Определение № 217 от 13.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 859/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. К. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Е. И. - М., против въззивното решение № 271 от 18 ноември 2011 г., постановено по в.гр.д. № 343 по описа на окръжния съд в Стара Загора за 2011 г., с което е потвърдено решение № 42 от 11 май 2011 г., постановено по гр.д. № 72 по описа на районния съд в гр. Гълъбово за 2010 г. за определяне на режим на лични контакти между касаторката и внука й И. Г. И., роден на 7 януари 2003 г. В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно, недопустимо и необосновано, тъй като въззивният съд неправилно е възприел фактическата обстановка и събраните доказателства не са обсъдени в съвкупност; неправилно съдът е приел, че исканият режим по чл. 128 СК се дублира с този, установен за бащата и детето; не са съобразени доказателствата, че ищцата има добри условия за контакти с детето и за опитите й да контактува с него; първата инстанция е постановила режим, който не е бил поискан, а би следвало да постанови режим, редуциран съобразно интересите на детето. Представят се множество въззивни и първоинстанционни решения, без отразяване за влизането им в сила, както и решение № 209 по гр.д. № 5358/2007 г., ІV г.о. В допълнителна молба, имаща характер на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправни и процесуалноправни въпроси – бащата на детето не е призован като страна по делото, поради което са осъществени материални и процесуални нарушения. Сочат се решение № 1057 по гр.д. № 641/1986 г., ІІ г.о., определение № 149 по ч.гр.д. № 157/2009 г., ІV г.о. и решение № 164 по гр.д. № 1948/2008 г., ІІ г.о. Ответницата К. С. К. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба. Д. „С. п.” в [населено място] не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема, че свидетелите нямат непосредствени впечатления за отношенията между страните; ищцата има добри условия за контакти с внука си; режимът по чл. 128 СК следва да бъде съобразен с интересите на детето; следва да се има предвид установения режим на лични контакти на детето с бащата; режимът на лични контакти на ищцата с детето не може да се дублира с този, установен за бащата; ищцата живее в [населено място], а детето с майка си – в [населено място], поради което следва да се определи режим на лични контакти на ищцата с детето всяка четвърта събота от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч., които да се осъществяват в [населено място], защото е нецелесъобразно времето на детето да минава в пътуване до [населено място] за осъществяването на личните контакти с баба му. К. съд приема, че е налице основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса за участието и на двамата родители по дела за установяване режим на лични отношения между дете, баба и дядо по чл. 128 СК в противоречие с разрешението, дадено от ВКС по реда на чл. 290 и сл. ГПК в решение № 347 по гр.д. № 833/2009 г., ІІІ г.о. В настоящия спор бащата Г. И. К. не е бил конституиран като страна в процеса. Останалите позовавания на касаторката, без да е поставен какъвто и да е правен въпрос, не обосновават допускането на касационното обжалване. От една страна, правен въпрос не е зададен, което по силата на задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, препятства касационното обжалване. На второ място, представените съдебни актове не разрешават правен въпрос, който е разрешен в обжалваното съдебно решение. Така в цитираното определение на ВКС се разглежда въпросът за преюдициалността на спор за режима на лични отношения между родители и деца спрямо такъв за режим на лични отношения на децата с дядо и баба. В решение № 164 по гр.д. № 1948/2008 г., ІІ г.о. се третира въпросът за това, че разширяването на фактически установения режим на отношения се претендира за сметка ограничаването на предоставения по силата на съдебно решение режим на майката, която е ответница по иска по чл. 70, ал. 2 СК (отм.), и не се сочи, че режимът не може да се дублира с този, определен на родителя, на когото не са предоставени родителските права. В последното приложено решение - № 209 по гр.д. № 5358/2007 г., ІV г.о, ВКС приема, че режимът на лични контакти между бабата и дядото и детето може да се осъществява в дните, през които е определен режим на лични контакти между бащата (родителят, на когото не е предоставено ползването на родителските права) и детето, предвид удобството на всички страни и обстоятелството, че бащата и бабата и дядото живеят в една къща, каквито не са обстоятелствата по настоящия спор. За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 15 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение