Определение № 307 от 31.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1712/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. С касационна жалба от страна на пълномощника на „ДЗИ-Общо застраховане АД “- [населено място] е обжалвано решение № 260057 от 16.03.2021 г. г. по в.т.д. № 760 /19 на Апелативен съд-Пловдив, с което след отмяна на първоинстанционното решение по т.д. № 374/2019 г. на ОС-Стара Загора, касаторът е осъден да заплати на ищеца М. К. С. на основание чл.226 от КЗ/отм./ сумата от 50 000 лева–обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. К. С.-негов брат, като следствие от ПТП на 24.04.2016 г., ведно със законната лихва от тази дата до окончателното плащане, както и в частта за разноските. Ответникът по жалбата М. К. С. чрез процесуалния си представител изпраща писмен отговор със становище за недопускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице основание за това по чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над минималния размер по чл.280 ал.3,т.1 ГПК намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изоложил в мотивите следните съображения: Според въззивния съдебен състав, от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание на 20.07.2020 година пред първата инстанция свидетели се установява, че между починалия Н. С. и неговия брат М. С., за които е установено, че са братя, е имало много силна връзка от най-ранните им детски години и до смъртта на първия: още от раждането на Н., ищецът се е грижел за него, първоначално подпомагайки майка си, а след като тя се върнала на работа –самостоятелно. Това се налагало, тъй като родителите им често отсъствали от дома, включително нощем, заради работата си. Ищецът се грижел за брат си при отсъствието на родителите, помагал му в училище, напътствал го. Н. разчитал за всичко на М., споделял с него неща, които не можел да сподели с родителите си, включително такива, свързани с брака му и последвалия развод, както и с установената впоследствие връзка с друг партньор. При всички тези събития двамата братя били заедно, споделяли добро и лошо, подкрепяли се емоционално, заедно извършвали необходимите дейности по ремонт на жилището на загиналия при ПТП брат, по отглеждането и възпитанието на децата на ищеца, по попълване на документи и пътувания за кандидатстване за висше училище и за работа на Н.. Последният се гордеел с брат си, запознавал с него приятелите си, като им споделял, че разчита много на него. Прието е, че силната връзка на ищеца с родителите и неговия брат, изградена още от ранното му детство, продължила и по-късно, когато ищецът вече имал свое семейство и деца. Двамата братя продължавали да се събират, много държали на връзката помежду си. След развода на Н., същият първоначално заживял при родителите си, но тъй като не се чувствал добре, се преместил в жилището на брат си М. и неговото семейство. От писмените доказателства по делото се установява, че ищецът е седем години по-голям от починалия си брат Н.. Според съда, от свидетелските показания, както и от приетата медицинска документация се установява, че в началото на 2015 година майката на двамата братя е била диагностицирана с онкологично заболяване, заради което се е наложило да претърпи редица оперативни интервенции. Свидетелите установяват, че двамата братя са се подкрепяли в този труден за тях период, грижели се за майка си и си вдъхвали надежда. Към момента на смъртта на Н. майката била отново на болнично лечение. Именно ищецът е този, който пръв е уведомен за смъртта на своя брат и на когото се е наложило да организира прибирането на трупа от моргата, организирането на погребението и уведомяването на близките, включително на родителите си, за смъртта му. За начина, по който се е чувствал ищецът след смъртта на своя брат, въззивният съд се е позовал на свидетелски показания, от които се установява, че ищецът нямал нищо общо с човека, който е бил преди смъртта на брат си: станал затворен, загубил интерес и напуснал работата си. Имало период от време, през който ищецът дори мислел да напусне семейството си. От заключението на вещото лице– клиничен психолог се установява, че след смъртта на брат си ищецът е преживял психичен шок, или т.нар остра стресова реакция, представляваща краткотрайно преходно разстройство със значителна тежест, продължаващо от часове до няколко дни и изразяващо се в първоначално усещане на „зашеметеност“. След острата стресова реакция при ищеца се е стигнало до разстройство в адаптацията, изразяващо се в дезинтересираност от всичко и отразяващо се на неговото личностно и социално функциониране, което според вещото лице е продължило около шест месеца. След този период и до момента негативните психични изживявания при ищеца не са отзвучали напълно, макар да са с намалена сила и интензивност. Психологичната реакция при ищеца, според вещото лице, е свързана с преживяване на загуба и скръб – субективно чувство на тъга от загубата на близък и значим човек. Ищецът е успял до голяма степен да възстанови личностното си и социално функциониране, но живеел с усещането за тъга и непълнота поради това, че е отнета частица от неговия свят, който е обичал. При така установената по делото фактическа обстановка съдът е приел, че ищецът е активно материалноправно легитимиран да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на брат си. Позовал се е на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 година на ВКС по т.д. № 1/2016 година на ОСНГТК, доколкото правото на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на едно лице при ПТП, по изключение, принадлежи и на всяко различно от най-близките роднини по права линия и съпруга друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Имайки предвид събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства, съдът е приел за установена силната и трайна взаимна близост и емоционална привързаност и подкрепа между двамата братя, която е установена от най-ранните им детски години и е продължила до смъртта на загиналия, не е прекъсвана и не се е повлияла от създаването на собствени семейства и връзки на двамата. Налице са и силните и продължителни болки и страдания, причинени на ищеца от смъртта на неговия брат, които са се отразили на личния му живот и професионалната му реализация. С оглед гореизложеното, въззивният съд е счел за установени релевантните факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, свързани със съществуването на особено близка привързаност между братята, при която смъртта на единия брат, която освен това е настъпила в много тежък за тях момент, свързан със заболяването на тяхната майка, е причинила на ищеца морални страдания с интензитет, надхвърлящ обичайния. С оглед на това съдът е счел, че са налице предпоставките за уважаване на иска в пълнопредявения размер от 50 000 лева. Във връзка с възражение на ответника е счетено, че разпоредбата на § 96 ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ е неприложима по настоящото дело, макар исковата молба да е заведена на 12.12.2019 година. Тази разпоредба има отношение към застрахователни събития, попадащи в приложното поле на новия КЗ, в сила от 01.01.2016 година. Застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила, с който е причинено ПТП на 24.04.2016 годинае сключена на 12.09.2015 година със срок на валидност от 13.09.2015 година до 13.09.2016 година. По силата на § 22 от ПЗР на КЗ / в сила от 01.01.2016 година/, за застрахователните договори, сключени преди влизане в сила на новия КЗ, какъвто е и процесния, се прилага част Четвърта от отменения КЗ / отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 година/, освен ако страните договорят друго след влизане в сила на новия КЗ. По делото няма данни страните да са договаряли нещо друго. Ето защо, според решаващия спора съдебен състав, при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част четвърта от КЗ /отм./. Във връзка с развитите от касатора основания за касация по ал.1,т.1 на чл.280 ГПК са поставени въпроси, които се обобщено се свеждат до предпоставките за присъждане, по изключение, на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на едно лице при ПТП в полза на лице, извън кръга на най-близките роднини по права линия и съпруга. По този въпрос следва да се допусне касационно обжалване за проверка за съответствие, на отговора, даден с обжалваното решение, с този в практиката на ВКС по чл.290 ГПК: Р № 17/16.03.2021 г. по т.д. №291/20 на ВКС,Второ т.о. и Р №92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/19 на Второ т.о. и др., посочени от самия касатор. Касаторът следва да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 1000 лева за разглеждане на КЖ в едноседмичен срок от съобщаването му за това. С оглед изложеното, съдът