Определение № 538 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1284/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. В., чрез процесуален пълномощник, против решение № 674/14.12.2023 г. по в. гр. д. № 425/2023 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решението от 20.03.2023 г. по гр. д. № 612/2022 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С последното е отхвърлен искът на касатора, предявен срещу БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., КЛОН БЪЛГАРИЯ КЧТ (с правоприемник - ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД) и КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, за да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът не дължи сумите по изп. дело № 1137/2011 г. на ЧСИ В. Г., а именно: 5 909.14 лв. – главница, 4 454.64 лв. – законна лихва за периода от 12.07.2021 г. до 03.10.2022 г., ведно с неолихвяеми вземания и разноски, за които е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 3106/2011 г. на Районен съд – Велико Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите на въззивния съд относно действията на взискателя, годни да прекъснат давността, както и относно значението на настъпилата перемпция. Поддържа се, че тъй като цесията в полза на втория ответник не е била съобщена на длъжника, то не е настъпил правопрехвърлящият й ефект, респ. извършените от цесионера действия по изпълнителното дело са такива на едно трето лице и също са негодни да прекъснат погасителната давност. По подробно изложени съображения се моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество, с което искът по чл. 439 ГПК да бъде уважен. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят следните въпроси: 1. Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?; 2. Кои изпълнителни действия са валидни (същински) изпълнителни действия, годни да прекъснат давността?; 3. Необходимо ли е реално предприемане на действие за принудително изпълнение за прекъсване на давността?; 4. От кой момент започва да тече погасителната давност по чл. 110 ЗЗД при наличието на висящо изпълнително дело?; 5. Пораждат ли правен ефект действията по изпълнително дело, предприети от цесионер, преди да бъде извършено уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД?; 6. Подаването на молба от цесионер за конституиране по изпълнително дело представлява ли надлежно уведомяване за извършена цесия по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД? По поставените въпроси се поддържа наличието на допълнителните селективни основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, съответно обосновани; отделно от това се релевира и самостоятелното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, с оглед очевидното противоречие между приетото в обжалваното решение и текста на разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В срока по чл. 287 ГПК е депозиран писмен отговор само от КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ ЕАД, чрез процесуален пълномощник, със становище за липса на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол, тъй като същото не е постановено в противоречие със съдебната практика, както и за неоснователност на касационната жалба по същество, за което се развиват подробни съображения. Претендират се разноски (юрисконсултско възнаграждение). Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид становищата на страните и материалите по делото, намери следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт, но не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на исканото касационно обжалване. Съдът констатира, че първият формулиран от касатора правен въпрос е разрешен с обжалваното решение в съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, чиито задължителни указания са, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Следователно по този въпрос не са установени допълнителните селективни предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Вторият и третият въпрос, противно на становището на касатора, са разрешени от въззивния съд в съответствие с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което ясно е разграничено предприемането на кои изпълнителни действия или искането за извършването им са годни да прекъснат погасителната давност, като следва да се посочи, че до приемането на тълкувателното решение давност по висящите изпълнителни дела не тече (Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС). Горното е потвърдено и при приемането на Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, според което от характера на погасителната давност като материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права следва, че като иска от съдебния изпълнител (вкл. по вече перемираното дело) да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства, респ. неговата активност, при спазване на условията за редовност на сезирането, е достатъчна за прекъсването на давността. Некоректно касаторът мотивира допуснатото от съда противоречие със задължителна съдебна практика по втория въпрос, като поддържа, че съдът е приел прекъсване на давността с изпращането на покани за доброволно изпълнение, доколкото в решението е отбелязано, че със същите е бил насрочен и опис на движими вещи на длъжника, т. е. е предприет изпълнителен способ по искане на взискателя (вкл. в хипотезата на чл. 18 ЗЧСИ). Липсва допуснато от въззивния съд противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по четвъртия въпрос. След 26.06.2015 г., откогато същото се прилага по отношение на течението на погасителната давност, съдът е съобразил наложения със запорно съобщение от 06.12.2018 г. запор върху банкови сметки на длъжника в ЦКБ АД, което съгласно цитираното тълкувателно решение представлява именно изпълнително действие, прекъсващо давността. Последните два въпроса касаторът поставя при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като те касаят правното значение на уведомяването за извършената цесия съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. По тях също не се установява поддържаното допълнително селективно основание, доколкото по така обобщения въпрос има трайна практика на ВКС, според която съобщаването на цесията не представлява елемент от фактическия състав на сделката и няма отношение към нейната действителност и към промяната в личността на кредитора. Обстоятелството, че прехвърлянето на вземането е станало по време на изпълнителния процес и цесионерът е конституиран като взискател не променя горното принципно положение, още повече, че в случая новият кредитор е бил конституиран наред със стария („само по отношение на прехвърлителя по вземането“), като и двамата са възложили на ЧСИ сам да определя начина на изпълнението, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Съгласно споделяната от настоящия съдебен състав практика, обективирана в решение № 209 от 28.11.2018 г. по т. д. № 2530/2017 г. на ВКС, I т. о., за основателността на иска по чл. 439 ГПК е без значение установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като с изпълнението на вземането в изпълнителното производство длъжникът се освобождава от дълга. С оглед горното дори да се приеме, че съобщаването на цесията не е надлежно извършено (макар че това действие също е било възложено на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 ЗЧСИ), липсват действия на цесионера, относими към течението/прекъсването на давността - такива са били извършени от ЧСИ, който е бил надлежно натоварен за това. Изложените съображения изключват и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, релевирано с оглед превратното тълкуване на разпоредбите на чл. 99 ЗЗД. При този краен резултат в производството по чл. 288 ГПК, в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в размер на 200 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение