Определение № 831 от 19.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2452/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. николаевна О., гражданин на Руската Федерация чрез адв. Л. П. от АК В., срещу решение № 115 от 20.11.2013 по гр.дело № 252/2013г. на Бургаски апелативен съд Потвърдено е решение № 160 от 08.05.2013г на БОС, с което иск за установяване нищожност на договора ипотека е бил отхвърлен на всички предявени основания В приложеното към жалбата изложение по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. В изложението тезата за наличие на основание за допускане до обжалване е аргументирана с непълнота в закона и липса на формирана практика, по въпросите: бездействието на ипотекарния кредитор в производството по несъстоятелност, пропускането на срока за преядвяване на вземане, оспорване на списъка и предявяване на иска по чл. 694 ал.1 ТЗ, довели до неприемане в това производство на вземането ,обезпечено с ипотека, води ли до недействителност на ипотеката поради липса на основание, поради погасяване на същото съгласно чл.739 ТЗ; преюдициален ли е този въпрос за настоящия спор и следвало ли е производството да се спре поради временна недопустимост съгласно чл. 229 ал.1 т.4 ГПК ,до приключване производството по несъстоятелността, в стадия му предявяване и приемане на вземания. Ответникът по жалбата [фирма] изтъква липсата на релевантен въпрос по касационните основания Действително вземането по дълга не е било прието от синдика, но е предявен установителния иск (чл.694 ТЗ ) спрямо длъжника ,който е другият ответник в настоящия процес ,понастоящем в производство по несъстоятелност. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата за наличие на основание за допускане до обжалване е аргументирана с непълнота в закона и липса на формирана практика, по въпроси, които са свързани с преценката на въззивния съд кои обстоятелства са относими към спора по делото. В. е обсъдил доводите на страната в тази връзка при селекцията на относимите спрямо неотносимите факти както в процесуалноправен аспект – по искането за спиране на делото (чл.229 ал.1 т.4 ГПК ), което е отказал, така и в материалноправен аспект. Изтъкнато е, че няма преюдициална връзка с производството по несъстоятелността на търговеца - ипотекарен длъжник, предвид заявената с настоящия иск нищожност на учредителния за ипотеката договор, че основанието на иска няма връзка с бездействията на ипотекарния кредитор в производството по несъстоятелност (пропускане на срока за преядвяване на вземане, оспорване на списъка и предявяване на иска по чл. 694 ал.1 ТЗ) и че този въпрос има значение в крайна сметка за погасяване на дълга, но не се отразява на действителността на ипотеката, което е предмет на спора. К., последващ купувач на ипотекирания имот, е твърдяла нищожност на ипотеката по иск, предявен срещу страните по този договор, включително поради липса на основание - валидно възникнало заемно правоотношение ,което да бъде обезпечено, но е изтъкван и довод, че заемното правоотношение е понастоящем погасено. Тези съображения на Бургаски апелативен съд са предпоставили двата въпроса по изложението, но защитата не е обосновала къде е решаващата им връзка с изхода на делото, съответно коя правна норма, кой правен или логически принцип, или най-общо кое нейно съждение подкрепя теза, че последващи спрямо учредяването на ипотеката факти, каквито са изтъкнатите във въпроса: факти от значение за погасяване на дълга, обезпечен с ипотека, имат отношение към твърденията за нищожност на ипотеката при нейното учредяване ,т.е към основанието на иска. По иска, който има за предмет установяване на някое от основанията за нищожност на договорна ипотека, има обилна съдебна практика, обвързваща основанията му към положителни и отрицателни факти към момента на сключване на атакуваната сделка ,каквито са били и наведените с исковата молба, решаващо преценени от съда. Нищожни поради липса на основание са тези сключени договори ,при които отрицателният факт е налице към момента на сключването им. Твърдението за непълнота в закона ,за липса на формирана съдебната практика, остава неконкретизирано и без обосновка, каквато е необходима и по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК от съдържателна страна. В т.4 от ТР № 1/2009г от 19.02.2010г на О. на ВКС бе указано и разяснено основанието по този текст - разглеждането да допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика,за разкриване на точния смисъл на норма или осъвременяване на тълкуване и приносен характер за правото ,когато законите са непълни, неясни, или противоречиви. Тезата на защитата за изтъкваната във въпросите връзка между факти няма опора в никоя правна норма, нито в правната логика. Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.