Определение № 317 от 21.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 22 671/07.08.2020 година подадена от Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ [населено място], против решение № 731/15.07.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, ХІV-ти състав, постановено по гр. д. № 1889/2019 година в частта му, с която са уважени предявените от К. Н. Х. искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от нея, вследствие на смъртта на съпруга й Г. В. Х. настъпила на 27.12.2026 година, поради реализирана на 23.10.2016 година трудова злополука, неимуществени и имуществени вреди.

В подадената от Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от К. Н. Х. искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Ответницата по тази касационна жалба К. Н. Х. е подала отговор на същата с вх. № 266 107/21.10.2020 година, с който е изразила становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 731/15.07.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, ХІV-ти състав, постановено по гр. д. № 1889/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

Третото лице помагач на страната на Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ [населено място], а именно ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ [населено място] не е подало отговор на касационната жалба, като не е изразило становище по допустимостта и основателността й.

Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ [населено място] е била уведомена за обжалваното решение на 15.07.2020 година, като подадената от нея касационна жалба е с вх. № 22 671/07.08.2020 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

С обжалваното решение № 731/15.07.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, ХІV-ти състав, постановено по гр. д. № 1889/2019 година след частична отмяна на първоинстанционното решение № 2134/30.05.2019 година на Районен съд Пловдив, петнадесети граждански състав, постановено по гр. д. № 6944/2018 година Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ [населено място] е осъдена на основание чл. 200, ал. 1 от КТ да заплати на К. Н. Х. сумата от сумата от 107 289.36 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея, вследствие на смъртта на съпруга й Г. В. Х. настъпила на 27.12.2026 година, поради реализирана на 23.10.2016 година трудова злополука, неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху сумата считано от 27.12.2016 година до датата на предявяване на иска 30.04.2018 година в размер на 14 604.00 лева, както и сумата от 1019.63 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с лечението на Г. В. Х., за периода от 23.10.2016 година до 27.12.2016 година за закупуване на лекарства и консумативи, а именно: по фактура № */30.11.2016 година на стойност 14.15 лева, по фактура № */05.12.2016 година на стойност 12.70 лева, по фактура № */11.12.2016 година на стойност 20.60 лева, по фактура № */29.12.2016 година на стойност 260.41 лева, по фактура № ***/20.12.2016 година на стойност 90.65 лева, по фактура № /30.11.2016 година на стойност 22.81 лева, по фактура № */28.11.2016 година на стойност 49.42 лева, по фактура № */29.11.2016 година на стойност 662.18 лева, заедно с обезщетение за забава върху тази сума от датата на издаване на всяка една фактура до датата на завеждане на предявяване на иска 30.04.2018 година в размер от общо 137.93 лева, сумата от 299.43 лева-обезщетение за причинените имуществени вреди във връзка с погребението на Г. В. Х. на 29.12.2016 година по представени разходни документи, както следва: по фактура .../29.12.2016 година на стойност 139.60 лева, по фактура № .../29.12.2016 година на стойност 61.50 лева, по фактура № ... /29.12.2016 година на стойност 116.00 лева, по фактура № */29.12.2016 година на стойност 3.60 лева по касова бележка от 29.12.2016 година на стойност 12.00 лева, ведно с обезщетение за забава върху сумата от 29.12.2016 година до датата на предявяване на иска 30.04.2018 година в размер от общо 40.50 лева, заедно със законната лихва върху всички главници, считано от датата на предявяване на исковете 30.04.2018 година до окончателното плащане.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ [населено място] е посочила, че в постановеното съдебно решение съставът на Окръжен съд Пловдив се е произнесъл по съществен материално правен въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Касационните основания попадали в приложното поле на етапа на обжалване на настоящия съдебен спор. Обжалваният съдебен акт с изложените в него мотиви противоречали на задължителните указания дадени в постановленията и тълкувателните решения на ВКС, както и с трайната съдебна практика на съдилищата по идентични спорове. Решението било постановено в противоречие на материалноправните и процесуалноправните норми. Съдилищата по същество не вниквали въобще в проблема на спора. Обжалваният съдебен акт бил постановен по непрецизирани претенции, като освен това страдал от липсата на подробни и законосъобразни мотиви. Неправилно били приложени разпоредбите на КТ, както и не била приложена разпоредбата на чл. 200, ал. 4 от КТ. Не били съобразени задължителните мотиви на постановленията и тълкувателните решения на ВКС. Така направените с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ [населено място] твърдения се припокриват с тези направени в подадената против въззивното решение касационна жалба и по съществото си са насочени към дейността на съда по разрешаването на спора, по възприемане на фактическата обстановка и по оценката на доказателствата, поради което представляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Същевременно съгласно дадените в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалноправният въпрос, който може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване, трябва да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на спорното право или правоотношение, представлява разрешаване на значим за конкретния правен спор въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 от ГПК като общо основание за допускане на касационното обжалване. Същевременно този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Упражнявайки правомощията си за селектиране на касационните жалби, касационният съд трябва да се произнесе дали поставения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания по чл. 281, т. 3 от ГПК за неправилност на въззивното решение, като проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК. С оглед на това направените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ [населено място] твърдения не представляват правни въпроси, които да послужат като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив. Същевременно касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Той може само да го конкретизира, уточни или да го квалифицира. Непосочването на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на посоченото липсата на поставен от Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ [населено място] правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК, в смисъла посочен в т. 1 от ТР № 1/10.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е пречка за допускането на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив до касационно обжалване.

Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 731/15.07.2020 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, ХІV-ти състав, постановено по гр. д. № 1889/2019 година по подадената против него от Е. П. М., в качеството й на ЕТ „Металик-И. М.-Е. М.“ [населено място] касационна жалба с вх. № 22 671/07.08.2020 година и такова не трябва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение