Х. А. Х.. Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените основания по чл. 280 ал.1 ГПК и изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК и с оглед на данните за цената на защитимото вещно право, намира същите за процесуално допустими. Касационните жалби са процесуално недопустими, в частта на всяка една от тях, с която се иска отмяна на въззивното решение по частично уважения респ. по частично отхвърлената облигационна претенция по чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вреди от незаконното препятстване упражняване правото на собственост на касатора –ищец по делото С. Ш., на основание чл. 280 ал.2 ГПК.Облигационният иска на С. Ш. е заявен в размер на сумата 1250 лв. и съгласно посочената правна норма не подлежи на касационно разглеждане, тъй като решението на въззивния съд попада в категорията необжалваеми съдебни актове по граждански дела с цена на иска под 5000 лв. Преценка за допускане на касационното обжалване на изведените правни въпроси, касаещи исковете по чл. 109 ЗС като такива по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, съгласно разясненията на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, т.е. като такива обусловили изхода на спора по иска по чл. 109 ЗС, принципно се базира на изводите на касационния съд съответно дали същите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, посочена в изложението, или се решават противоречиво, или липсва съдебна практика, налагаща допускане на касационното обжалване. Настоящият състав приема, че по поставени въпроси по изложението на касатора Х. Х. и наведените доводи по касационната жалба на касатора С. Ш. към настоящият момент не може да се извърши преценката по чл. 288 ГПК, поради обстоятелството, че пред ОСГК е поставено за разглеждане ТР 4/ 2014 год. по въпросите на правото на собственост и съдебна му защита, като в т.1 отчасти и изцяло т.2 са посветени на проблеми по исковете по чл. 109 ЗС, поради което намира, че делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приемане на цитираното ТР на ОСГК на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК И ЧЛ. 292 ГПК, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия