Определение № 2832 от 10.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 1470/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ХАРА АУТО БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 1160 от 29.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 818/2025 г. на Софийския апелативен съд. С обжалваното определение, след отмяна на определение № 20346/13.12.2024 г. по гр. д. № 1920/2023 г. на Софийския градски съд, на основание чл. 248 ГПК е допуснато изменение на постановеното от първоинстанционния съд решение № 1669/21.03.2024 г. в частта за разноските, като частният жалбоподател е осъден да заплати на адв. К. Й. П. сумата от 5 332.17 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на ищеца К. М. М.. В частната касационна жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Поддържа се, че ответникът не е дал повод за предявяване на отрицателния установителен иск и изводите на съда в този смисъл са необосновани, за което се излагат подробни съображения. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, е поставен следният въпрос, като разрешен от въззивния съд в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (в противоречие с практиката на ВКС, изразена в определенията по ч. гр. д. № 1170/2023 г. на ІІІ г. о. и по ч. т. д. № 332/2025 г. на І т. о.): При уважаване на предявен отрицателен установителен иск с основание изтекла погасителна давност следва ли да се изключи приложението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и разноските по делото да бъдат възложени в тежест на кредитора – ответник, само поради това, че разполага с изпълнителен лист за вземането, макар и издаден преди погасяването по давност, и независимо от това, че е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца – длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтекла погасителна давност? Срещу частната касационна жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу определение, подлежащо на касационен контрол, но не се установяват основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за разглеждането й по същество. За да достигне до обжалвания резултат съставът на въззивния съд е изложил съображения, че разпределянето на разноските според правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК е обусловено от осъществяването на две кумулативни предпоставки - ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за наличие на първата предпоставка винаги е обусловена от фактите по конкретното дело. В настоящия случай съдът е приел, че от събраните доказателства не може да се направи извод за наличието на първия елемент от фактическия състав на процесуалната норма. Отчитайки практиката, че в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане, основан на твърдения за изтекла погасителна давност, кредиторът отговаря за разноски, ако е предприел действия за принудително удовлетворяване на погасеното по давност вземане и/или ако оспори предявения основателен иск на длъжника (определение № 534 от 6.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/ 2019 г. на ВКС, III г. о.), въззивният съд е посочил, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист и е инициирал изпълнително производство срещу ищеца. Изпълнителното производство е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а не в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК, т. е. към настоящия момент приложеният по делото изпълнителен лист е валиден и удостоверява наличието на изискуемо задължение, което подлежи на принудително събиране. Съществуването на изпълнителния лист позволява на ответника - кредитор във всеки един момент да образува ново изпълнително дело срещу ищеца, в което последният няма да може да се позове извънсъдебно на изтекла погасителна давност по начин, обвързващ кредитора и съдебния изпълнител, тъй като защитата на длъжника на посоченото основание може да бъде реализирана само по съдебен ред. Следователно наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска съществуването на вземането да бъде отречено със сила на пресъдено нещо след като срока на погасителната давност е изтекъл. Единствената причина за съдебното предявяване на това искане е именно поведението на кредитора, поради което няма основание последният да не понесе отговорността за разноските, направени от ищеца в исковото производство. Становището на настоящия съдебен състав, че не се установява приложното поле на касационното обжалване, произтича от следното: Формулираният от частния жалбоподател въпрос изисква извършване на проверка за обоснованост и законосъобразност на изводите на въззивния съд с оглед това, дали конкретните обстоятелства по делото (наличие на издаден изпълнителен лист преди изтичане на погасителната давност, липса на предприемани изпълнителни действия след изтичане на давността, признание на отрицателния установителен иск за недължимост на вземанията по изпълнителния лист като погасени по давност) попадат в приложното поле на чл. 78, ал. 2 ГПК. С оглед горното същият не удовлетворява общото селективно основание на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото въпросите, пряко касаещи правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, не представляват правни въпроси, по които касационното обжалване може да бъде допуснато – вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г. Съгласно цитирания акт на нормативно тълкуване недоказването на общата селективна предпоставка е достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване и освобождава касационния съд от задължението да изследва наличието на заявените от касатора допълнителни селективни предпоставки. Независимо от това следва да се посочи, че практиката, на която частният жалбоподател се позовава, не удовлетворява изискването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като се касае за определения на ВКС, с които не е допуснато касационно обжалване, респ. в тях липсва произнасяне на съда по същество. В цитираното в множество актове на ВКС определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д № 510/2018 г. на ІV г. о. е постановено, че ответникът (по уважен отрицателен установителен иск) не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друг вид принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска – хипотеза, различна от настоящата, в която частният жалбоподател притежава изпълнителен лист относно оспорените вземания. Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение